Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му или на отделна негова част. Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведениеСнежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбатаРадев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002..
Примери Фьодор Достоевски в романа „Бесове“ използва за епиграф част от Евангелието от Лука. В романа си „Братя Карамазови“ Достоевски използва за епиграф цитат от Йоановото евангелие. Епиграфът на одата „Караджата“ – част от „Епопея на забравените“ – е цитат от стихотворението на Хр. Ботев „Хаджи Димитър“. Епиграфът на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е: Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“. В „Доктор Фаустус“ Томас Ман използва за епиграф пасаж от втора песен на Дантевия „Ад“.
Литература Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991
Вижте също Девиз Увод Интертекстуалност Паратекст
Източници
Категория:Литература