Граничарските долмени се намират край с. Граничар (община Средец, област Бургас) в местността Капаците зад граничните заграждения на около 500 m от последните къщи на селото.

Към 2009 г. са регистрирани 7 долмена, 3 от които са напълно запазени. Предполага се, че съществуват и други паметници на мегалитната култура в гората край селото, тъй като изпод земята на места се виждат частично затрупани от пръст скали с особена, непривична за района форма.Долмени в м. Лозата. wikimapia.orgДолмени край с. Граничар. wikimapia.org

Описание

На 2 – 3 km разстояние по асфалтовият път към днешното е разположен двукамерен, добре запазен долмен, при който само една от покривните плочи е изместена. В близост до лозята край селото са разположени четири долмена, от които само един е напълно съхранен, останалите са разрушени. Интересното е, че те са разположени по двойки, успоредно и близко един до друг, но без да имат обща стена.

Зад граничните заграждения, на около два километра от селото има един много добре запазен еднокамерен долмен. Специфичното при този паметник е че, плочата, която го покрива е оформена като пирамида, което не е характерно за регистрираните в района на Сакар планина долмени. Близо до граничната мрежа се намира друг, добре запазен долмен, състоящ се от две камери. Покривните плочи са изместени настрани, а преградата между двете камери е оформена като триъгълен зъб, на който съответства триъгълен изрез в покривната плоча. Тази сглобка е направена за да поддържа каменните плочи тежащи няколко тона. Любомир Калудов „Долмени в село Граничар, Странджа“ – Доклади от първи симпозиум МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ, 27 март 2009, София

Старото име на с.Граничар е Текенджа, което се споменава изследването на Карел Шкорпил за мегалитите в България. Шкорпил е приложил скица на много добре запазен двукамерен долмен от местността Фетваджик, а в по-късни изследователи, като Васил Миков споменава през 1955 г., че това е един от най-добре запазените долмени.Карел Шкорпил „Старини в черноморската област, част І – Мегалитни паметници и могилища“, С 1925, стр. 27, фиг. 27

През 1974 г. Димитър Пеев съобщава, че въпросният паметник вече е разрушен. Според Д-р Любомир Калудов въпросният долмен може да се характеризира като „призрак“, защото е много вероятно Шкорпил да е объркал местоположението на паметника в описанието му, тъй като във въпросната местност липсва въпросен обект и никой от местните жители не помни да е имало такъв. Любомир Калудов „Долмени в село Граничар, Странджа“ – Доклади от първи симпозиум МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ, 27 март 2009, София

На около 2 km зад кльона, южно от селото е разположен единичен напълно запазен еднокамерен долмен. Според инж.Любомир Цонев този паметник е: „вероятно е най-красивият от архитектурно гледище долмен на територията на България“. Покривната плоча представлява голям допълнително обработен къс с уникална форма – по напречно сечение прилича на пирамида. На лицевата плоча се наблюдава кръгъл белег над отвора. Фронталният отвор е много добре и грижливо изработен. (В непосредствена близост до този долмен се наблюдават останки поне от още два подобни паметника.) Проект „Балкански мегалити“; Раздел ДОЛМЕНИ – Долмен южно от с. Граничар, Бургаска област (КОД Dstr-028/BG)

На около 3 km югоизточно от с.Кирово по асфалтовия път към с. Граничар, съвсем близо до пътя, в местността Бички бунар е разположен двукамерен долмен, при който покривният капак на основната камера е запазен, а капакът на предната е пропаднал. При обекта се наблюдава характерните за долмените в Древна Тракия отвор в лицевате плочи на камерита. Любомир Калудов „Долмени в село Граничар, Странджа“ – Доклади от първи симпозиум МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ, 27 март 2009, София

Опазване Много малка част от долмените разположени край с. Граничар са археологически проучвани. Липсва маркировка, като някои от обектите са умишлено унищожавани.

Източници

Категория:История на община Средец Категория:Светилища в България Категория:Долмени в България