Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, офицер на Българската народна армия (генерал-лейтенант), член на БКП.Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 2
Биография Произход и младежки годни Динчо Велев е роден на 5 декември 1921 г. в пазарджишкото село Смилец. Завършва Пазарджишката гимназия през март 1943 г. Като ученик е приет за член на РМС (1937). В гимназията е отговорник за осмите класове и член на ръководството на РМС за училището. През януари 1943 г. е арестуван и осъден на 1 година условно. От юни 1944 г. е член на БКП.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От март до септември 1943 г. е ятак на партизани и секретар на РМС в родното си село. През 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Бил е командир на чета и помощник-командир на бригадата.
Професионална дейност След 9 септември 1944 г. служи в БНА. Във войната срещу Нацистка Германия е командир е на рота в 27-и пехотен полк (септември 1944 – декември 1944 г.). От януари до юли 1945 г. учи във Военното училище в СофияПротокол № 143 от 5 септември 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 63. След това до декември 1946 г. е командир на курсантски взвод и инструктор в училището. Между декември 1946 и декември 1947 г. е командир на дружина в 27-и пехотен полк. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1 януари 1948 – ноември 1950 г.). През ноември 1950 г. е назначен за заместник-началник на Оперативния отдел на втора армия. Остава на този пост до април 1951 г. Между април и декември 1951 г. е временен началник на Оперативния отдел на втора армия.
От януари 1952 г. е временен командир на осемнадесета мотострелкова дивизия.Протокол № 143 от 5 септември 1952, с.62 От февруари 1952 г. е полковник, а от 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. По-късно е преназначен за постоянно на длъжността. Остава командир на дивизията до декември 1953 г. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1953 – 1957; 1959 – 1960).Протокол № 264 от 26 септември 1957 г.,с. 92 Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Бил е началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО от 1966 г. Командир на Втора армия (1971 – 1975).Светли страници от историята, Цончо Драгански. Посетен на 1 октомври 2015 От 1975 г. е началник на Управление „Бойна подготовка“ на Командване на Сухопътни войски.Кръстев, Д. Другари офицери, господа офицери. Изд. Пропелер, 2012, с. 173, 191
Съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г.Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 176 Създател на алпийските подразделения на Българската армия (1982).
Автор на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ (Военно издателство, С., 1972) и мемоарните книги „Огньовете горят“ (Военно издателство, С., 1973) и „Дълг и младост“ (Военно издателство, С., 1978).
Семейство Динчо Велев е вуйчо на Иван Гарелов, български журналист.
Военни звания Полковник (февруари 1952) Генерал-майор (3 октомври 1957) Генерал-лейтенант (1969)
Бележки
Категория:Партизани от Партизанска бригада Георги Бенковски Категория:Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Български мемоаристи Категория:Членове на БКП Категория:Родени в област Пазарджик