Войната представлява организиран насилствен конфликтAmerican Heritage Dictionary: WarMerriam Webster's Dictionary: War между политически образувания – държави, правителства, общности или военизирани групи – който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и с висока смъртност. Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, и е предумишлена, поне от страната на едната група, и поне една от групите използва насилие срещу другата.Beatrice Heuser, „Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants“, War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1 – 24. Целите на войната се различават в съответствие с ролите на групите в конфликта: целите на офанзивната война обикновено се заключават в подчиняване, асимилация или унищожение на друга група, докато целите на дефанзивната война са просто отблъскване на офанзивната сила, а често и просто оцеляване. От гледна точка на отношенията помежду им, участниците във войната се наричат врагове. Всеки един от термините военни, войнствен и милитаризъм се отнася за фундаменталните аспекти на войната, т.е. организираната група, войнствения индивид и поддържащият етос (съответно).
Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.
Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.
За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба.
Международното право квалифицира агресията като международно престъпление.
История на войната Преди зората на цивилизацията, война вероятно се състояла от малки набези. Половината от хората, открити в нубийското гробище, датирано от преди 12 000 години, са починали от насилствена смърт.Keeley: War before civilization: The myth of the peaceful savage От възхода на държавите преди 5000 години, военни действия са възниквали по по-голямата част от земното кълбо. Навлизането на барута и ускоряването на технологичното развитие довеждат до съвременните войни. Според У. Хендерсън Конуей, „Един от източниците твърди, че 14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 години мир (Beer 1981: 20).“Conway W. Henderson (2010). Understanding International Law. John Wiley and Sons. 212. ISBN 1-4051-9764-1
Във „Войната преди цивилизацията“, Лорънс Кийли, професор в Университета на Илинойс, твърди, че около 90 – 95% от познатите в историята общества, са се сражавали през определени периоди във войни, а много от тях са воювали непрекъснато. Например, между 1801 и 1840 г., маорите, са се сражавали в 633 междуплеменни битки (за които има данни).
Според Уилям Рубинщайн, „Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост.... през 1826 Шака с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето Ндвандве. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: „всички са били избити“.Rubinstein, W. D. (2004). Genocide: a history. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8 Исторически, повече от една трета от мъжете от племето Яномамо са умрели във война.Keeley, Lawrence H. War before civilization: The myth of the peaceful savage, Oxford University Press, USA, 1996. Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.Yanomamo: The Fierce People (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)
В Западна Европа от края на 18 век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.World War One --- A New Kind of War | Part II , From 14 – 18 Understanding the Great War, by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker
Според „Human Security Report 2005“ има значителен спад на броя и сериозността на военните конфликти след края на Студената война в началото на 1990 година. Все пак, доказателствата разгледани в изследването „Peace and Conflict“ от 2008 година, извършено от „Центъра за международно развитие и управление на конфликти“ показва, че общият спад на конфликтите е в застой.Hewitt, Joseph, J. Wilkenfield and T. nevertheless the concept war is more than just a word but a signification to the meaning Death. Gurr Peace and Conflict 2008 , Paradigm Publishers, 2007
Развитието на технологиите за водене на война в последните години и съответно нарасналата разрушителност (виж Ядрен паритет), доведоха до широка обществена загриженост, и по всяка вероятност са предугадили избухването на нова, с което може да се предотврати избухването на ядрена трета световна война. В края на всяка от последните две световни войни бяха направени всеобщи и съгласувани усилия, за да се дойде до по-добро разбиране на динамиката на войната и по този начин се надяваме да се ограничи и дори да се елиминира нуждата от такава. Тези усилия се материализират във форуми на Обществото на народите и на неговия наследник, Организацията на обединените нации.
Малко след Втората световна война, като знак на подкрепа за тази концепция, повечето държави се присъединиха към Организацията на обединените нации. По време на този следвоенен период, с цел по-нататъшно делегитимизиране на войната като приемливо и логично продължение на външната политика, повечето държавни правителства преименуваха министерствата на войната като министерства на отбраната, например бившето американското министерство на войната е преименувано на министерство на отбраната.
През 1947 г., с оглед на бързо нарастващите и все по-разрушителни последици от съвременната война, и с особена загриженост за последиците и разходите за новоразработената атомна бомба, първоначалният автор на концепцията на тази бомба, Алберт Айнщайн много ясно заявява, „Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни.“ Nuclear Age Peace Foundation paper за щастие, очакваните разходи за евентуална Трета световна война, не се считат за приемливи от повечето страни, благодарение на което няма особена мотивация за подобна война на международно ниво.
Все още след края на Втората световна война, неядрените конфликти продължават и доста изненадващо някои по-прями знаменитости и политици пропагандират за обявяване на нова световна война. Discussion of attempts to proclaim World Wars III, IV and V Мао Дзъдун призова социалистическия лагер, за да не се страхува от ядрена война със САЩ, тъй като дори и ако половината човечество умре, другата половина ще остане, а империализма ще е сринат до основи и целия свят ще стане социалистически."Instant Wisdom: Beyond the Little Red Book ". TIME. September 20, 1976.
Причини за възникването на войните и класификации Основната причина за възникването на войните е стремежът на политическите сили да използват въоръжената борба за постигане на различни външно- и вътрешнополитически цели.
По своя мащаб, войните се делят на световни и локални (конфликти). Важно значение има също делението на войните на външни и вътрешни.
Според други критерии, войните могат да бъдат също така: Въздушна война Морска война Ядрена война Колониална война Малка война Информационна война Студена война Мрежовоцентрична война и мн. др.
Поведенчески теории Някои психолози, например Е. Дърбан и Джон Боулби, считат, че на човек по природа е свойствена агресията.Durbin, E.F.L. and John Bowlby.Personal Aggressiveness and War, 1939. Тя поражда сублимация и проекция, когато човек превръща своето недоволство в предубеждения и ненавист към други раси, религии, нации или идеологии. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната е неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.
Зигмунд Фройд счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
Въпреки че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната.Turnbull, Colin (1987), The Forest People (Touchstonbe Books) Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои милитаристи – такива, като Франц Александър, твърдят, че състоянието на мир е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност са периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се потиснати от по-силни държави, например Pax Britannica.Alexander, Franz. The Psychiatric Aspects of War and Peace. 1941
Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа.Blanning, T.C.W. The Origin of Great Wars. The Origins of the French Revolutionary Wars. pg. 5 По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш.Walsh, Maurice N. War and the Human Race. 1971. Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват – такива, като Наполеон, Хитлер, Путин и Александър Македонски. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им. ¤
Еволюционна психология Привържениците на еволюционната психология са склонни да твърдят, че човешките войни са аналог на поведението на животните, които се борят за територия или конкурират за храна или размножаване. Животните са агресивни по природа, а в човешката среда подобна агресивност се превръща във война. С развитието на технологиите, човешката агресивност достига такъв предел, че започва да заплашва целия вид с унищожение. Един от първите адепти на тази теория е Конрад Лоренц.Lorenz, Konrad. On Aggression. 1966
Подобни теории са разкритикувани от учени като Джон Г. Кенеди, които считат, че организираните, продължителни войни на хората съществено се отличават от борбата за територия при животните – и не само поради технологиите. Ашли МонтегюMontagu, Ashley (1976), The Nature of Human Aggression (Oxford University Press) смята, че социалните факторы и възпитанието са важни причини, определящи природата и хода на човешките войни. Войната е човешко изобретение, имащо своите исторически и социални корени.
Социологически теории