11-а армия () е една от армиите на сухопътните войски на Райхсхера, сформирана през Първата световна война. Армията се отличава в боеве на Източния фронт и особено на Балканите, където в състава ѝ има предимно български военни части.

Боен път Източният фронт Единадесета армия е създадена в началото на 1915 година. За кратко участва в боевете на Западния фронт, сдържайки съглашенския натиск при Ипр. През април започва прехвърлянето на армията на Източния фронт. Първите ѝ дивизии пристигат на новото си местоназначение в Галиция на 21 април, а командването ѝ е поето от генерал-полковник Аугуст фон Макензен.Hermann Cron. Imperial German Army, 1914 – 18: Organisation, Structure, Orders of Battle, стр. 53; Helion & Company Limited, 2007 В края на април австро-унгарската 4-та армия е подчинена на германския генерал и заедно с 11-а образува армейска група „Макензен“. През май двете армии осъществяват Горлицкия пробив и нанасят тежко поражение на противостоящите им руски сили, командвани от генерал Радко Димитриев. В следващите седмици германците и австрийците продължават победоносното си настъпление – преминават река Сан, превземат Пшемишъл, а на 22 юни и Лвов, което принуждава руснаците да изоставят цяла Галиция. След тези успехи Макензен е повишен в ранг фелдмаршал, а Централните сили започват общо настъпление по целия Източен фронт, довело до стратегическото отстъпление на цялата руска армия от Полша, Курландия и Литва.А. Христов. Европейската война до намесата на България в нея, стр. 56; Печатница на военно-издателския фонд, 1924

Разписание Към 1 май 1915 г. армията има следния състав:

Бойно разписание на 11-а армия към 1 май 1915 г.Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918), vol. 2, стр. 339 – 341. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1931. Армия Корпус Дивизия Батальони Ескадрони Батареи Пушки Саби Оръдия 11-а армия Гвардейски корпус 1-ва гвардейска пехотна дивизия12312981031248 2-ра гвардейска пехотна дивизия1231210 81230648 Други корпусни части7,526/18 VI австро-унгарски корпус 39-а хонведска пехотна дивизия1221314 45534564/6 12-а пехотна дивизия1621315 23527266/10 Други корпусни части20,56642802 XLI резервен корпус 81-ва резервна пехотна дивизия9212844120848 82-ра резервнапехотна дивизия9212871620448 Други корпусни части7,530/18 Сборен корпус 119-а пехотна дивизия937849731028 11-а баварска пехотна дивизия937946830828 Други корпусни части1560/18 X корпус 19-а пехотна дивизия9212810720448 20-а пехотна дивизия9212996820848 Други корпусни части312 10626145,5104 1732957604/70

Сръбската кампания На 6 септември е сключена Плеската конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, във връзка с което на 8 септември 1915 г. 11-а армия е разпусната на Източния фронт и формирана отново в южна Унгария на 23 септември с различен състав. За нов командир на армията е назначен генерала от артилерията Макс фон Галвиц. Заедно с австро-унгарската 3-та армия и българската 1-ва армия, армията е включена в новата група армии под началството на фелдмаршал Макензен, създадена за да нанесе окончателно поражение на сръбската армия.

На 6 октомври 1915 година започва артилерийската подготовка за настъплението на разположените по северния бряг на Дунав германска 11-армия и съюзна 3-та армия. На следващия ден, благодарение на добрата подготовка реката е премината без особени трудности и на 9 октомври Белград е превзет от германците. По-нататъшното настъпление на армията обаче продължава бавно, като поради лошите пътища и трудностите при строежа на нови мостове за повече от седмица напредъка възлиза на 8 до 15 километра на юг от Дунав. В известна степен това забавяне се дължи и на очакваната намеса в конфликта на българската армия. На 14 октомври България обявява война на Сърбия, което поставя сръбската армия пред трудното положение да води война на няколко фронта и я принуждава да започне планомерно оттегляне към вътрешността на страната. В началото на ноември 11-а германска и съюзената ѝ 1-ва българска армия изцяло овладяват долините на реките Морава и Нишава, като трайно установяват сухопътната връзка между Унгария и България, осъществявайки по този начин главната оперативна цел на армейската група „Макензен“ заложена в Плеската конвенция. Оттогава германското главно командване започва да изтегля цели корпуси от състава на 11-а армия и да ги праща на север, а на генерал Галвиц е наредено да продължи преследването на сърбите с оставащите му три пехотни дивизии. Това и други обстоятелства позволяват на сръбската армия да избегне обкръжение и да се оттегли към албанското крайбрежие, понасяйки много тежки загуби по пътя си.

Разписание Точно преди началото на операцията срещу Сърбия армията има следния състав:

Бойно разписание на 11-а армия към 6 октомври 1915 г.Edmund Glaise-Horstenau (English translation by Stann Hanna). Austria-Hungary's last war (Oesterreich-Ungarns letzter Krieg 1914 – 1918), vol. 3, стр. 37 – 38. Publisher of Military Science Releases, Vienna 1932. Армия Корпус Дивизия Батальони Ескадрони Батареи Пушки Саби Оръдия 11-а армия III корпус 6-а пехотна дивизия9315700028060 25-а резервна дивизия9315726028072 Други корпусни части36,5240024 IV резервен корпус 11-а баварска пехотна дивизия9214959820056 105-а пехотна дивизия9213924926752 107-а пехотна дивизия928853823232 Други корпусни части25 X резервен корпус 103-та пехотна дивизия9215900020060 101-ва пехотна дивизия9214900020056 Други корпусни части12,544 Група „Фюлйоп“ 6,50,2564901422272,516,2512166 9461701483

Солунският фронт При приключването на операциите срещу Сърбия и заемането на гръцката граница от българските войски главнокомандващия генерал Никола Жеков нарежда прегрупиране на сили, съгласно което в състава на по това време силно отслабената германска 11-а армия за първи път се включват големи български съединения в лицето на Пета пехотна дунавска дивизия.Недев, Никола (1923). Дойранската епопея 1915 – 1918, стр. 34. Печатница на Армейския военно-издателски фонд; София Тази дивизия, както и допълващите армията германски 4-ти резервен корпус (103-та и 101-ва дивизия) и 210-а сборна пехотна бригада, остават на подчинение на групата армии „Макензен“. През февруари 1916 година армията се спускат към гръцката граница и започва да сменят дотогава охраняващите я български части в долината на река Вардар и около Дойранското езеро, където се захваща с усилено укрепяване на новите си позиции. Поради непрестанно усилващата се съглашенска активност през април на 11-а армия е подчинена Девета плевенска пехотна дивизия и се създават смесени българо-германски части.

Към средата на август 1916 година 11-а армия се състои от три български (5-а, 9-а и 2-ра) и една германска (101-ва) пехотни дивизии и с бойната си сила от 62 пехотни батальона, 209 картечници 68 батареи и 6,5 ескадрона заема фронт с дължина 42 километра от връх Мала рупа до Беласица.П. Дошкинов. Чеганската операция. Книга I, стр. 25; Печатница на военно-издателския фонд – София, 1941 Начело на тези сили е генерал Арнолд фон Винклер, командвал дотогава 4-ти германски резервен корпус, който заменя още през март отзования на Западния фронт генерал Галвиц.

Между 8 и 18 август в участъка на армията около град Дойран и Дойранското езеро, поверен на 2-ра Тракийска дивизия, се разиграват сериозни сражения, които дават повод на българския главнокомандващ да нареди настъпление с българските и 1-ва и 2-ра армия на гръцка територия срещу крилата на съглашенските сили. След получаване съгласието и на немското командване се осъществяват двете операции получили наименованията Леринска (Чеганска) и Струмска, по време на които 11-а армия остава на своята отбранителна позиция. Това положение се задържа, дори когато на 29 август щабът на група армии Макензен предава командването на подчинените му две армии на българския главнокомандващ.М. Андреев. Къмъ Добро-Поле въ 1916 г., стр. 92; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931 Поради тази своя пасивност 11-а армията не е в състояние да помогне на затрудненото настъпление на 1-ва армия към Чеган, което позволява на съглашението не само да отблъсне атаките на последната, но и да концентрира почти половината от наличните си сили (102 батальона и 117 батареи от общо 200 батальона и 247 батареи), за да и нанесе контраудар.М. Андреев. Къмъ Добро-Поле въ 1916 г., стр. 104; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931

На 12 септември съглашението започва своята офанзива с мощна атака срещу позиции на 1-ва армия на планината Малка Нидже и на Каймакчалан. Положението на българските сили скоро става тежко и дясното крило на армията е отхвърлено към Лерин. Отговорността за тази несполука се поема от генерал Бояджиев, който е сменен от генерал Гешов. Новият командир на 1-ва армия и пристигналите между 13 и 23 септември подкрепления от 10 батальона, 42 картечници и 22 оръдия успяват да задържат армията временно на укрепената леринска позиция.М. Андреев. Къмъ Добро-Поле въ 1916 г., стр. 108; София, Печатница на Арм. военно-издателски фонд, 1931 Предвид необходимостта и от бързото пристигане на германски подкрепления на 26 септември се извършва размяна на командванията на армиите, заемащи дясното крило и центъра на българските сили на Солунския фронт, като по този начин генерал Винклер поема командването на 1-ва армия, която се преименува на 11-а армия.Стефан Нойков. Защо не победихме, стр. 77; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922 Освен това в началото на октомври 11-а и 1-ва армия отново са обединени в армейска група, този път под началството на генерал Ото фон Белов. Въпреки това положението остава тежко и след падането на Каймакчалан е наредено ново отстъпление. В завоя на река Черна и на юг от Битоля се завързват продължителни и ожесточени сражения, които непрестанно поглъщат пристигащите подкрепления. В разгара на борбата, на 17 ноември генерал Винклер нарежда 11-а армия да се оттегли на силните позиции на север от Битоля и да остави града в ръцете на съглашенците. Това предизвиква остра реакция от страна на българския главнокомандващ, който обаче не успява да промени решението. На новите си позиции на север от града армията успява окончателно да спре настъплението и да сложи край на тримесечната съглашенска офанзива, струвала на България между 40 000Стефан Нойков. Защо не победихме, стр. 78; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922Ал. Ганев. Войните през Третото българско царство, стр. 416; София 1925 и 53 000Spencer Tucker World War I: encyclopedia. M – R, Volume 3, стр. 810; ABC-CLIO, 2005 убити, ранени и изчезнали.

През пролетта на 1917 година 11-а армия е подложена на нова голяма съглашенска офанзива, но в боевете между Охридското и Преспанското езеро, при Битоля и в завоя на река Черна успя решително да отхвърли нападателите.Стефан Нойков. Защо не победихме, стр. 79; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922 С приключването и на главните операции срещу Румъния от северния фронт започва прехвърлянето на няколко български дивизии, които постепенно влизат в състава на армията. Това обаче се използва от немското командване за изтеглянето на все повече от германските сили на Македонския фронт. Така от първоначалните 18 немски, 3 турски и 2 австрийски батальона, и 84 батареи през 1918 година на фронта остават само 3 немски батальона с 51 батареи.Стефан Нойков. Защо не победихме, стр. 84; Печатница на Армейския военно-издателски фонд, София 1922 Въпреки това германците запазват директен контрол върху голяма част от българската армия чрез щабовете на армейската група Шолц (създадена след като генерал Белов е отзован на Западния фронт през април 1917 година) и този на 11-а армия (от юни 1917 г. под началството на генерал Куно фон Щойбен).