Трендафилът (Rosa multiflora) е вид роза, известна още под наименованието японска роза. Родината ѝ е Източна Азия, Китай, Япония и Корея.Таксономия
Описание Трендафилът е многогодишен храст, цъфтящ на гроздове от май до октомври в бяло, розово, червено, лилаво, жълто и пурпурноОписание и разпространение. Има пълзящи стебла с остри закривени тръни и достига височина от 5 метра. Листата са сложноцветни, дълги 5 – 10 cm, разположени едно срещу друго на стеблото, тъмно зелени отгоре и бледи отдолу. Цветовете на растението са с по 5 венчелистчета и множество жълти тичинки, с приятно ухание. Те са хермафродити и се опрашват от пчелите. Плодчетата му, узряват през септември и са издръжливи на зимния студ, те са червени на цвят и приличат на тези на шипката.
Употреба Rosa Multiflora се отглежда като декоративно растение. Използва се и като подложка за присаждане на други декоративни сортове роза.
В Северна Америка видът се счита за инвазивен вид, въпреки че е внесен целенасочено като средство за опазване на почвата, като естествен плет на границата на пасищата и за привличане на диви животни. На някои места трендафилът е категоризиран дори като плевел, въпреки че е отлична храна за кози.
Галерия
Трендафилът в българския фолклор Трендафилът, като местно цвете, намира място в народното творчество и автори от България. Сред най-известните, от които, са: „Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил“ – приказка на Елин Пелин„Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил“ – Елин Пелин „Речи чекръче!“ – народна приказка „Детенце да погледа лазарки“ – народна песен„Детенце да погледа лазарки“ – народна песен В Добринище, на Гергьовден се изпълнява българската традиция „Топене на китки“. От предишната вечер младите моми топят своите китки във вода и ги оставят да пренощуват под цъфнал трендафил. На Гергьовден от ранни зори жителите на Добринище пръскат къщите си с тези китки за берекет и благополучие на цялото семейство.Ритуал „Топене на китки“
Източници
Категория:Роза