Аполо () са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, на Британския Кралски флот построени през 80-те и 90-те години на XIX век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Маратон“.

Всичко от проекта са построени 21 единици, разделени на 2 серии; Серия 1: „Аполо“ (), „Латона“ (), „Мелампус“ (), „Андромаха“ (), „Терпсихора“ (), „Найяда“ (), „Тетис“ (), „Сибила“ (), „Трибюн“ (), „Сафо“ () и „Сцила“ (). Серия 2: „Сириус“ (), „Пик“ (), „Спартан“ (), „Индефатигебъл“ (), „Рейнбоу“ (), „Интрепид“ (), „Брилянт“ (), „Ретрибюшън“ (), „Еолис“ () и „Ифигения“ ().

Различията между сериите са незначителни. Крайцерите на втората серия са предназначени за служба в тропиците и получават дървено-медна обшивка на подводната част на корпуса. В резултат те имат малко по-голяма водоизместимост, ширина и газене, а скоростта им е малко по-ниска. До появата на американските леки крайцери тип „Кливланд“ са считани за най-голямата серия еднотипни крайцери в историята на корабостроенето.

Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Астрея“.

Конструкция

Новите крайцери са проектирани като са увеличени размерите на крайцерите от типа „Медея“, със запазване на мощността на силовата установка. Използването на по-компактните вертикални парни машини и по-удачната компоновка на котелните отделения правят работата на огнярите по-удобна и ефективна, в резултат на което всичките крайцери с лекота достигат проектните 19,75 възела. Цялата артилерия се състои само от скорострелни оръдия.

Корпус Бордовите спонсони са премахнати, тъй като на „Медеите“ те са заливани от водата не само при свежо време, но и при високи скорости. В резултат на това от носовата двойка 120-мм оръдия става невъзможно да се води огън право по носа. Почти при половината от тях подводната част е покрита с дърво и обшита с мед. За това обшитите „Еолис“, „Брилянт“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Пик“, „Рейнбоу“, „Ретрибюшън“, „Сириус“ и „Спартан“ са с 200 т по-тежки от необшитите „Аполо“, „Андромаха“, „Латона“, „Мелампус“, „Найяда“, „Сафо“, „Сибила“, „Сцила“, „Терпсихора“, „Тетис“ и „Трибюн“.

Брониране Дебелината на бронираната палуба в плоскат част е 37 мм, на скосовете 51. Парните машини, издаващи нагоре, са прикрити от 127 мм гласис.

История на службата HMS Latona – заложен през 1889 г., спуснат на 22 май 1890 г., в строй от 1893 г. HMS Melampus – заложен през 1889 г., спуснат на 2 август 1890 г., в строй от 1892 г. HMS Andromache – заложен през април 1889 г., спуснат на 14 август 1890 г., в строй от 1892 г. HMS Terpsichore – заложен през 1889 г., спуснат на 30 октомври 1890 г., в строй от 1891 г. HMS Naiad – заложен през 1889 г., спуснат на 29 ноември 1890 г., в строй от 1893 г. HMS Thetis – заложен през 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г. HMS Sybille – заложен през 1889 г., спуснат на 27 декември 1890 г., в строй от 1891 г. HMS Apollo – заложен през април 1889 г., спуснат на 10 февруари 1891 г., в строй от 1892 г. HMS Tribune – заложен през 1889 г., спуснат на 24 февруари 1891 г., в строй от 1892 г. HMS Sappho – заложен през 1890 г., спуснат на 5 май 1891 г., в строй от 1893 г. HMS Scylla – заложен през 1890 г., спуснат на 17 октомври 1891 г., в строй от 1892 г. HMS Sirius – заложен през септември 1889 г., спуснат на 27 октомври 1890 г., в строй от 1891 г. HMS Pique – заложен през ноември 1889 г., спуснат на 13 декември 1890 г., в строй от 1892 г. HMS Spartan – заложен през декември 1889 г., спуснат на 25 февруари 1891 г., в строй от 1892 г. HMS Indefatigable – през в 1890 г., спуснат на 12 март 1891 г., в строй от 1892 г. HMCS Rainbow – заложен през 1890 г., спуснат на 25 март 1891 г., в строй от 1892 г. HMS Intrepid – заложен през 1890 г., спуснат на 20 юни 1891 г., в строй от 1894 г. HMS Brilliant – заложен през 1890 г., спуснат на 24 юни 1891 г., в строй от 1893 г. HMS Retribution – заложен през 1890 г., спуснат на 6 август 1891 г., в строй от 1893 г. HMS Aeolus – заложен през 1890 г., спуснат на 13 ноември 1891 г., в строй от 1894 г. HMS Iphigenia – през през 1890 г., спуснат на 19 ноември 1891 г., в строй от 1892 г.Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 76.

Преди Първата световна война един крайцер загива, а осем са предадени на скрап.

По време на Първата световна война седем от тях са използвани в качеството на минни заградители („Аполо“, „Андромаха“, „Интрепид“, „Ифигения“, „Латона“, „Найяда“ и „Тетис“). На 23 април 1918 г. пет крайцера от серията са потопени до Зебрюге като блокшиви („Интрепид“, „Ифигения“, „Брилянт“, „Сириус“ и „Тетис“).

Оценка на проекта В края на XIX век крайцерите тип „Аполо“ и „Едгар“ са смятани за висше достижение на корабостроителното изкуство: бидейки със 700 t по-леки от предшествениците им, „Мърси“, те носят силна артилерия и сравнително дебела бронирана палуба, развиват добра скорост, не губят бойната си актуалност до началото на XX век. Неслучайно всички последващи английски крайцери втори ранг са развитие на „Аполо“, у когото има само два недостатъка – сравнително малки запаси въглища и боеприпаси.

Бързо построена, крайцерската армада на Англия, за едно десетилетие, също толкова бързо, губи своето бойно значение и в началото на XX век в строй британския флот има наведнъж няколко десетки остарели бронепалубни крайцера от първите серии.

Източници

Литература

Външни препратки APOLLO 2 class cruisers (21, 1891 – 1894)

Категория:Икономика на Глазгоу Категория:Икономика на Лондон