Борис Митев Харизанов е български офицер (генерал-майор), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945), през която служи като военен аташе в Берлин, началник на отдели в Щаба на войската, командващ 10-а пехотна родопска дивизия и 8-а пехотна тунджанска дивизия.
Биография Борис Харизанов е роден на 18 януари 1896 г. в Трекляно. На 1 август 1917 г. завършва Военното на Негово Величество училище в 38-и „Нишки боен“ випуск и е произведен в чин подпоручик. На 30 юни 1919 е произведен в чин поручик, а през 1926 г. в чин капитан. На 19 януари 1935 е произведен в чин майор, а в периода 1935 – 1936 е слушател в Софийската Военна академия. Служи в 24-и артилерийски полк, 14-и артилерийски полк и в 4-о полско артилерийско отделение. През 1928 г. е назначен за командир на батарея от 4-и дивизионен артилерийски полкМинистерска заповед (МЗ) № 14б от 1928 г., в началото на следващата година е назначен на служба към Военното училищеМЗ № 16 от 1929 г.. През 1931 г. поема командването на артилерийски взвод от Военното училищеМЗ № 91 от 1931 г., същата година командва батарея от 1-ви дивизионен артилерийски полк, а малко по-късно същата година е назначен на служба във Военната академияМЗ № 213 от 1931 г., на която служба е преназначен през 1934 годинаМЗ № 160 от 1934 г., като към края на година е откомандированМЗ № 296 от 1934 г.Руменин, с. 37
На 19 януари 1935 г. е произведен в чин майор, като от началото на годината е назначен на служба към 3-ти дивизионен артилерийски полкМЗ № 7 от 1935 г., след което през същата година е назначен за командир на отделение в 3-ти артилерийски полкМЗ № 98 от 1935 г. и към края на година за началник на секция при Щаба на армиятаМЗ № 334 от 1935 г., на която длъжност е преназначен през 1936 г.МЗ № 72 от 1936 г. На 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник, а в началото на 1938 г. е назначен за началник на Учебния отдел към Щаба на войскатаМЗ № 16 от 1938 г.Котев, стр. 148
В навечерието на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Харизанов е изпратен като временен военен аташе в БерлинМЗ № 84 от 1938 г. (заменяйки подполковник Асен Сираков), на която служба е от 1938 до 1941 г., като от 1940 г. е титулярен военен аташеМЗ № 85 от 1940 г., като на 6 май 1941 г. е произведен в чин полковник. След завръщането си от Берлин, служи като началник на учебно-строево отделение на Пехотната инспекцияМЗ № 78 от 1941 г. началник на снабдителния отдел в Щаба на войскатаМЗ № 46 от 1942 г., отново е началник на отдел в Щаба на войската през 1944МЗ № 55 от 1944 г., след което същата година поема командването на 10-а пехотна родопска дивизияМЗ № 60 от 1944 г., по-късно същата година назначен за командир на 8-а пехотна тунджанска дивизияМЗ № 176 от 28 ноември 1944 г.
Заедно с дивизията си участва във втората фаза на заключителния етап на войната, като 5 април 1945 „за успешно командуване на бойните действия на дивизията“ е произведен в чин генерал-майор и награден с военния орден „За храброст“ III степен 2 клас и съветския орден „Александър Невски“.о.з. генерал-майор Иван Желев – „Тундажнци през Драва и Мур: бойният път на Осма пехотна тунджанска дивизия през Отечествената война 1944 – 1945 г.“, София, 1978, Военно издателство, стр. 99 Уволнен е от служба със заповед № 3 от 17 януари 1946 г.Котев, стр. 148 След това работи като технически ръководител на КООП „Грамада“, железарски работник и други.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.959 Разработван е от Държавна сигурност като бивш царски офицер през 1957 г. с оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Турук“. Снет е от отчет през 1960 г.
Борис Харизанов е женен и има 3 деца.
Военни звания Подпоручик (1 август 1917) Поручик (30 юни 1919) Капитан (1926) Майор (19 януари 1935) Подполковник (6 май 1937) Полковник (6 май 1941) Генерал-майор (5 април 1945)
Образование Военно на Негово Величество училище (до 1 август 1917) Военна академия (1935 – 1936)
Награди Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата Орден „Александър Невски“, СССР
Бележки
Източници
сп. Архивен преглед, бр. 1 – 2, 2008 г., Държавна агенция „Архиви“, статия „Неизвестни документи за англо-амеркианските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения военнопленнически лагер в гр. Шумен“ от Николай Котев, стр. 148
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни аташета в Германия Категория:Родени в област Кюстендил Категория:Починали в София