Дата СъбитиеСъбитията и датирането се базират основно на изследванията на проф. Красимира Даскалова „Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944“ УИ „Св. Климент Охридски“, София 20121792Мери Уолстънкрафт публикува „Защита на правата на жените“ (A Vindication of the Rights of Women), където представя фундаменталните идеи на модерния феминизъм. Критикувана е практиката на лишаване на жените от възможността за образование, от право на труд, от политически права, както и домашното насилие. Осъжда се финансовата зависимост на жените от мъжете в брака, която се окачествява като „узаконена проституция“. Идеите ѝ предхождат разпространението на либералния феминизъм, настояващ за равни права и на утопичния (социалистически) феминизъм.1848 – 1869Провеждат се 18 конвенции за правата на жените в САЩ с участието на британски и европейски представителки1848Конвенция за правата на жените в Сенека Фолз, Ню Йорк: първа организирана манифестация на феминизма в САЩ, организирана от Лукреция К. Мот и Елизабет Кеди Стантън. Участниците в конференцията не подкрепят резолюцията за избирателното право, внесена от американския аболюционист и суфражист Фредерик Дъглас, което е показателно за вътрешните разногласия между аболиционистите и активистите за женски права по въпросите на пола и расовите различия.1850 – 1860Период на създаване на първите български женски благотворителни и образователни организации с демократична структура, отворени към всички жени, независимо от тяхната религия, етнос, образование и социална принадлежност. До 1878 г. женските дружества наброяват 61, от които 46 са в българските земи, 7 – в българските емигрантски колонии в чужбина, както и 8 девически дружества. Основните им цели са подпомагане на девическото образование и подкрепа на публикации върху женски проблеми, както и благотворителни и филантропични акции. Откриват се женски читални, организират се публични лекции и театрални постановки.1872Първа поява на понятието „феминизъм“ във Франция1873Гръцки превод на „феминист“ – „гинофил“. Гръцки активистки като Калирое Парен предлагат по-общо тълкувание на понятието за феминизъм, като се опитват да го включат в националната културна и етническа идентичност на Гърция и го противопоставят на западноевропейските му конотации. Според Ангелика Псара смисълът, вложен във „феминизъм“ се отнася по-скоро до позитивните мерки, предприети от мъжете политици, реализиращи идеята за женски права. Тя уточнява, че собствените искания на жените в Гърция са били изразявани с термина „еманципация“.1873Българските жени организират в Цариград съвместна изложба на занаятчийски стоки, произведени от жени. Идеята идва от асоциацията Благодетелно братство „Просвещение“ в османската столица и е осъществена с участието на 14 женски дружества.1878След Освобождението активистките насочват действията си към достъпа до различни професии, равенство пред законите, избирателното право. Застъпен е „двуполовия модел“ който разграничава социалните роли на половете „по природа“, което за жените определя домашната сфера.1880Създава се Международният съвет на жените (International Council of Women, ICW), във Вашингтон. Лейди Абърдийн е негова дългогодишна председателка. България членува в него от 1908 г. Приоритетите на Съвета са да премахването на всякаква дискриминация по отношение на жените, расовите предразсъци и класи. Съветът се интересува главно от избирателните права на жените и от мирните въпроси.1883Създаване на Световния женски християнски въздържателен съюз1889Френски и международен конгрес на правата на жените, Париж1890 – 1900Основните искания на българските женски дружества са за изравняване на учебните програми на девическите и мъжките средни училища.1893 – 1898Понятието „феминизъм“ се среща в публикации на [Теодора Ноева] в „Женски свят“. Стоян Михайловски остро критикува феминизма в „Нашите писачи и газетари“ (1893)1893 – 1898Правата на жените се дискутират на страниците на списанието „Женский свят“ с редакторка Теодора Ноева. Това е първото модерно национално женско списание, целящо „гражданско“ и „патриотично“ възпитание на българските жени в духа на национализма и християнските ценности и формирането им като отговорни майки, съпруги и гражданки.1893Световен конгрес на жените представителки, свикан от Международния съвет на жените по време на Световното изложение в Чикаго1894 – 1895Период, в който според Карен Офън понятията „феминизъм“ и „феминистка“ достигат от континентална Европа във Великобритания. Още преди 1900 те се появяват в белгийски, френски, испански, италиански, немски, гръцки и руски публикации. Приблизително по същото време това понятие се използва и в България.1897Приет е закон, който изравнява средното образование на момичетата и момчетата по брой на класовете (фиксирайки го на седем класа след четиригодишното начално образование)1898Първа конференция на Световната асоциация на младите християнски жени, Лондон1901Допускат се жени до софийското Висше училище. Създава се Българският женски съюз – първата обща женска организация с председателка Анна Карима (1871 – 1949). Негови цели са да работи за „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“. Появата му е опосредствана от образователните ограничения в края на 90-те години на 19 век и обединява 27 местни женски организации. Издава вестник „Женски глас“. С течение на времето се оформят две групи – „буржоазна“ и социалистическа, като през 1903 г. социалистките напускат БЖС, недоволни от гласуваната резолюция за надкласовия характер на организацията. През 1927 г. БЖС обединява 60 местни дружества с повече от 7000 членки с различна политическа ориентация и социологически профил – домакини, учителки и чиновнички. В началото на 40-те години на 20 век БЖС обединява 170 женски дружества с повече от 14 000 членки от Обединена България.1902Суфражистките във Вашингтон вземат решение да създадат Международния съюз за женско избирателно право, тъй като избирателните права на жените вече не са приоритет на консервативния Международен съвет на жените. Допускат се първите жени студентки по право във Висшето училище в София. До 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда.