Нотният запис (музикалната нотация) е система, използвана да визуализира фонетично представяната музика чрез използването на писмени знаци, включително древни или съвременни музикални символи. Видовете и методите варират в различните култури и епохи. Въпреки че много древни култури използват символи за представяне на мелодия, никоя от тях не се доближава до разбирането, което имаме в наши дни. Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, след което е адаптирана по целия свят.
Музикални символи Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13 век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.
Списък с елементите на нотния запис: Петолиние Аколада (скоба, свързваща две петолиния, за да укаже едновременното им изпълнение) Ключ (отправна точка за нареждането на тоновете/нотите) Ноти, фиксиращи музикални тонове, подредени в Научна система за означение на музикални тонове и в темпериран строй и диатоничен лад Лигатура (сливане на ноти) Допълнителна линия, ползвана при отдалечаване на нотите от петолинието Такт, разделящ композицията на равни интервал наречени времена, посредством тактови черти. Време Размер (брой времена) Тактова черта Паузи Алтерация и хроматизъм (#,♭ и ♮) Невма (указание за повишаване/понижаване на тона, без абсолютно фиксиран размер) Полутон (тон, отстоящ между два последователни тона на хроматична скала) Четвърт тон (тон, отстоящ между два последователни полутона на хроматична скала) Арматура и тоналност (глобална употреба на # и ♭), която бива минорна или мажорна Модулация (преминаване между тоналности) Педали Артикулация (начин, по който се изпълняват тоновете) Легато Стакато (кратко, отсечено изпълнение на маркираните ноти) Тенуто (задържане на тона до неговата пълна стойност без съкращение) Портато (леко прекъсване на тоновете в даден нотен пасаж) Маркато (указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж) Глисандо (плавен преход от един тон към друг) Портаменто Басо континуо (означения до основните, басови тонове, позволяваща хармонична импровизация) Пръстовка Мелизъм/фиоритура (мелодични украшения на тона): Ачакатура (украсяваща нота, отстояща на половин тон от главната) Групето (бързо редуване на горен съседен, главен, долен съседен и отново главен тон) Глисандо (забавен преход с приплъзване между два тона) Каденца Мордент (кратък тон, отстоящ на секунда от основния) Нахшлаг (един или няколко кратки тона, които встъпват след украсявания, и звучат за част от стойността му) Рулада Тремоло (бързо повторение на един музикален тон при струнните инструменти) Трилер (бързо редуване на две съседни степени от музикалната гама) Форшлаг (кратък тон пред нота) Интонация Темпо (относителната скорост на изпълнение, която варира според интерпретацията) Агогика (промяната във водещото темпо) Динамика (локална промяна на силата) Метрум (периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти, наречени метрични времена) Ритъм (огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни тонови трайности)
Ноти и паузи
НотаПаузаИме на нотата и на паузатаСтойност Осморна цяла8 Четворна цяла4 Двойна цяла2 Цяла1 Половина1/2 Четвъртина1/4 Осмина1/8 Шестнадесетина1/16 Тридесет и вторина1/32 Шестдесет и четвъртина1/64 Сто двадесет и осмина1/128 Двеста петдесет и шестина1/256
Видове черти ЧертаИмеОписание Без черта Петолиние в чистия си вид. Допълнителна (спомагателна) черта Допълнителните черти са успоредни на петолинието и се изписват над или под него, като броят им не може да надвишав пет. Служат за изписване на по-високи или по-ниски тонове. Стандартна тактова черта Най-простата тактова черта, разделяща два такта. Двойна тактова черта Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото. Пунктирана Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст. Заключителна Обозначава края на композицията. Повторителна Служи за повторение на един или няколко такта. На илюстрацията има две повторителни черти – начална и крайна.
Почивки ПочивкаОписание Символ, указващ на изпълнителя да си поеме въздух (или да направи пауза, когато се отнася се за недухови инструменти). Тази пауза не влияе цялостно на темпото. За инструменти с лък указва лъкът да се повдигне и следващите ноти да се изпълнят с движение надолу (или нагоре, ако така сочи паузата). Указва кратка пауза, през която времето не се отчита. В оркестрово изпълнение времето се подновява, когато диригентът укаже.
Запис за незрящи New York Point е брайлова система, подобна на тактилната писменост за слепите. Измислена е от Уилям Бел Уейт (William Bell Wait) (1839 – 1916), учител в Нюйоркския институт за образование на слепи. Брайлов символ Нотно означениеCDEFGABВремева стойност
Музикална динамика Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението. ПианисимоМного тихо ПианоТихо Мецо-пианоМеко, но малко по-силно от пиано Мецо-фортеПоловината от силата на форте ФортеСилно ФортисимоМного силно СфорцандоУказва внезапно повишаване на силата. КрешендоПостепенното засилване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни. ДекрешендоПостепенното намаляване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.
Източници
Категория:Музикална нотация