Пелорус () са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, на Британския Кралски флот построени през 1890-те години на 19 век. Явяват се развитие на крайцерите от типа „Пърл“, но с по-малки размери. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Пелорус“ (), „Пандора“ (), „Пегасус“ (), „Персеус“ (), „Пектолус“ (), „Пайнир“ (), „Помон“ (), „Прометеус“ (), „Прозерпин“ (), „Психе“ () и „Пюрамис“ (). След тях флотът строи по-големите крайцери от типа „Топаз“.

Конструкция Бронепалубните крайцери от типа „Пелорус“ с водоизместимост от 2135 дълги тона имат максималната скорост от 20 възела (37 км/ч). Болшинството от тях служат в отдалечените колонии, а не с главните сили на флота. Те са въоръжени с осем 4-дюймови (25 фунтови оръдия), осем 3 фунтови оръдия, три картечници, и два 18-дюймови (457-мм) торпедни апарата. Корабите са лишени от двойно дъно, което вече става традиционно за крайцерите, което може да приведе до сериозни наводнения при всяко едно докосване на грунта, което нерядко се случва по време на службата в лошо изучени води.

Корпус

Най-сериозни изменения получава корпусът. Корабите стават по-дълги и тесни, което трябва да им позволи увеличаване на максималната скорост до 20 – 20,5 възела. Проектантите, обаче, правят грешка с пропорциите на корпуса, като корабите се оказват неустойчиви и мокри: удълженият, невисок, полубак прорязва, а не се качва по вълната, осигурявайки надеждно заливане с вода на средната част на корпуса. „Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“ са по-големи, имайки водоизместимост от 2200 дълги тона и газене от 19½ фута (5,9 м)Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 р. 72.

Брониране Съществено е усилена защитата. Дебелината на бронираната палуба нараства с 12 – 18 мм, при това броневата палуба става по-висока и по-надеждно прикрива котлите, машините и димоходите.

Силова установка Крайцерите имат бутални парни машини с тройно разширение и са снабдени с различни типове котли, като тяхно изпитание – „Помон“ и „Пектолус“ получават котли „Бленчиден“, „Пегасус“ и „Перамус“ – котли „Рид“, „Пелорус“ – котли „Норман“, „Пандора“, „Персеус“, „Пайнир“, „Прометеус“, „Психе“ и „Прозепин“ – „Торникрофт“. Независимо от типа, броят на котлите на всички крайцери е единакъв – 16. Машините могат да развият 7000 конски сили (5200 кВт) за ограничен период от време с принудителна тяга и 5000 конски сили (3700 кВт) при естествена тяга продължително. Макар далечината на плаване да се разчита да нарастне до 6000 мили на 10 възела, по сравнение с 5000 за „Бархамите“, особено увеличение не се получава, но и това е добър показател за толкова неголям крайцер. Проблемите с котелната и машинната установки водят до това, че в службата си скоростта на новите крайцери съставлява 16 – 17 възела, което е малко за 0-те години на XX век.

История на службата Име Заложен Спуснат на вода Влиза в строй HMS Pandora - 17 януари 1900 г. 1901 г. HMS Pelorus май 1895 г. 15 декември 1896 г. 1897 г. HMS Pegasus май 1896 г. 4 март 1897 г. 1899 г. HMS Perseus май 1896 г. 15 юли 1897 г. 1901 г. HMS Pactolus май 1896 г. 21 декември 1896 г. септември 1896 г. HMS Pioneer декември 1897 г. 28 юли 1899 г. 1901 г. HMS Pomone 21 декември 1896 г. 25 ноември 1897 г. май 1899 г. HMS Prometheus - 20 октомври 1898 г. - HMS Pyramus май 1896 г. 15 май 1897 г. 1900 г. HMS Psyche ноември 1897 г. 19 юли 1898 г. 31 март 1900 г. HMS Proserpine март 1896 г. 5 декември 1896 г. 1899 г.Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 83. Службата на тези крайцери се оказва доста къса. Още през 1904 г. тези сравнително наскоро построени крайцери започват да се изваждат в резерва. По време на „чистката“ на флота от безполезни кораби, през 1910 г., крайцерите с неудачните котли „Бленчиден“ са извадени от бойните списъци на флота. „Помон“ става несамоходен учебен кораб, а „Пектоус“ база за подводници.

Оценка на проекта Проектът е разчетен за възможността да унищожи преоборудован „търговец“.

По съвокупните си признаци това са най-лошите крайцери в Кралския флот.

Единственото положително качество на тези крайцери е тяхната ниска цена – 150 хил. фунта стерлинги.

ТТХ на малки бронепалубни крайцери Характеристики „Газеле“ „Пелорус“ „Новик“ „Д’Естре“Година на залагане 1897 1895 1900 1897Година на влизане в строй 1900 1897 1901 1899Размери, м (××) 105,0 ×11,8 ×4,84 95,55×11,13×3,7 110,1×12×5 95×12×5,39 Водоизместимост, т 2643 2169 3080 2428 Въоръжение 10 – 10,5-см, ТА 2×1 – 45-см 8 – 102-мм, 8 – 47-мм, ТА 2×1 – 356-мм 6 – 120-мм, 6 – 47-мм, ТА 5×1 – 380-мм 2 – 138-мм, 4 – 100-мм, 8 – 47-мм Брониране, мм Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 45, рубка – 100 Енергетична установка, к.с. , 6000 , 7000 ПМ, 17 000 ПМ, 8500 Запас въглища нормален/пълен, т 300/625 254/523 360/600 /480 Далечина на плаване, морски мили 3570 на 10 възела 5000 на 10 възела 3428 на 10 възела 3200 на 10 възела Проектна скорост, възела 19,5 20 25 20,5 Максимална скорост, възела 20,2 25,6 Прекалено големи, за да бъдат канонерки, те са малко подходящи за борбата с рейдерите, нито по скорост, нито по въоръжение, още в момента на тяхното създаване.

Източници

Литература

Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки PELORUS 3 class cruisers (11, 1897 – 1901)

Категория:Икономика на Кингстън ъпон Хъл