Демократична република Конго (), също – Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. В периода от 1971 до 1997 г. се нарича Заир, а през колониалния ѝ период се е наричала Белгийско Конго.

Не трябва да се бърка със съседната държава Република Конго, наричана също Конго (Бразавил), а по-рано Френско Конго.

ДРК е втората по територия държава на континента и 12-ата в света. Има население от над 114 милиона души,The World Factbook – Congo, Democratic Republic of the . Central Intelligence Agency. което ѝ отрежда 15-о място в света по населеност и 4-то в Африка, като я прави най-многолюдната франкофонска страна. Столица е град Киншаса, с население 10,1 милиона души.

Граничи с общо 8 държави, има излаз на Атлантическия океан, а през част от територията ѝ минава екваторът. През нея тече река Конго – 10-ата по дължина и най-дълбоката река в света. Макар и по дефиницията на ООН да се намира в Централна Африка, ДРК е икономически обвързана с южните африкански страни.

Страната се възстановява от Втората конгоанска война, (наричана „Африканска световна война“,Виж Rumblings of war in heart of Africa от Ейбрахам Маклафлин и Дънкан Уудсайд за The Christian Science Monitor, 23 юни 2004 и World War Three от Крис Бауърс за My Direct Democracy, 24 юли 2006 и най-смъртоносната след Втората световна война.). Конфликтът избухва през 1998 г. и официално приключва през 2003 г., като отнема живота на 5,4 млн. души. Въпреки подписаните мирни споразумения продължават сраженията в източната част на страната, където се регистрира най-високият ръст на масови изнасилвания и убийства в света.

Жителите на ДР Конго имат едни от най-ниските доходи в света, а БВП на глава от населението е най-ниският.Democratic Republic of the&countryCode=cg&regionCode=af&rank=229#cg Страни по брутен вътрешен продукт на глава от населението , ЦРУ Въпреки това страната е най-богатата в света от гледна точка на природни ресурси – нейните неразработени запаси от полезни изкопаеми, минерали и метали се изчисляват на $24 трилиона,www.thefreelibrary.comwww.africaaction.orgwww.forbescustom.com което почти се равнява на националния брутен вътрешен продукт на САЩ и Европейския съюз, взети заедно. ДР Конго притежава 50% от всички горски масиви на континента, а хидроенергийният ѝ потенциал е достатъчен да захрани с електричество цяла Африка.

География Демократична република Конго е сред най-големите по територия страни в света с обща площ от 2 344 858 km² – около 1/4 от територията на САЩ или териториите на Испания, Германия, Франция, Швеция и Норвегия взети заедно. Общата дължина на държавните ѝ граници възлиза на 10 730 km: Република Конго – 2410 km на северозапад; Централноафриканска република – 1577 km на север; Южен Судан – 628 km на североизток; Уганда – 765 km на изток-североизток; Руанда – 217 km на изток; Бурунди – 233 km на изток; Танзания – 459 km на изток-югоизток; Замбия – 1930 km на югоизток; Ангола – 2511 km на югозапад.

Бреговата ивица възлиза на едва 37 km.

Две трети от страната са разположени на юг от екватора, а останалата една трета – на север от него. Географските координати на ДРК са 0°00′С, 25°00′И.

Климат и води Климатът е тропичен и като цяло се характеризира с висока влажност и температури, чиито амплитуди варират в различните региони. В по-голямата част от страната се наблюдават по два сухи и влажни сезона. Температурите са най-стабилни в екваториалните гори, с дневен максимум между 30 и 35 °C, и нощен минимум от 20 °C. Валежните количества са между 1000 и 2200 mm на година, а за повечето планински райони е характерна почти постоянна мъгла.Заир – Климат, Библиотека на Конгреса. В най-високите точки на Рувензори има и обилни снеговалежи.

Безспорно най-забележителната река на територията на страната е Конго, чиито притоци образуват най-обширната мрежа от плавателни реки в Африка.Заир – Реки и езера, Библиотека на Конгреса Особено ценни характеристики на тази река са необичайно стабилният воден поток и многото водопади и промени в елевацията, които създават водноелектрически потенциал, несравним с никоя друга речна система на Земята. Наличието на толкова много реки е улеснило и изследването на страната, а в наши дни благоприятства развитието на транспорта и икономиката като цяло. Езерата Албърт, Едуард, Киву и Танганика също са свързани до известна степен с речната система Конго.

Географски региони Страната може да се раздели на няколко основни географски региона, най-ясно откроеният от които е басейнът на река Конго. Той е със средна надморска височина от 44 m и 800 000 km² площ и там са разположени заблатени и гористи местности. Директно на юг и север от него има равнини и ниски хълмисти райони, покрити със савани и гори. По границата с Ангола се простират планински вериги със средна височина не повече от 1000 m. Растителността там е разнообразна.

На изток се намират високите планински системи. Планинските вериги там се простират в продължение на 1500 km от север на юг, а на ширина варират между 80 и 560 km.Заир – географски региони, Библиотека на Конгреса. Тези планини принадлежат към западния дял на Източноафриканската рифтова система и заедно с Великите африкански езера до голяма степен определят природната граница на изток. Тук е разположена и най-високата точка в страната, връх Маргьорит, (5109 m над морското равнище). Околна среда и биоразнообразие Подобно на останалите африкански страни с екваториални гори, Демократична република Конго също претърпява масово изсичане на гори за икономически цели. Изсичането на горите в страната не само унищожава богатите горски екосистеми, но и създава нови черни пътища, по които бедни и безземни земеделци се придвижват до обезлесените райони, където създават свои стопанства и продължават да изсичат масиви.Заир – околна среда, Библиотека на Конгреса. Голям проблем представляват безразборното избиване на най-различни животински видове и замърсяването на реките с битови и промишлени отпадни води. Ловуването на диви животни дори от защитени видове е следствие от масовия глад. През 2010 вследствие на военните конфликти и липсата на държавна политика по въпроса, мироопазващи сили на ООН (сини каски) се налага да спасяват с вертолети няколко десетки редки горили от конфликтна зона.UN flies to rescue of Congo gorillas, Гардиън, 9 май 2010

Въпреки тези проблеми Демократична република Конго остава страна с огромно биоразнообразие – планински горили, маймуни бонобо, окапи, бели носорози, африкански слонове, жирафи, чакали, корморани, папагали и много други животни. Западноконгоанските блатисти гори са защитен екорегион, непроходим за човека; те се отличават с голямо и по-слабо засегнато от човешката дейност биоразнообразие. Четири от националните паркове: Гарамба, Вирунга, Салонга и Каузи-Биега, както и резерватът Окапи са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Административно деление

Провинции Демократична република Конго се разделя на 10 провинции и столицата Киншаса, която има статут на провинция:

+ Карта Провинции Бандуну Централно Конго Екваториална провинция Западен Касаи Източен Касаи Катанга Киншаса Маниема Северно Киву Източна провинция Южно Киву

Главни градове Бандунду Бома Букаву Илебо Исиро Калемие Кананга Кикпоо Кинду Киншаса Кисангани Колвези Ликаси Лубумбаши Матади Мбанданка Мбанза-Нгунгу Моба Мобайе-Мбонго Мбужи-Майи Убунду

История

Предполага се, че народите банту са достигнали зоната на влажните екваториални гори в котловината на река Конго още преди V век. Около XIV век там се образува Кралство Конго, чиято територия се простира много по-надалеч, отколкото територията на днешната република. През 1482 г. по крайбрежието акостират португалски кораби на търговци на роби. Дейността на португалците ускорява упадъка на средновековното кралство Конго.

През XIX век след експедициите на Дейвид Ливингстън се събужда интересът на европейските сили за колонизация на Централна Африка. Белгийският крал Леополд II сключва договори за протекция с местните владетели, целейки придобиване на територии по поречието на река Конго. Колонизацията се извършва въз основа на покупки на поземлени парцели и придобиване на концесии. Основа на икономиката на Белгийско Конго е добивът на каучук, но се експлоатират и другите природни богатства, с които разполага страната. На Берлинската конференция за Конго от 1884 – 1885 г. владенията са признати за частна собственост на белгийския крал. През следващите години териториите и народите, включени в днешна Демократична Република Конго, са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени вследствие на ужасяващото третиране от страна на губернаторите, назначени от краля.

През 1908 г. Леополд II е принуден да се откаже от частното си владение, като го прехвърли на белгийската държава. През 1960 г. избухват безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия дава независимост на колонията, но бързото оттегляне на администрацията ѝ, както и на капиталовложенията, се отразява изключително негативно на новата република.

След обявяването на независимостта президент става Жозеф Касавубу (1910 – 1969), а министър-председател – Патрис Лумумба (1925 – 1964). Малко след това избухват тежки безредици, а провинция Катанга обявява независимост. С намесата на ООН и Белгия, държавната цялост е възстановена през 1963 г.

След множество военни преврати през 1965 г. начело на държавата застава Жозеф Дезире Мобуту (1930 – 1997). Смятаният за гарант на стабилността лидер получава подкрепата и на европейските държави. Мобуту преименува държавата и реката на Заир, осъществява частично одържавяване в чуждестранните компании и експлоатира държавата с цел лично забогатяване. През 80-те години на 20 век диктаторският му режим получава отзвук в международен план. Свалянето му от власт обаче се осъществява едва през 1997 г., когато президентският пост е поет от Лоран-Дезире Кабила (1941 – 2001).

През 1998 г. в източните части на страната избухва гражданска война. В основата ѝ стоят бунтовници от племето тутси. Конфликтът става международен, въвлечени са съседите на Конго на изток и юг – Руанда и Уганда. Следват кървави сблъсъци, крайна нищета и множество бежанци в Централна Африка.

През 2001 г. Лоран Кабила загива при атентат, а синът му Жозеф Кабила (1971) поема президентския пост. Той сключва договор за мир с участниците във войната, както и със съседките Уганда и Руанда. През 2003 г. президентът провъзгласява преходна конституция и правителство, в което участват членове на стария кабинет и опозиционери. Същата година обаче мирните инициативи са помрачени – избухват кървави сблъсъци между хема и ленду в областта Итури.

Държавно устройство

ДРК може да се определи като страна в преход към полупрезидентска република. Парламентът на страната е двукамарен – с народно събрание и сенат.

На 18 и 19 декември 2005 се провежда успешен референдум за нова конституция и насрочване на избори през 2006 г. Изборният процес е затруднен от слабата инфраструктура и високата неграмотност на населението, но е подпомогнат от мисията на ООН (MONUC) в страната. На изборите участват близо 25 милиона души, конституцията одобряват 84% от гласувалите.edition.cnn.com Според нея Конго би следвало да се раздели на 25 автономни региона, с оглед децентрализация и хармонизация с местните етнически и религиозни особености.www.cnn.com След временно правителство между 2003 и 2006 година, политическата рамка в страната днес се определя като Трета република.

Държавен глава е президентът, избиран за срок от 5 г., но за не повече от 2 мандата. Той назначава министър-председателя по предложение на партията, спечелила най-много гласове. Жозеф Кабила остава президент на страната до 2019 г., когато е сменен с Феликс Чисекеди.

Икономика