Симеон Григоров Симов е български офицер, генерал-майор, командир на взвод от 53-и пехотен резервен полк и на рота от 13-и пехотен рилски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 35-и пехотен врачански полк (1939 – 1943) и на 24-а пехотна дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография Симеон Симов е роден е на 9 септември 1895 година в Кюстендил, Княжество България. През 1916 година завършва Военното училище в София и на 12 март е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) през която служи като командир на взвод от 53-и пехотен резервен полк и на рота от 13-и пехотен рилски полк. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната служи в 37-а пехотна пиринска дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. През 1928 г. е назначен на служба в 13-и пехотен рилски полк, а по-късно същата година е назначен за ротен командир в полкаМинистерска заповед № 104б от 1928 г..Руменин, с. 206 – 207
През 1931 капитан Симов е назначен за офицер за поръчки в 3-а пехотна балканска дивизияМЗ № 120 от 1931 г., след което е командир на рота във Военното училище, през 1933 г. е произведен в чин майор, а през 1935 г. е назначен за командир на дружина от 13-и пехотен рилски полкМЗ № 310 от 1935 г., а малко по-късно същата година е назначен за началник на 2-ри пограничен участъкМЗ № 334 от 1935 г.. На 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и през същата година е назначен за началник на Благоевградското военно окръжиеМЗ № 146 от 1936 г.. В началото на 1938 г. е назначен за временен началник на Пехотната школа за запасни подофицериМЗ № 16 от 1938 г., а малко по-късно същата година и за временен началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизияМЗ № 91 от 1938 г., като в началото на 1939 г. става титулярен началник-щаб на дивизиятаМЗ № 10 от 1939 г.. През 1939 г. подполковник Симов поема командването на 35-и пехотен врачански полкМЗ № 101 от 1939 г., на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник, а от 1943 година е командир на 24-а пехотна дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор
След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленническия лагер Офлаг-8. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229) Отказва да се присъедини към армията на ген. Андрей Власов. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар. Народен съд. Изселен със семейството си. Работи в ТКЗС. По-късно се разболява от Паркинсон. Умира на 18 ноември 1966 година. Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945, след завръщането си от плен: Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128
Военни звания Подпоручик (12 март 1916) Поручик (14 октомври 1917) Капитан (30 януари 1923) Майор (1933) Подполковник (6 май 1936) Полковник (6 май 1940) Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Кюстендил Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен