Крайцер скаут () е подклас на крайцеритеот началото на 20 век, съществувал във военноморските сили на ред страни. Строителството на крайцери скаути е предизвикано най-вече от стремителния ръст на скоростните и бойните характеристики на разрушителите. За идеологически предшественик на крайцерите скаути е прието да се счита бронепалубният крайцер на Руския императорски флот „Новик“. Крайцерите скаути за първи път се появяват в Кралския военноморски флот на Великобритания, където получават и най-голямото си развитие. Освен това те се строят и проектират за военните флотове на редица други страни. Предназначени са да изпълняват ролята на лидери на флотилиите разрушители и бързоходни разузнавачи при ескадрите от линейните сили. Тяхната най-ярка черта става приоритетът към максимална скорост в ущърб на всички останали характеристики. При това първите скаути фактически представляват значително увеличени разришители. Обаче вече към началото на Първата световна война този подход е признат за неверен в болшинството от флотовете и последващото развитие на скаутите е прекратено в полза на строителството на пълноценни леки крайцери.
Възникване на класа на скаутите След създаването във Великобритания на разрушителите от типа „Ривър“, с висока скорост и мореходност, в британските военноморски кръгове стигат до извода, че е необходимо създаването на нов клас крайцери – достатъчно бързоходни, които да са съпоставими с новите с новите разрушители. В задачите на новия клас е включена ролята лидер на разрушителите, който да ги води в атака и да им осигурява прикритие с артилерийски огън. Освен това в съответствие със своето име те следва да изпъляват и ролята на разузнавачи при ескадрите, като това основно се изчерпва с откриване на неприятелските сили и насочването на своите линейни сили към него.
Скаутите на Великобритания Първо поколение британски скаути
Строителството на първото поколение крайцери скаути е възложено на частни компании. При това Адмиралтейството използва наложилата се практика при поръчката на разрушители, когато проектантите получават само общите изисквани характеристики на корабите (скорост, водоизместимост, въоръжение), а реализирането на тези изисквания всеки производител прави в съответствие със своите навици и технологии. В дадения случай изпълнителите на поръчката получават разрешение даже да избират схемата на брониране между бронирана палуба и брониран пояс. Всичко са поръчани осем единици на четири производителя. Следва да се отбележи, че макар британският флот вече да пристъпва към внедряването на паротурбинните установки, стремежът да се избегнат технически проблеми и крайцерите да се получат колкото се може по-скоро води до това, че всички скаути имат добре отработаните парни машини.
Строителството на скаутите от типа „Сентинел“ () е поръчано на известната компания Vickers. Нейните инженери създават проект на основа конструкцията на „30-възловите“ разрушители. Крайцерите и представляват мащабно увеличени разрушители с всичките техни характерни признаци – с къс черупковиден полубак, отделни надстройки под всеки от трите комина и ниска кърмова рубка. Единствената разлика на корабната архитектура на крайцерите от разрушителите, освен размерите, става тънката бронирана палуба по цялата дължина на кораба, която има 37-милиметрови скосове и гласисът в района на машинното отделение. Двата кораба, „Сентинел“ и „Скирмишър“ са заложени през лятото на 1903 г., а през пролетта – лятото на 1905 г. те влизат в строй. Средната стоймост на крайцерите съставлява 282 000 фунта стерлинги за единица.
Поръчката за втората двойка скаути получава компанията Cammell Laird, която по-рано построява голям брой разрушители. На базата на разрушител е разработен и проектът за крайцерите скаути от типа „Патфайндър“ (). Корпусът им има типичните признаци на миноносец във вид на черушковиден полубак и олекотени надстройки. Новост е използването на щормов коридор, който позволява да се премине от носовата в кърмовата надстройка. Проблема със защитата конструкторите на Cammell Laird решават по различен начин, отколкото колегите им от Vickers. Машинната установка е защитена с бордов пояс с дебелина 51 мм, който достига до горната палуба. Останалата защита включва 15-милиметрова бронева палуба със скосове от 37 мм. „Патфайндър“ е заложен през август 1903 г., а „Патрол“ през октомври 1903 г., двата кораба попълват флота през 1905 г. Средната стойност за единица съставя 273 000 фунта стерлинги.
Скаутите от типа „Форуърд“ () са проектирани и построени от компанията Fairfield. От всичките типове тяхната архитектура е най-архаичната и продължава дизайна на малкия крайцер от миналото. Корабите получават полубак без черупковидна палуба и къс полуют. За сметка на това системата им на брониране се оказва най-съвършената. Броневият пояс прикрива не само машинните, но и котелните отделения, като достига до горната палуба и се спуска на 0,8 м под водолинията. Останалите части са защитени от бронепалуба със скосове. Запасът въглища при тези крайцери е увеличен, но далечината на плаване остава без изменение. „Форуърд“ и „Форсайт“ са заложени през октомври 1903 г. и влизат в строй през 1905 г. Средната стойност за единица е 285 400 фунта стерлинги.
Най-оригинален е проектът, предложен от компанията Armstrong, знаменита със своите елсуикски крайцери. Скаутите от серията „Адвенчър“ () стават първите британски крайцери от 1880 г., които нямат таран. Вместо това корабите получават клиперен форщевен и неголям бълб в подводната част, което е основно за бъдещия облик на типичните британски крайцери. Корпусите имат къс полубак, а броят на комините достига четири. „Адвенчър“ и неговият систършип имат в качеството на силова установка доста съвършените парни машини от рядко срещаната система Маршал-Алън, което им осигурява умерени габарити по височина, ниско ниво на вибрациите, но много висока надеждност. На изпитанията крайцерите успяват да покажат средна скорост от 24,5 възела при осемчасов пробег. Максималната скорост достига 26 възела. Броневата защита се оказва традиционна и се свежда до бронева палуба със скосове. „Адвенчър“ и „Атентив“ са заложени през юни – юли 1904 г., а са въведени в строй през октомври 1905 г. Тяхната средна стойност съставлява 270 000 фунта стерлинги за единица.
Така към 1905 г. Кралският флот получава осем крайцера скаути от четири различни типа. Всички те имат основно въоръжение от 10 76-мм оръдия и максимална скорост от 25 възела. Всички тези кораби прекалено бързо остаряват. От 1907 г. във Великобритания започва строежа на нови разрушители, много по-големи и бързи, отколкото типа „Ривър“, чиито лидери паромашинните скаути вече не могат да бъдат. Като разузнавачи те започват да изглеждат несъстоятелно при ескадрите от линкори-дредноути, поддържащи ход от 21 възела, а слабото им въоръжение не им оставя шансове при сблъсък с крайцерите на вероятния противник. В опит да се подобрят техните характеристики са проведени редца модернизации. В периода 1906 – 1907 г. 47-милиметровите оръдия са заменени с малко по-мощните 57-милиметрови, в периода 1909 – 1910 г. са им поставени системи за управление на артилерийския огън, а през 1911 – 1912 г. са свалени всички 76-милиметрови оръдия, заменяйки ги с девет от най-новите 102-милиметрови оръдия Mk IV, което прави огневата им мощ сравнима с крайцерите от III ранг на типа „Топаз“.
Сравнителни ТТХ на първото поколение крайцери скаути на Великобритания Тип „Сентинел“ Тип „Патфайндър“ Тип „Форуърд“ Тип „Адвенчър“ Нормална водоизместимост, дълги тона 2880 2900 2860 2640 Артилерийско въоръжение 10×1 – 76-мм8×1 – 47-мм 10×1 – 76-мм8×1 – 47-мм 10×1 – 76-мм8×1 – 47-мм 10×1 – 76-мм8×1 – 47-мм Торпедно въоръжение 2×1 – 457-мм ТА 2×1 – 457-мм ТА 2×1 – 457-мм ТА 2×1 – 457-мм ТА Брониране, мм Палуба – 15 – 37 ммбойна рубка – 76 мм Бордов пояс – 51 ммпалуба – 15 – 37 ммбойна рубка – 76 мм Бордов пояс – 51 ммпалуба – 15 – 31 ммбойна рубка – 76 мм Палуба – 19 – 51 ммбойна рубка – 76 мм Енергетична установка 2 парни машини,17 000 к.с. 2 парни машини,16 500 к.с. 2 парни машини,15 000 к.с. 2 парни машини,16 000 к.с. Максимална скорост, възела 25 25 25 25 Далечина на плаване, мили/на скорост, въз. 3000/16 3000/16 3000/16 3000/13 Екипаж, души 268 268 268 268
Второ поколение британски скаути
След залагането на скаутите от типа „Адвенчър“ британският флот си взема кратка почивка в развитието на този подклас на крайцерите. Адмирал Д. Фишър, който става през 1904 г. Първи морски лорд, първоначално се придържа към мнението, че малките крайцери изобщо не са необходими на флота, тъй като не могат ефективно да използват своята артилерия при вълнение. Той предлага да се възложи воденето на разузнаване в интересите на главните сили на линейните крайцери, който да се поддържат от много големи разрушители, които едновременно да могат да изпълняват и ролята на лидери на миноносните флотилии. За да се провери тази идея, през 1906 г. е заложен „суперразрушителят“ „Суифт“ (). „Свифт“ при водоизместимост около 2400 тона успява да развие скорост от 35 възела и е въоръжен с четири 102-милиметрови оръдия. Изглежда, че той е идеален за лидер на разрушителите. Но обхватът на неговото действие се оказва ограничен, а стойността от 235 000 фунта стерлинги прекомерна. В резултат на това, „Суифт“ е признат за явно неудачен кораб. Надделява мнението, че даже малкия крайцер има по-значителен боен потенциал, отколкото големия разрушител, и строителството на крайцери скаути е възобновено.
Построяването на второто поколение скаути е решено да се възложи на един производител, корабостроителницата на ВМФ в Пембрук. Счита се, че това ще помогне за постепенното усъвършенстване на проекта. Проектирането се води на базата на скаутите от типа „Адвенчър“ и предвижда задължителното използване на парни турбини. Първи са заложени двойката крайцери от типа „Бодицея“ (), „Бодицея“ е заложен през юни 1907 г., „Белона“ () година след това. Обаче поставените на тези крайцери четири турбини Parsons са агрегати с пряко действие и имат прекалено ниска икономичност. Налага се същественото увеличаване на запаса гориво, но далечината на плаване, въпреки всичко, се оказва недостатъчна. Освен това парните котли си остават предишните, за това и мощността се оказва едва 18 000 к.с., при това, че за най-новите разрушители тя достига 27 000 к.с. В резултат на всичко това скоростта на новите скаути си е все така прекалено ниска. Макар на изпитанията „Бодицея“ и да се ускорява до 27,6 възела, в реалната експлоатация скаутите от този типа плават с не повече ор 25,5 възела. Ако се отчете, че скоростта на най-новите разрушители надхвърля, по това време, 30 възела, новите крайцери няма как да изпълняват ролята на техни лидери. Въоръжението включва в себе си шест оръдия калибър 102-мм и четири калибър 47-мм, макар последните вече да губят каквото и да е бойно значение. Защитата се налага да бъде отслабена. Само в района на машинно-котелните отделения палубата е бронирана, с дебелина едва 13 мм с 25-милиметрови скосове. В строя „Бодицея“ влиза през 1910 г., а „Белона“ през 1911 г. Средната стойност съществено се увеличава и съставя 330 000 фунта стерлинги за единица.
Следващата двойка скаути от типа „Блонд“ () се оказва почти пълно повторение на предходния проект. Допълнителните 50 тона водоизместимост отиват за удебеляване на броневата палуба до 40 мм. Въоръжението е усилено до десет 102-милиметрови оръдия, а калибърът на торпедните апарати става 533 мм. Тъй като мощността на турбините не се изменя, се очаква известно намаляване на скоростта, но фактически новите крайцери не изотстават от първата двойка. „Блонд“ и „Бланш“ са заложени през 1909 г., в периода 1910 – 1911 те попълват флота. Стойността на построяването им малко намалява и съставя 280 000 фунта стерлинги за единица.