Иван Гол (, псевдоним на Исак Ланг) e германско-френски писател, поет, романист и преводач. Авангардист, свързан с експресионизма и сюрреализма, един от големите майстори на модерната любовна лирика.
Живот Ранни години и първи опити Иван Гол е двуезичник, отраснал в семейството на еврейския фабрикант Абрахам Ланг от Елзас и Ребека Ланг (род. Лазар) от Лотарингия. През 1898 г., след смъртта на бащата, се премества с майка си в Мец. В началните класове там се преподава на френски език, но в гимназията е задължителен немският. Градът е център на Североизточна Лотарингия, числяща се по онова време към територията на Германската империя (присъединена към нея след Френско-пруската война 1870 – 1871, а след 1918 г. отново обявена за френска територия). През 1909 г. Исак Ланг придобива германско гражданство. Полага матура и получава диплома за завършено гимназиално образование.
Следва право във Фрайбург, след това в Мюнхен и Страсбург. През 1912 г. под псевдонима Иван Лазанг публикува първия си поетически сборник („Лотарингски народни песни“). По-късно използва и други псевдоними – Тристан Торси, Йоханес Тор, Жан Лонгвил, но най-често – Иван Гол. Възприема идеите на германския експресионизъм и повлиян от него, създава първата си по-значителна поема „Панамският канал“ (1914). За да избегне призовка в германската армия, след избухването на Първата световна война емигрира през 1914 г. в Швейцария. Живее в Цюрих, Лозана и Аскона. Според някои биографски източници, в университета в Лозана придобива титлата доктор на философските науки с дисертация върху надомния женски труд в Елзас и Лотарингия. Споделя пацифистки убеждения и поддържа контакти с германски, швейцарски и френски пацифисти от обкръжението на Ромен Ролан. Запознава се с бъдещата си съпруга, германско-френската писателка с еврейски корени Клер Щудер (родена Айшман).
В прочутата експресионистична антология „Залезът на човечеството“ (съставител Курт Пинтус) през 1919 г. са отпечатани седем негови стихотворения и кратък автопортрет, в който Иван Гол определя себе си като човек без отечество, по съдба евреин, по случайност роден във Франция, по паспорт германец. В Цюрих поддържа приятелски връзки с дадаистите Ханс Арп, Тристан Цара и Франсис Пикабия.
Париж През 1919 г. се премества в Париж, който по това време е централно средище на новите художествени търсения и експерименти, определили облика на модерното европейско изкуство през ХХ век. Присъединява се към авангардните френски поети от кръга на Гийом Аполинер, Андре Бретон, Пол Елюар. Основава списанието „Сюрреализъм“, в което е поместен известният му „Манифест на сюрреализма“. Има лични контакти с редица модерни художници, за което свидетелства включително поетичният му сборник „Новият Орфей“ (1923, ориг. заглавие Le Nouvel Orphée) с илюстрации, направени от Джордж Грос, Робер Делоне и Фернан Леже. Поддържа контакти с Джеймс Джойс и Стефан Цвайг.
Бракът му с Клер Щудер, сключен през 1921 г., слага началото на продължило близо десетилетие интензивно творческо сътрудничество. Заедно с нея Иван Гол публикува стихосбирките „Поеми за любовта“ (1925, ориг. заглавие Poèmes d’ Amour, с илюстрации от Марк Шагал), „Поеми на ревността“ (1926, Poèmes de Jalousie), „Поеми за живота и смъртта“ (1927, Poèmes de la Vie et de la Mort).
Болезнена ревност и кризи разтърсват през 1930-те години брака му. При посещение у свои приятели в Берлин среща девет години по-младата австрийска поетеса и художничка Паула Лудвиг. Последвалата им страстна любовна връзка инспирира създаването на изящните му „Малайски песни“ (1935). През 1936 г. публикува първата част от най-известния си поетически цикъл „Жан Безродния“ (ориг. заглавие La Chanson de Jean sans Terre).
Емиграция и последни дни През септември 1939 г., дни след началото на Втората световна война емигрира със съпругата си Клер Гол в САЩ. До признаване на имигрантския им статут двамата са интернирани на Елис Айлънд, след това се заселват в Ню Йорк; пет години по-късно получават американско гражданство. По същото време лекарите диагностират, че Иван Гол страда от левкемия.
В Ню Йорк той публикува на френски език свои преводи на стихотворения от немскоезични автори, издава списанието за френска и американска поезия „Хемисфери“, където за пръв път публикува и свои поетични творби, написани на английски език (Fruit from Saturn, 1946). Стихотворенията от цикъла „Сънно биле“ (ориг. заглавие Traumkraut), възникнали в последните години от живота му, са написани на немски език.
След края на националсоциалистическата диктатура в Европа Иван и Клер Гол се завръщат през 1947 г. във Франция. В края на 1949 г. Иван Гол постъпва в американската болница в парижкото предградие Ньой сюр Сен, месец и половина по-късно е опериран.
Умира на 27 февруари 1950 г. на 58-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.
Творчество Ранните творби на Иван Гол са издържани в духа на експресионизма, чийто рязък и дисонантен тон, наред с порива за промяна на света слагат отпечатък върху поемите „Панамският канал“ (1914), „Реквием на загиналите в Европа“ (1917) и стихосбирката „Дитирамби“ (1918). В тях личи също влиянието на американския поет Уолт Уитман и на германския философ Фридрих Ницше.
След 1919 г. в творчеството на Иван Гол навлизат мотиви, елементи и изразни форми на сюрреализма, който писателят теоретично защитава в своя „Манифест на сюрреализма“ (1924). Гротескова образност и ярка метафорика отличават поезията („Астрал“, 1920, „Париж гори“, 1921, „Айфеловата кула“, 1924), драматургията („Метусалем или вечният гражданин“, 1922), и романите му („Еврококи“, 1928, „Содом Берлин“, 1929).
Смятан е за новатор в модерната европейска поезия от първата половина на ХХ век. Една от централните му теми е тази за безродника, осъден на вечно скиталчество и самота. В най-известния му поетически цикъл Jean sans Terre тя е разгърната като модерна притча за скитника евреин Ахасфер и в много отношения отразява раздвоението и съдбата на самия поет, който до края на живота си търси и не намира своята идентичност.
В своето време Иван Гол е открояваща се литературна фигура. Пише и публикува на немски, френски и английски език. Превежда от и на трите езика, между другото автори като Блез Сандрар, Франсоа Мориак, Франц Верфел, Джеймс Джойс.
Въпреки безспорното му значение за експресионизма и сюрреализма, в Германия остава известен по-скоро само на ценителите. Френски познавачи на европейската любовна лирика като Жан Кокто и Пол Елюар го смятат за един от големите ѝ обновители. Във Франция на негово име е учредена Международна награда за поезия (годишно присъждана от 1998 насам). В англоезичния свят са публикувани в превод някои от най-известните му творби, както и авторитетни монографии за творчеството му.
Произведения Поезия
Lothringische Volkslieder, Nachdichtungen. Metz, P. Müller Verlag, 1912 Der Panama-Kanal, Verlag der Expressionistischen Häfte, A. R. Meyer, Berlinq 1914 Requiem. Für die Gefallenen von Europa, Kommissionsverlag von Rascher&Cie, Zürich/Leipzig, 1917 Dithyramben, Kurt Wolff Verlag (Bücherei Der jüngste Tag, Band 54), Leipzig, 1918 Die Unterwelt, Gedichte. S. Fischer Verlag, Berlin, 1919 Paris brennt. Ein Poem nebst einem Postkartenalbum. Verlag Zenit, Zagreb, 1921 Le Nouvel Orphèe, Illustrations de R. Delaunay, G. Grosz, F. Léger, Aux Éditions de la Sirène, Paris, 1923 Der Eifelturm, Gesammelte Dichtungen. Verlag Die Schmiede, Berlin, 1924 Poèmes d’Amour (avec Claire Goll). Avex 4 dessinds de Marc Chagall. Jean Budry&Cie (Collection Surréaliste), Paris, 1925 Poèmes de Jalousie, 1926 (avec Claire Goll, Jean Budry&Cie, Paris, 1926 Poèmes de la Vie et de la Mort, 1927 (avec Claire Goll), Jean Budry&Cie, Paris 1927 Chansons Malaises, Edition Poésie et Cie, Paris, 1935; Malaische Liebeslieder. Verlag Langewiesche-Brandt, Ebenhausen, 1967 La Chanson de Jean sans Terre. Poème en 9 schants, Edition Poésie et Cie, Paris, 1936 Fruit from Saturn, Hémisphères Editions de la Maison Francaise, New York, 1946 Traumkraut, Gedichte aus dem Nachlass. Limes Verlag, Wiesbaden, 1951
Романи Le Microbe de l'Or. Editions Èmile-Paul Frères, Paris 1929 Die Eurokokke, Martin Wasservogel Verlag, Berlin, 1928 Sodome et Berlin, Èditions Èmile-Paul Frères, Paris, 1929 Agnus Dei, Èditions Èmile-Paul Frères, Paris, 1930 Lucifer Viellissant, Èditions R.-S. Correa, Paris, 1934
Пиеси Methusalem oder Der ewige Bürger, ein satirisches Drama. Mit drei Figurinen von George Grosz, Einführung von Georg Kaiser, Gustav Kiepenheuer Verlag, Potsdam, 1922 Melusine. Schauspiel, 1922 Der Stall des Augias. Tragödie in fünf Akten, Verlag Die Schmiede, Berlin, 1924
Източници
Биография и стихотворения от Иван Гол, „Алазам“, Сънно биле" и други, в превод на Бисерка Рачева Литература от и за Иван Гол в Германската национална библиотека Yvan Goll: Die Lyrik in vier Bänden. Herausgegeben und kommentiert von Barbara Glauert-Hesse, Argon Verlag GmbH, Berlin 1996 Menschheitsdämmerung – ein Dokument des Expressionismus. Hrsg. von Kurt Pinthus, Rowohlt, Reinbeck, 1959 Гертрауде Вилхелм: Иван Гол в Deutsche Biographie Robert Vilain: Yvan Goll. The Thwarted Pursuit of the Whole. Oxford, 2007 Klaus Schumann: Иван Гол Послеслов към: „Gefangen im Kreise“, 1981
Външни препратки Виртуална изложба Иван Гол в Централна библиотека Цюрих Иван Гол в artpointfrance.org
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Френски писатели Категория:Френски поети Категория:Експресионизъм Категория:Сюрреализъм Категория:Евреи във Франция Категория:Хора от Гранд Ест Категория:Хора от Ньой сюр Сен Категория:Погребани на Пер Лашез