ФК „Ливърпул“ () е английски професионален футболен клуб-гранд. Отборът е от едноименния град Ливърпул, клубът е основан през 1892 г. и от самото си създаване играе мачовете си на стадион „Анфийлд“, който се намира на около 5 км от центъра на града.
„Ливърпул“ е печелил една Световна купа на ФИФА, четири Суперкупи на УЕФА, шест пъти Шампионска лига и три пъти Лига Европа (купа на УЕФА).„Ливърпул“ е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.
Присъединява се към Английската висша лига година след създаването на клуба и по броя на титлите си е най-успешният английски футболен отбор (рекорд, споделен с ФК „Манчестър Юнайтед“). Печелил е 20 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на Футболната асоциация и рекордните осем пъти Купата на лигата.
„Ливърпул“ се утвърждава като основна сила в английския и европейския футбол през 70-те и 80-те години на миналия век, когато Бил Шенкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън и Кени Далглиш довеждат клуба до комбинирани единадесет титли от Лигата и четири европейски купи. Под ръководството на треньора Рафаел Бенитес и капитана Стивън Джерард „Ливърпул“ става европейски шампион за пети път през 2005 г. През 2018 г. отборът на треньора Юрген Клоп, съставен от играчи като капитана Върджил ван Дайк, Мохамед Салах и Алисон Бекар, става европейски вицешампион, а през 2019 печели шеста европейска шампионска титла, четвърта Суперкупа на УЕФА и за пръв път става световен клубен шампион.
По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 „Ливърпул“ е на девето място в света с оборот от 195,2 млн. британски лири. „Ливърпул“ е седмият най-печеливш футболен клуб в света през 2019 г., с годишен приход от 513,7 милиона евро, и осмият най-ценен футболен клуб в света през 2019 г., оценен на 2,183 милиарда долара. Клубът е един от най-подкрепяните отбори в света. „Ливърпул“ има дългогодишно съперничество с „Манчестър Юнайтед“ и „Евертън“.
Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато „Ливърпул“ трябва да играе свои мачове – Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу „Ювентус“, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу „Нотингам Форест“ на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а „Ливърпул“ – за 6. Трагедията на Хилзбъро взима живота на 96 фенове на „Ливърпул“, това довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.
История „Ливърпул“ е основан през 1892www.liverpoolfc.com г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от „Евертън“. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока стадион „Гудисън парк“. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така през 1892 г. се ражда футболен клуб „Ливърпул“. Оригиналното име на отбора било „Евертън Атлетик“, но е променено на „Ливърпул“ след като Футболната асоциация (ФА) отказва да приеме името „Евертън“. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893 – 94 отборът става член на Втора английска дивизия. През този сезон „Ливърпул“ не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната Първа дивизия.
През 1901 г. „Ливърпул“ печели първата си шампионска титла – подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 г. отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от „Бърнли“ с 0:1. Въпреки популярното мнение, „Ливърпул“ е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма; няколко души от ръководството на клуба, включително и самите Хоулдинг и Маккена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. „Ливърпул“ има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже [Working Men's Conservative Association (WMCA)] – политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.
През 1922 и 1923 г. „Ливърпул“ печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните „Ливърпул“ изглежда възкръснал след като през 1947 г. става отново шампион, но няколко години по-късно, през 1954, отборът изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 г. крета във Втора дивизия и няма успех в турнира за купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба – 1 – 9 от „Бирмингам Сити“.
На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща „Ливърпул“ в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на „Ливърпул“ Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така през 1962 г. клубът се завръща в Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.
„Ливърпул“ посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 г. клубът печели своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу „Лийдс Юнайтед“ с 2:1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, „Ливърпул“ печели през 1973, побеждавайки на финала „Борусия Мьонхенгладбах“. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на „Ливърпул“ в ръцете на своя пръв помощник Боб Пейсли.
Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нийл, Кевин Кийгън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба, Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на „Ливърпул“, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където „Ливърпул“ побеждава отново „Борусия Мьонхенгладбах“. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли побеждава Клуб „Брюж“ с 1:0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1:0 над „Реал“ Мадрид. През своята мениджърска кариера в „Ливърпул“ той не успява да спечели само една купа – купата на ФА.
Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шенкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема „Ливърпул“ през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех – неговият „Ливърпул“ става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон – шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон – на стадион „Хейзел“. През 1985 „Ливърпул“ отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион „Хейзел“. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. На 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище – умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и „Ливърпул“ губи с 0:1 с гол от несъществуваща дузпа (Бонек е спънат извън наказателното поле) на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а „Ливърпул“ – за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на „Ливърпул“, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.
През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на „Ливърпул“, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985 – 86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато „Ливърпул“ играе полуфинал срещу „Нотингам Форест“ за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама – няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.
През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от „Бристъл Сити“ Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Еванс. След неговото назначение формата на „Ливърпул“ се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Еванс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998 – 99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Еванс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Еванс напуска.
Сезонът 2000 – 2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на Лигата и купата на УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. „Ливърпул“ изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа – купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003 – 2004 Жерар Улие и „Ливърпул“ се разделят по взаимно съгласие.
През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. „Ливърпул“ завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул „Ливърпул“ печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето „Ливърпул“ изостават с 0:3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така „Ливърпул“ достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.
През сезона 2005 – 06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак „Ливърпул“ печели трофей – купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2:1.