Република Намибия е държава в Южна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия – на североизток, Ботсвана – на изток и на юг – с Южноафриканската република. В колониалния си период страната е била известна като Югозападна Африка (под германско управление – като Германска Югозападна Африка). Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общността на нациите. Населението на Намибия е над 2 700 000 души (2020 г., оценка). Столицата ѝ е град Виндхук.
Етимология Името на държавата произлиза от това на Намиб, която е най-старата пустиня в света. Самото име Намиб на койкойски език означава обширно място. То е избрано от Мбурумба Керина, който първи предлага името „Република Намиб“ за независима Намибия (обявила независимост от ЮАР на 21 март 1990; страната е една от последните колонии в Африка).
География
Релеф и геоложки строеж
Голяма част от територията на Намибия представлява плато с височина от 900 до 1500 m. То е дълбоко разчленено от речни долини и тектонски падини на отделни части – плата и възвишения (Каоко, Дамара, Намакваленд и др.). Максималната височина на страната е връх Кьонингщайн (2606 m), издигащ се в планинския масив Брандберг. На изток платото постепенно се понижава към западната част на падината Калахари, на север – към падината солончак Етоша, а на запад стръмно се спуска чрез т.нар. Голям отстъп към хълмистата крайбрежна равнина, заета от бреговата пустиня Намиб.
Намибия е разположена в югозападната периферия на Южноафриканския щит, образуван от метаморфни, вулканогенно-седиментни и теригенно-карбонатни докамбрийски скали. На юг и в централната част на страната е разположено обширно плоско понижение, запълнено с къснодокамбрийски или раннокамбрийски наслаги. Най-големи площи заемат седиментите с горнопалеозойска и мезозойска възраст. Източната част на Намибия е заета от кайнозойски пясъци на синеклизата Калахари.
Климат, води, почви и растителност Климатът на страната е тропичен, много сух. Средната температура на най-топлия месец (януари) е от 18 до 27 °С, а на най-хладния (юли) е от 12 до 16 °С. В най-високите части през зимата се случват температури под 0 °С. Валежите са оскъдни, нерегулярни и падат предимно през лятото. Тяхното количество се колебае от 10 – 50 mm по крайбрежието до 500 – 700 mm в крайния североизток.
В Намибия има само 5 реки, които текат постоянно – Замбези (2660* km), Оранжева река (2200* km), Окаванго (1600* km), Кунене (1207* km) и Куандо (731* km), но всички те протичат по границите и перифериите на страната. Във вътрешността има само временни реки (от типа на уадите), като най-големите са Нособ (740* km) и Фиш (650 km).
В страната преобладават пустинните тропически и саванните червеникаво-кафяви почви. Растителността в пустинята Намиб е крайно оскъдна, сукулентна. Платото е покрито предимно с ксерофитна храстова и тревисто-храстова растителност. По-високите райони са заети от полупустини и опустинени савани.
Животински свят и национални паркове В планинските райони и в източните части на страната обитават ендемични гризачи (дългоног, капски слепок, особени видове зайци), насекомоядни (златна къртица), тръбозъб. Срещат се антилопи, а от хищниците – вивери, хиени. Някои видове животни са се съхранили само в резерватите. В един от най-големите в света национални паркове „Етоша“ (22 275 km²) обитават зебри, антилопи, слонове, жирафи, щрауси, лъвове, леопарди и много видове птици. Други големи национални паркове са „Бряг на скелетите“ (16 хил. km²), „Намиб“ и други.
Полезни изкопаеми Страната е богата на залежи от диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, сол, ванадий, природен газ. Предполага се, че има и големи залежи от нефт, въглища и желязна руда. Има голям хидроенергиен потенциал.
Административно деление
Окръзи В периода 1977 – 1992 г. Намибия е разделена на 26 окръга. През август 1992 г. окръзите са реорганизирани в 13 области (regions). За нормалното протичане на изборите територията е разделена на 102 избирателни окръга (constituencies).
Административни области в Намибия (с административен център): Каприви (Катима Мулило) Еронго (Свакопмунд) Хардап (Мариентал) Карас (Кетмансхоп) Окаванго (Рунду) Кхомас (Виндхук) Кунене (Опуво) Охангвена (Енхана) Омахеке (Гобабис) Омусати (Утапи) Ошана (Ошакати) Ошикото (Цумеб) Очосондюпа (Очиваронго)
Градове Най-големият град в страната е град Виндхук, който е и столица на Намибия.
Други по-големи градове са Людериц, Кетмансхоп, Цумеб, Гобабис, Свакопмунд, Катима Мулило, Грутфонтейн, Окаханджа, Рихобот, Очиваронго.
История
Предколониална епоха Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По-късно пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През XIV век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
Колониален период През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20-ия меридиан за германска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika). През 1890 г. Германия получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията и достигаща до река Замбези. Тази част от днешна Намибия е известна като Ивица Каприви. Тя осигурява достъп на страната до река Замбези, която от своя страна създава връзка между колониите на Германия в Югозападна и Източна Африка. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров Хелголанд, а Великобритания – остров Занзибар.
Германските власти стимулират бели колонисти да заселват териториите, като ги отнемат от племената хереро и нама. Представителите на тези племена са скотовъдци, а земята, пригодна за животновъдство в Намибия, е доста малко. През 1903 г. под ръководството на Самуел Махареро племето хереро вдига въстание, при което биват избити няколкостотин бели заселници. В отговор на това Германия изпраща 14 хил. войници под ръководството на генерал Лотар фон Трота. Той заявява, че цялото бунтовно племе трябва да бъде прогонено от страната. В битката при Ватерберг хереро претърпяват тежко поражение. Оцелелите се опитват да се доберат през пустинята Калахари до британското владение Бечуаналенд (дн. Ботсвана). Великобритания обещава да им даде убежище, ако племето прекрати въстанието. Много хора измират поради тежкия преход през Калахари.
През 1905 г. е извършено първото преброяване на населението в днешна Намибия. По данни от него представителите на племето хереро са 25 хил. души – основно жени и деца. Те са изпратени в концентрационни лагери, подобни на тези, които англичаните устройвали по време на Англо-бурските войни. Много от хереро измират в лагерите в резултат на изключително лошите условия и робския труд. През 1908 г. лагерите са закрити. По различни оценки през изминалите години от племето хереро са унищожени от 50 до 80%.
Скоро след потушаването на въстанието на хереро против немците въстават и нама. Лидери на въстанието са Хендрик Витбоой и Якоб Моренга. Военните действия продължават до 1907 г., когато е подписано мирно споразумение, макар че Якоб Моренга продължава да води партизанска война и след това. Оценките за загиналите от племето нама са силно противоречиви. Предполага се, че реалният брой на загиналите е 40 хил. души.
В хода на Първата световна война през 1915 г. войските на Южноафриканския съюз превземат Намибия. През 1920 г. Южноафриканският съюз получава от Лигата на нациите мандат за управление на страната. След изтичането на този срок ЮАР отказва да предаде мандата за управление и продължава да контролира тази територия. Успоредно с това ЮАР въвежда и режима на Апартейд, като разглежда Намибия за буфер, защитаващ страната от „вражеска“ Черна Африка. Бялото малцинство на Намибия е представено със свои депутати в парламента на ЮАР. Уолфиш Бей е присъединен към ЮАР като анклав. След обявяването на независимостта на Намибия, анклавът е предаден от ЮАР през 1994 г.
През 1966 г. Югозападноафриканският народен фронт, познат с името СУАПО, започва борба за независимост от ЮАР. Идеологията му е марксистка. Базите на СУАПО са в Ангола и Замбия, като организацията е подкрепяна от Съветския съюз. От този период страната започва да се нарича с името „Намибия“. Международната общност не признава правото на ЮАР да управлява тази територия. През 1988 г. ЮАР се съгласява да напусне Намибия. Така на 21 март 1990 г. в присъствието на генералния секретар на ООН и президента на ЮАР е провъзгласена независимостта на Намибия.
Независима Намибия Първи президент на Намибия е лидерът на СУАПО Сам Нуйома, който заема поста в продължение на три мандата. На 21 март 2005 г. президент става бившият министър на земеделските въпроси Хификепуне Похамба. За него гласуват повече от 75% от явилите се на изборите.
През 1994 г. представители на народа лози обявяват създаването на Фронта за освобождение на Каприви. Целта на организацията е отделянето от Намибия на Ивицата Каприви и обявяването на независимост. Това довежда до въоръжен метеж в района. По-късно противопоставянето постепенно утихва и през 2001 г. Намибия обявява територията за безопасна за туристи.
Държавно устройство
Начело на държавата е президент, избиран чрез гласуване на всеки 5 години. Правителството се оглавява от министър-председател, който заедно със своя кабинет се назначават от президента.
Законодателната власт в Намибия се представлява от двукамарен парламент. Горната камара („Националният съвет“) разполага с общо 26 места, като всеки регион избира по 2 места, изборите са на всеки 6 години. Долната камара („Народното събрание“) разполага с общо 78 места, като 72 места се избират на пропорционален принцип, а останалите 6 места се назначават от президента, изборите са на всеки 5 години. Най-големият съдебен орган в Намибия е Върховният съд, чиито съдии се назначават от президента по препоръка на съдебната служба комисия. Съдебните структура в Намибия е по модел на този на Република Южна Африка, следвайки като обща практика римско-холандското право от 1919 г.
Икономика
Развитие Около 20% от брутния вътрешен продукт се пада на добивната промишленост. Намибия е първенец в добива на уран, добиван предимно в централната ѝ част и диаманти. Богата е и на залежи от мед, злато, олово, цинк и природен газ. Особено известни са диамантените находища в околностите на Людериц. В околностите на град Свакопмунд се намира най-голямата открита уранова мина в света. По добива си на уран тя е на второ място.
Около половината (47%) от работната ръка в Намибия е заета в селското стопанство и то предимно в животновъдството. Въпреки този висок процент селското стопанство заема едва 10% от БВП на страната. От отраслите на селското стопанство най-добре развито е отглеждането на тънкорунни породи овце. Все по-голямо значение започват да придобиват риболовът и туризмът. Обработваемата и тежката промишленост (в частност машиностроенето) са изключително слабо развити и Намибия е много зависима от вноса. Страната също внася и около 50% от потребните храни.