Кри́стофър Рийв (; 25 септември 1952 г. – 10 октомври 2004 г.) е американски актьор в театъра, киното и телевизията, режисьор, сценарист и общественик. Най-известен е с ролята си на Супермен.
След инцидента си с падане от кон през 1995 г., който го оставя парализиран от шията надолу, актьорът преминава през период на дълбока скръб, но постепенно решава да извлече максимума от новата си реалност. Той се посвещава на активизъм, продължава работата си във филми, пише и промотира книгите си, изнася публични изказвания и остава отдаден на ролята си на баща на три деца.
Биография Произход Кристофър Рийв е роден на 25 септември 1952 г. в Ню Йорк, в семейство с богато историческо наследство. Майка му, Барбара Питни Ламб, е асоциирана редакторка на вестник „Таун Топикс“, а баща му, Франклин Д'Олиер Рийв, е учител, писател, поет и учен. Рийв произхожда от стари американски родове, като някои от неговите предци са пристигнали в Америка още през XVII век, включително като пътници на борда на „Мейфлауър“. По майчина линия е потомък от 12-то поколение на Уилям Брадфорд, поклонник и петкратен губернатор на колонията Плимът. Освен това част от неговите предци са били френски аристократи. Сред значимите фигури в неговото родословие е прадядо му, Франклин Д'Олие, който в продължение на над 25 години е главен изпълнителен директор на застрахователната компания „Пруденшъл“.Reeve, Christopher (1998), с. 58 Освен това неговият прачичо, Франклин Д'Олие-младши, е бил женен за Маргарет Уинифред Лий, вуйна на първата дама на САЩ Жаклин Кенеди Онасис.
Младежки години и образование След развода на родителите си през 1956 г. Рийв и неговият по-малък брат Бенджамин се преместват с майка си Барбара в Принстън, Ню Джърси. Там той учи в училището на улица „Насау“, а по-късно и дневното училище Принстън (PDS). Родителите му се женят повторно: Рийв има пет полубратя и няколко доведени братя и сестри.
Още от ранна възраст се отличава с академични успехи, спортни постижения и талант на сцената. Включен е в списъка с почетни ученици, играе футбол, бейзбол, тенис и хокей, свири на пиано и пее в хора като сопран.
Рийв има сложни отношения с баща си. През 1998 г. той пише, че любовта на баща му към децата му винаги е изглеждала обвързана с представянето им.Reeve, Christopher (1998), с. 74 Това го карало да се стреми към одобрението на баща си, като се държи по-зряло, отколкото е бил в действителност.Reeve, Christopher (1998), с. 68–69 В периода 1988 – 1995 г. двамата почти не си говорят, но след злополуката с кон на Рийв през 1995 г. се помиряват.Reeve, Christopher (1998), с. 78
Рийв открива страстта си към актьорството още на 9-годишна възраст, когато през 1962 г. е избран за аматьорска версия на оперетата „Йомените от гвардията“. Това е първата от многото ученически пиеси, в които участва, и поставя началото на неговия интерес към сцената.Reeve, Christopher (1998), с. 70–72 На 15-годишна възраст прекарва лятото като стажант на театралния фестивал в Уилямстаун, Масачузетс, което допълнително засилва неговата страст към актьорството.Reeve, Christopher (1998), с. 147–150
След като завършва Принстънското дневно училище (PDS) през юни 1970 г., Рийв започва да играе в театрални постановки в Бутбей, Мейн. Първоначално планира да се премести в Ню Йорк, за да преследва кариера в театъра, но по съвет на майка си решава да кандидатства в колеж. Той е приет в Принстънския университет, Колумбийския университет, Университета „Браун“, Университета „Корнел“, Северозападния университет и Университет „Карнеги Мелън““. Избира Корнел, тъй като смята, че разстоянието от Ню Йорк ще му помогне да избегне изкушението да започне актьорска кариера веднага, вместо да завърши образованието си, както е обещал на майка си и доведения си баща.Reeve, Christopher (1998), с. 154 В Корнел Рийв се присъединява към театралния отдел и участва в редица постановки, включително: Поцо в „В очакване на Годо“, Сигизмунд в „Животът е сън“, Хамлет в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ и Поликсен в „Зимна приказка“.Reeve, Christopher (1998), с. 155–156
В края на първата си година в университета Рийв получава писмо от Старк Хеселтин, влиятелен агент от Ню Йорк, който открива Робърт Редфорд и представлява актьори като Ричард Чембърлейн, Майкъл Дъглас и Сюзън Сарандън. Хеселтин е видял Рийв в „Един месец в провинцията“ и иска да го представлява. Рийв е развълнуван и непрекъснато препрочита писмото, за да се увери в написаното. Той е нетърпелив да започне кариерата си, но когато се среща с Хеселтин, е изненадан да открие, че агентът подкрепя обещанието му към майка му и доведения му баща да завърши колеж. Вместо да напусне училище, те решават, че Рийв ще пътува до Ню Йорк веднъж месечно, за да се среща с кастинг агенти и продуценти и да си търси работа за лятната ваканция.Reeve, Christopher (1998), с. 157–158
Рийв получава положителни отзиви за своите представяния и прослушвания, организирани от Хеселтин, но е принуден да се откаже от няколко желани възможности, защото те започват преди края на учебната година. През лятото той участва в турне с продукция на „Четиридесет карата“ с Елинор Паркър.Reeve, Christopher (1998), с. 158–159 На следващата година получава пълен летен договор с Шекспировия фестивал в Сан Диего, с роли като Едуард IV в „Ричард III“, Фентън във „Веселите уиндзорки“ и Дюмен в „Напразните усилия на любовта“ в театър „Олд Глоуб“.
Преди третата си година в колежа Рийв си взема тримесечен отпуск. Той пътува до Глазгоу, Шотландия, и гледа театрални постановки в цялото Обединено кралство. След това отлита за Париж, за да изучава френския театър. Тъй като говори свободно френски, решава да говори само на френски, за да се потопи напълно във френската култура. В Париж посещава множество театрални представления, вероятно в емблематични театри като Градския театър, Театъра на Шанс Елизе и Комеди Франсез.Reeve, Christopher (1998), с. 162–166
След завръщането си в САЩ от Европа Рийв решава да се съсредоточи изцяло върху актьорството, въпреки че все още не е изпълнил всички изисквания за общо образование в Корнел. Той успява да убеди театралния режисьор Джон Кланси и декана на Колежа по изкуства и науки, че като специалност „Театър“ ще постигне повече в Джулиард (Група 4, 1973–1975 г.) в Ню Йорк, отколкото ако остане в Корнел. В резултат на това те се съгласяват, че първата му година в Джулиард ще се зачита като последната му година в Корнел.Reeve, Christopher (1998), с. 167
Кристофър Рийв и Робин Уилямс се запознават през 1973 г., когато и двамата са приети в Джулиард, сред едва 20 избрани студенти от близо 2000 кандидати. Прослушването на Рийв е пред 10 преподаватели, включително Джон Хаусман, който току-що е спечелил „Оскар“ за „The Paper Chase“. Рийв и Уилямс са единствените студенти, избрани за програмата за напреднали на Джулиард, което ги поставя в тясно сътрудничество. Те имат няколко общи часа, в които са единствените ученици. Това съвместно обучение води до близко приятелство между двамата, което продължава през целия им живот.Reeve, Christopher (1998), с. 167–172 Рийв става кръстник на най-големия син на Уилямс, Закари.
На среща с Джон Хаусман Кристофър Рийв получава съвет: „Г-н Рийв, изключително важно е да се утвърдите като сериозен актьор в класическата драматургия. Освен ако, разбира се, не Ви предложат значителна сума, за да се занимавате с нещо друго.“ След този разговор Хаусман му предлага възможността да напусне училище и да се присъедини към Актьорската трупа, редом с именити изпълнители като Кевин Клайн, Пати Лупоун и Дейвид Огдън Стайърс. Въпреки примамливата перспектива Рийв отказва, защото все още не е завършил бакалавърската си степен.Reeve, Christopher (1998), с. 172–173
В началото на 1974 г. Рийв и негови съученици от Джулиард организират турне из прогимназиалните училища в Ню Йорк, представяйки пиесата „Любовен лек“. По време на едно от представленията, докато играе главния герой, Рийв неволно издига меча си твърде високо и счупва редица светлини над сцената. Това предизвиква възторжени реакции сред учениците, които го аплодират бурно. По-късно той споделя, че това са били най-големите овации в кариерата му.Reeve, Christopher (1998), с. 173–174 След като завършва първата си година в Джулиард, Рийв завършва Корнел с випуск 1974 с двойна специалност английски език и теория на музиката.
Кариера Начало на кариерата През 1974 г. Рийв се явява на прослушване за сапунената опера Love of Life, за да може да плати таксите за обучение в Джулиард. Първоначално му е обещано, че графикът на снимките няма да попречи на обучението му, но с нарастващата популярност на героя му, времето му на екран значително се увеличава. Когато Рийв напомня на продуцентите за първоначалното споразумение, те заявяват, че то не е било сключено в писмена форма, което го поставя в трудна ситуация. В резултат на това през следващата година Рийв трябва да напусне Джулиард, за да изпълни договорните си задължения със Cи Би Ес.Reeve, Christopher (1998), с. 174–177
По-късно, през 1997 г. Джулиард го удостоява с почетна докторска степен по изящни изкуства, признавайки неговия принос към актьорското изкуство.
Рийв продължава да развива актьорските си умения, посещавайки курсове по актьорско майсторство в HB Studio. Той също така участва в Оф-оф-бродуейската продукция на „Берхтесгаден“ в Театър на Новия град, режисирана от Барбара Лоден. Лоден става негова менторка, като го учи да избягва прекалената буквалност в играта си – съвет, който той следва през цялата си кариера. След това Рийв участва в ограничена продукция на „Бъркли Скуеър“ в театралния клуб „Манхатън“.Reeve, Christopher (1998), с. 177–179
В края на 1975 г. Рийв се явява на прослушване за бродуейската пиеса „Въпрос на гравитацията“, където привлича вниманието на Катрин Хепбърн. Тя го избира за ролята на внука на своята героиня. Благодарение на влиянието й върху Си Би Ес Рийв успява да съгласува графиците на сапунената опера и театралната постановка, така че да може да участва и в двете. Въпреки това натовареният му график го принуждава да се храни нездравословно, което води до изтощение и недохранване. По време на едно от представленията той излиза на сцената, казва първата си реплика и припада. Хепбърн реагира с характерния си хумор, обръщайки се към публиката с думите: „Това момче е пълен глупак. Не яде достатъчно червено месо.“ Впоследствие дубльор довършва пиесата вместо него, а лекар го преглежда и го съветва да се храни по-здравословно.Reeve, Christopher (1998), а. 179–185 Въпреки инцидента Рийв остава с пиесата девет месеца и получава положителни отзиви за своето изпълнение.
22-годишният Рийв и 67-годишната Хепбърн изграждат близко приятелство, което поражда спекулации за романтична връзка между тях. Рийв споделя, че баща му, който е бил професор по литература и често е присъствал на представленията, най-много е пленил Хепбърн. Когато пиесата се премества в Лос Анджелис през юни 1976 г., Рийв – за разочарование на Хепбърн – решава да се откаже. Въпреки това двамата поддържат връзка години след края на постановката. По-късно Рийв съжалява, че не е останал по-близо и че са се ограничили само до размяна на съобщения.Reeve, Christopher (1998), а. 182–186
Първата роля на Рийв в холивудски филм е малка роля като младши офицер във филма за катастрофата на военноморска подводница от 1978 г. Gray Lady Down с участието на Чарлтън Хестън. След това той играе в пиесата My Life в Circle Repertory Company с приятеля си Уилям Хърт.Reeve, Christopher (1998), а. 187–188
Филми за Супермен