Битка при Горни Дъбник е действие на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Предистория Още на 20 септември 1877 г. Плевенският османски гарнизон пристъпва към построяване на силно укрепени пунктове с цел да задържи пътят към София. През 10 км един от друг са построени укрепления при моста на река Вит с командир Саид бей, при Долни Дъбник с командир Вели бей, Горни Дъбник с командир Ахмед Хивзи паша и Телиш с командир Хаки паша. В укрепленията са поставени силни гарнизон и от армията на Осман паша. Всеки има за задача да охранява изпращаните транспорти до съседния пункт.Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 257

Съотношение на силите Турски войски Турците смятат укреплението при село Горни Дъбник ключово за отбраната на пътя за София. На това място има хълм, който разделя пътя на две части. Северната част има почти отвесни склонове и е лишена от всякаква растителност. Тук е построен Големият редут, с командно положение над местността. Южната част има по-полегати склонове и тук е изграден Малкият редут. Около цялото укрепление са прокопани множество ровове и валове, а от двата редута са прокарани напред като ветрило множество траншеи и ложементи.

Гарнизонът на Горни Дъбник се състои от 3800 офицери и войници, под командването на Ахмед Хивзи пашаГеоргиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 260 – 261 в състав от 6 табора, 6 ескадрона и 4 оръдия.

Руски войски Руското командване определя за атаката на Горни Дъбник отряд от 15 613 офицери и войници с 48 оръдия под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отрядът е съставен от новопристигналите елитни гвардейски части, като са формирани три колони: Дясна, с командир генерал-майор Николай Елис I ще атакува от североизток; Средна, с командир генерал-майор Логин Зеделер – от югоизток; Лява, с командир генерал-майор Николай Розенбах – от югозапад.

За атаката са определени гвардейските части:

Лейбгвардейски Московски полк Лейбгвардейски Гренадирски полк Лейбгвардейски Павловски полк Лейбгвардейски Финландски полк Лейбгвардейски Измайловски полк Лейбгвардейска стрелкова бригада (4 батальона): 1-ви лейбгвардейски стрелкови батальон 2-ри лейбгвардейски стрелкови батальон 3-ти финландски стрелкови батальон 4-ти лейбгвардейски стрелкови батальон

Етапи на битката Първи етап Началото на атаката е предвидено за 12 октомври 1877 г. За да се осуети евентуална помощ от страна на съседните османски гарнизони, срещу тях са определени да демонстрират други отряди. За действие срещу село Долни Дъбник, поради близостта му до Плевен, ще демонстрират 5 отряда, а срещу село Телиш други 3 отряда.Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 261

В навечерието на боя, руските войници правят фашини (сноп пръчки за преминаване на ровове) и почистват оръжието си. Раздаден е петдневен хранителен запас, а обозите е предвидено да останат зад река Вит. Войниците са снабдени с достатъчно шанцови инструменти и повече патрони от полагащите се. Палят се ограничен брой огньове.

След като преминават река Вит, трите колони се отправят към указаните им позиции.

Средна колона

Средната колона, в която влизат лейбгвардейския Московски и Гренадирски полкове полк, пристига първа, поради по-късия път за движение. Докато изчаква съседните колони, тя попада в сферата на действителния огън на врага и започва да търпи сериозни загуби. Без заповед около 9:30 ч. войниците от лейбгвардейския Гренадирски полк атакуват и превземат Малкия редут. Спускат се в преследване на противника, неуспешно атакуват Големия редут и са принудени да се оттеглят отново в Малкия редут.

В 11:00 ч. на помощ идва лейбгвардейският Московски полк, но и те успяват да достигат само на стотина крачки от Големия редут.

Дясна колона Дясната колона, в която влизат четири стрелкови батальона, има задача да атакува редутите откъм Плевен. Тя се насочва между селата Горни и Долни Дъбник, като първоначално се движи прекалено вдясно и попада в сферата на действителния огън на един табор, застанал на пътя при село Долни Дъбник. 2-ри стрелкови батальон атакува табора и го отхвърля обратно в Долни Дъбник. Останалите части продължават по пътя и достигат на 1400 крачки от предните окопи при село Горни Дъбник. Изведена е артилерията, а когато пехотата достига на 800 крачки от неприятеля, заляга и открива огън. Дясната колона е засипана с дъжд от куршуми от Големия редут и генерал-лейтенант Йосиф Гурко въвежда в боя всички резерви. Въпреки това атаката е неуспешна.

Лява колона Лейбгвардейският Финландски полк от състава на лявата колона към 9:30 ч. атакува Големия редут и се приближава на 1500 м от противника. Посрещнат е от убийствения му огън и стръмният склон е буквално осеян с телата на ранени и убити войници. Заради дадените многобройни жертви, този дол след битката е наречен „Долината на смъртта“.

Така в 12:00 ч. приключва първият етап на боя за Горни Дъбник и се характеризира с разпокъсани, несъгласувани, неорганизирани и неуспешни атаки и на трите колони. Постигнатите с цената на огромни жертви резултати се ограничават в овладяване на Малкия редут и достигането на 800 крачки от Големия редут.Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 262 – 263

Втори етап

Генерал-лейтенант Йосиф Гурко, който се намира по това време на десния фланг, решава да усили артилерийската подготовка, а атакуващите полкове да бъдат подкрепени с нови свежи части от прославения лейбгвардейски Измайловски полк. Към 14:00 ч. узнава за неуспеха на лейбгвардейския Егерския полк при село Телиш, поради което бърза с една нова атака на село Горни Дъбник. Тя трябва да започне около 15:00 ч. като лявата колона трябва първа да даде сигнал от три оръдейни залпа, когато е готова за атака. После залп трябва да даде средната колона и последна – дясната.

По ред причини, артилерията на дясната колона сигнализира първа и така отново не се постига единодействие на трите колони. Дясната колона се вдига първа и достига на отделни места до 40 крачки от Големия редут. Това принуждава артилерията да прекрати огъня срещу редута. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко изпраща ординарци до другите две колони да подкрепят атаката на дясната. Другите две колони атакуват отново, но са посрещнати от убийствения огън на противника и към 17:00 ч. боят спира и от двете страни.Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 264 – 265

Трети етап

Докато командирите решават за новите планове на атаката, третият етап на боя започва стихийно и без знанието на командния състав. Войниците се вдигат самостоятелно в атака, нарушават предписанията на бойния устав и прилагат своя нова войнишка тактика – окопаване, придвижване на малки групи, взаимна подкрепа с пушечен огън. „На разни места – пише един участник в този бой – се раздадоха викове „ура“, в началото единични, но мигновено подхванати от цялата линия и изведнъж около редута зарева като буря едно продължително, оглушително „ура“. Няколко минути след това вече вътре в самия редут закипява ръкопашна схватка. На десния край на редута се развява бял флаг, но ожесточението е толкова голямо, че боят продължава с пълна сила. Едва след като командирът Ахмед Хивзи паша развява за трети път белия флаг, руските офицери успяват да прекратят боя. За капитулацията е известен генерал-лейтенант Йосиф Гурко.Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с. 264 – 266

Резултати На 12 октомври 1877 г. гарнизонът на село Горни Дъбник е разгромен, като бригадният командир Ахмед Хивзи паша предава сабята си на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Убити и ранени са около 1500 турски офицери и войници, пленени са 2289 офицери и войници, 1 полково знаме, 4 далекобойни оръдия и огромно количество пушки и патрони.

Руските загуби са изчислени на над 3500 убити и ранени офицери и войници, включително генерал-майор Василий Лавров – командир на лейбгвардейския Финландски полк.

Превземането на село Горни Дъбник е началото на края на Осман паша. Постигната е пълна блокада на Плевенския османски гарнизон, с което е прекъсната снабдителната и комуникационна му линия с главното турско командване. Осман паша издържа под обсада още един месец и се предава на 28 ноември 1877 г.

Действия на другите отряди Битката при Горни Дъбник е част от по-мащабна военна операция и за нейния успех допринасят действията и на останалите отряди: Силната атака на съседното укрепление при село Телиш не позволява на неговия гарнизон от 4200 офицери и войници да се притече на помощ на село Горни Дъбник; Бомбардировките и усилените демонстрации срещу село Долни Дъбник успяват да изолират неговия гарнизон; Срещу турския гарнизон на Плевен са проведени демонстрации, а укрепленията му са обстрелвани от 90 оръдия.

Общо загуби ПолкОфицериВойнициОбщоубитиранениубитиранениубитиранени Лейбгвардейски Московски полк 413131562135575 Лейбгвардейски Гренадирски полк 330310594313624 Лейбгвардейски Павловски полк 914185505194519 Лейбгвардейски Финландски полк 61398340104353 Лейбгвардейски Измайловски полк 165422855234 1-ви Лейбгвардейски стрелкови батальон 2310711274 2-ри Лейбгвардейски стрелкови батальон 0115571558 3-ти Финландски стрелкови батальон 0824872495 4-ти Лейбгвардейски стрелкови батальон 23619822 6 батарея от 1-ва Лейбгвардейска артилерийска бригада 012829 6 батарея от 2-ра Лейбгвардейска артилерийска бригада 10211311Лейбгвардейски сапьорен батальон 05467472общо289784125498692646общо12533903515

Списък на загиналите офицери Списък на руските офицери убити или починали от раните си получени на 12 октомври 1877 г.№ЧинИменаУбит / починалДопълнителни данниВъншна