Николай (светско име Георгий Николаевич Шелехов; 16.04.1912, Варшава – 28.11.1981, Монреал) е йеромонах и иконописец в Руската православна църква зад граница.
Живял е и работил в България от 1931 – 1932 г. до 1967 г., реемигрирал в Германия през 1967 г. и в Канада през 1975 г.Краткая биография иконописца Николая Николаевича Шелехова, Уебсайт: Храм святителя Николая города Штутгарт – Русская православная церковь, 9 март 2010 Потомък е на Григорий Шелихов, изследовател на п-в Аляска. Родът на предците му Шелехови живее в град Рилск, Курска област, където домовете им са сред забележителностите, а местното предание разказва за древна почит към преп. Йоан Рилски и присъствие на български монаси и мощи на покровителя на България. Негов син и ученик е Александър ШелеховШелехов, Александр, „Я, можно сказать, врос в иконопись“, уебсайт на църквата „Св. Николай“ в Монреал, който днес работи и живее в Канада.
Биография ШелеховЛейкинд, О. Л., Д. Я. Северюхин, Исскуство и архитектура Русского зарубежья, 1 август 2014www.artrz.ruГълъбова, Лиана. Николай Шелехов (1912 – 1981) – светило на православната иконопис на Балканите. В: Балканистичен форум, 2/2017, 236 – 252Гълъбова, Лиана. Съвременен богословски прочит на руското иконописно наследство у нас през ХХ в. – Мисъл, слово, текст. Т. 4, 2017, П., УИ, 199 – 213. е роден във Варшава, Полско царство, Руска империя в семейство на богат руски търговец от дворянски род и германка. Завършва класическа гимназия.
Емигрант в България 1930-1940 На 19 ноември 1932 г. приема монашество с името Николай, а по-късно и свещен сан от своя духовен наставник руския архиепископ Серафим Соболевbudiveren.com в храм „Свети Николай“ в София. Следва в Богословския факултет на Софийския университет (1932 – 1936), прекъсва по болестМаразов, И. (ред.) Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. т. 3, С-Я. С., БАН, 178 – 179 и работи като секретар (иконом и домакин) на владика Серафим и от него получава благословение за иконопис. Първите 2 икони – на св. Трифон и св. Пантелеймон, Шелехов изписва след наставления по живопис и иконопис от руски художник. През 1938 – 1939 г. Шелехов се обучава за няколко месеца в Сърбия в манастира Раковица при иконописеца Пимен Максимович Софронов, ученик на бележития старообредчески иконописец Гавриил Ефимович Фролов. Както отбелязва изследователят на руското присъствие в балканската иконопис В. И. Косикe-lib.gasu.ru, по благословението на сръбския патриарх Варнава школата на Софронов съществува от 1934 до 1937 г. В записките си Шелехов описва обучението в ателието на Софронов като няколкомесечен престой през 1939 г. след проведения преди това там 1934 – 1937 г. практически и теоретичен курс, който има за цел да върне балканската иконопис към нейните древни традиции. Шелехов има възможност да се запознае с изящните образци на сръбската късносредновековна стенопис във време, когато познатите ни и достъпни днес иконописни паметници още не са разкрити, реставрирани и експонирани в църквите и музеите и тепърва се появяват в литературата. Във встъпителната си лекция от курса по технология на иконописта, който води през пролетта на 1952 г. в Духовната академия, Шелехов споменава за своите проучвания на древни руски ръкописи и редки издания в основания през 1938 филиал на Археологическия институт „Кондаков", където посещава лекциите на професорите Н. Тол и Дмитрий Расовски, които подпомагат работата му в библиотеката, за да обогати познанията си по иконопис.
1940-1950 След завръщането си в България Шелехов работи неуморно около десетилетие, за да развие своя талант и да обогати църквите с хубави образи и затова биографията му почти не отразява този период, а в литературата се срещат само отделни сведения – напр. през 1945 г. дарява на манастир „Св. Мина“ в София – кв. Обрадовци, чудотворната икона на светецаОбрадовски манастир „ВмчкМина“. Официален сайт на Българската православна църква – Българска патриаршия , Обрадовски манастир „Св. Вмч. Мина“, Столична библиотека – местна история, но в литературата тя се приписва и на други руски иконописци работили у нас. През 1945 – 1946 г. Шелехов изписва манастирския храм на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“Филипова, Л., 2016. Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ – история и духовни прозрения. 8 юли 2016.; иконостасът на гробищния параклис „Успение Богородично“ в този манастир е приспособен от параклис посветен на св. Серафим Саровски. Иконостасът в храм „Покров Богородичен“ на едноименния Княжевски манастир е изработен при основаването на обителта през 1949 г. в къща в центъра на София на ул. „6 септември“ №51 и е бил поставен в коридора отдясно до стаята с балкон към двора по заръка на св. Серафим. Към този иконостас изграден в есенни багри през 1951 г. отстрани е добавена патронната Покровска икона, където св. Серафим Софийски за пръв път е изобразен в лика на праведниците след кончината си, отначало с бяло було, сред висшия клир, което при реставрацията е променено на тъмносин монашески кукол. Иконите в княжевския параклис са поставени леко настрани за да се поберат напречно на сградата, а о т северната им страна е добавена икона на воронежи светии. Иконографсакта програма на иконостаса е изградена от светиите почитани най-много по традиция в обителта като сред царските икони не е поставен св. Йоан Кръстител. Същият иконостас е репродуциран в храм св. Илия в Плевен и Успение Богородично в София, където оригиналният син фон е заменен с бежов. Фотографии на иконостаса се откирват в Гугъл + профили на манастира, а малки и качествени репрродукции се намират в книжарниците на обителта. Може да се търси известно сходство с проскинитария на Митрополитския дом в Благоевград.
1950-1960 В хода на историята на руските църковни общини в България, въпреки честите промени до 10 ноември 1952 г., когато руските храмове и манастири стават отговорност БПЦ, може да се предположи, че йеромонах Николай служи и иконописва предимно в белоемигрантските и българските църковни среди; но в същото време, още отначало неговите икони излизат извън страната и стават част от световното културно наследство, а впоследствие е възможно творбите му за частни лица по света да се окажат много повече, отколкото за храмове и енорияши на диаспората. Военните времена и обществените промени, които са предизивкателство за мнозина духовни лица и вярващи засилват тази тенденция в неговото творчество и трайно го извеждат на световната културна и църковна сцена, където той преуспява не по-малко от България. От един кратък руски репортаж по повод на негова изложба в Германия, разбираме че реемиграцията, която може да се тълкува от икономическа гледна точка, за руското емигрантско духовенство и вярващ народ всъщност е продиктувана от свободата на православно вероизповедание в западни условия – Шелехов споменава, че в България е много по-трудно да възпита сина си като християнинКингсен, Мария. Иконописец Н. Н. Шелехов. Русская мысль, 2784, 2 април 1970 г.. Когато в наши дни историческите обстоятелства на тези времена се разкриват все повече, става ясно, че при масовото изтласкване на религиозния живот от обществената сфера и преследването на вярата дори в частния живот, реализацията на Шелехов като иконописец в българската православна църква е значително и удивително явление, което не се дължи само на руския му произход и желанието на властите да музеифицират църквата.
През 1952 г. Шелехов е поканен от Светия Синод на БПЦ да води курс по иконопис в Духовната академия и от тогавашния Старозагорски митрополит Климент – да изпълни като демонстрация иконостаса на параклиса „Св. Теодор Тирон“ при Аязмото в Стара ЗагораИконостас на параклиса „Св. Теодор Тирон". Идеята на обучението е да се създаде синодална иконописна работилница. Записките от този курс по технология на византийската иконопис, започнал на 25 февруари и обхванал 15 лекции (въведение, стил, дъска, грунд, канон, рисунка, анатомия, подготовка за позлатяване, позлата, приготвяне на темпера, нанасяне на цветове, рисуване на дрехите, изписване, фиксиране, колорит) издадени десетилетие по-късно на циклостил, се разпространяват и до днес между иконописците и на антикварния книжен пазар в България като ценно пособие (в повечето случаи без споменатите в тях схеми, без встъпителната лекция, съдържанието и библиографията). Приложените схеми на лице и фигура дават ясна представа за принципите на структурно изграждане на човешкото тяло в монументални пропорции, които е възприел, доразвил и спазва Шелехов и които обяснява в своето ръководство. Не по-малко ценни са присъстващите в този текст теоретични изяснения на същината на православната иконопис, които извират от живия духовен опит на църквата и някои нюанси в тях са смирен личен приноси – новост в специализираната духовна и художествена литература по иконопис. Според наблюденията на паметниците, може да се каже, че голяма част от наставленията и иконописните образи на Шелехов остават ненадминати от съвременните познавачи на възродената византийска иконопис, но тази теза може да се потвърди едва след въвеждане на достъпната инфрмация и документация в научно обръщение чрез издаването на биография, албум и преиздаването на учебника на български, руски и английски език със съдействието на Александър Шелехов, който единствен би могъл да добави необходимите пояснения и уточнения за постиженията на своя баща и учител през годините.
От 1953 г. до 1960 – 1961 Шелехов работи в Рилския манастир, където създава ателие и изпълнява множество поръчки от цялата страна. Негови икони красят и до днес гостната и игуменарницата на манастира, а стенописите му – църквата „Св. Теодосий" зографисана през 1956 г.rilskimanastir.orgи реставрирани през 2016 по време на лятната практика на студентите по реставрацияФейсбук профил на катедра реставрация в НХА – 12 юли 2016.. През 1953 г. Шелехов изписва иконаwww.flickr.com на св. Крал Милутин, която днес се намира пред новата резбована рака с мощите на светеца в катедралния столичен храм „Вмчца Неделя“. Рилската колекция икони на българските светии, които не са напълно идентични с образите от двете големи икони Събор на всички светии просияли в България" и днес вече се появяват в учебниците по Религияdveri.bg. Наред с моделите за образите на българските светии, които през годините се появяват и като отделнии икони и се тиражират, както напимер лика на свети Теодосий, Шелехов създава редица отделни образци на икони дарявани на високи официални гости, за които авторството му понякога се споменава, а понякога специфичния му стил и познаването на творчеството му са достатъчен ориентир негови творби да се открият в църковни музеи, както например няколко диптиха и иконописен детайл в ЦИАМ, в други обществени и частни сбирки, като частно притежание на духовни лица и като репродукции на календари и в списания, както например в изданието Икона на немския музей на иконописта, в българското списание Православно слово и в уебсайта, храмовете и изданията на БПСЦ. През 70-те Шелехов дарява на Княжевски манастир техника и консумативи за печат, както и материали за иконопис като внасянето им в страната в период на ограничения и контрол става при условия да се субсидират и други качествени издания на иконописни репродукции. Творба на Шелехов в съвременен академичен иконописен стил е иконата в цял ръст на света Варвара в храм Преображение Господне в София, вероятно изработена при даряването на частица мощи в края на 50-те години.