Миноноската е специален минен съд с водоизместимост от 20 до 100 тона, въоръжен с мини или торпеда. В ред страни (Руска империя, Германия, Австро-Унгария и Швеция) разграничение между 2 класа кораби: миноноски и минни катери официално не е правено, но въпреки това минните катери имат по-малки размери, отколкото миноноските (5 – 16 тона).
Носители на прътни и буксируеми мини се наричали минни баркаси, минни катери, минни лодки, минни шлюпки. С времето в документите на Морското министерство на Руската империя се появил термина „миноноска“, от заповед на генерал-адмирала Великия княз Константин Николаевич от 15 април 1878 г.
Особености на конструкцията Главно качество на миноноската е голямата скорост. Повишаването на скоростта се достига за сметка на облекчаване на корпуса на съда, който се строял от тънки листа висококачествена стомана. Непотопяемостта на миноноската се осигурявало с разделянето на корпуса на водонепроницаеми отсеци в седем отделения: таранно, носово, минно, прогарно, огнярско, машинно и кърмово. В кърмовото отделение се намира командирът, в него се намира щурвала, а над отделението, над горната палуба, има кула. Отгоре корпусът е прикрит от изпъкнала стоманена палуба.
Освен това голямата скорост на хода се достига за сметка на използването на машини с особена конструкция (за сметка на по-леки детайли тяхната пределна мощност е 10 – 20 пъти аналогичния показател при машините на броненосците), а също специално разработени гребни винтове и валове.
Миноноските се въоръжават с приспособления за използване на три вида мини: прътни мини (на носови прътове с дължина 8 – 9 метра) самодвижещи се мини конструкция на Робърт Уайтхед (в подвижни или стационарни минни апарати) метателни мини.
Тип Годинина строеж Построеноединици ТТД Разпределениепо флотовете Години на извежданеот строй „Дракон“ 1877 – 1878 77 25 t., ПМ, котел, 13 въз., 350 kg въглища, 100 – 150 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 БФ: 58; ЧФ: 6; ТОФ: 13 1906 – 1909 „Руски тип“ 1878 – 1879 6 30 t, ПМ, 14 въз., 1х381 mm ПТА, 1х1х37/28 БФ: 3; ТОФ: 3 1906 – 1909 „Скорпион“ 1878 – 1879 3 25 t, 12 въз., 225 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 ЧФ: 3 1906 – 1909 „Лук“ 1878 – 1879 11 21 t, ПМ, 12въз., 110 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 БФ:8; ЧФ: 3 1906 – 1909 „Самопал“ 1878 2 32 t, ПМ, 13 въз., 350 мили, 1х381 mm, 1х1х37/28 БФ:2 1906 – 1909 „Кефаль“ 1878 1 13 t, ПМ, 12 въз., 1х381 mm НТА ЧФ 1906 – 1909 „Сулин“ 1878 4 25 t, ПМ, 12 въз., 260 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 ЧФ 1906 – 1909 проект на Л. Никсон 1904 10 35 t, ДВГ, 20 въз., 400 мили, 1х450 mm ПТА, 1х45 mm, 2х7,62 mm ЧФ; БФ 1921 – 1950
Вижте също Минен катер Минен транспорт Морска мина (изначалното определение за торпедото е „самодвижеща се мина“) буксируема мина – първото въоръжение на първите минни катери (морска мина буксируема в атака с помощта на въже) прътна мина – мина, закрепена на 5-метров прът пред минния катер, взривяваща се при таранен удар метателна мина – считана за перспективна алтернатива на първите торпеда (10-дюймов морски миномет с 25 kg динамит и далечина на стрелбата 30 метра) към 1900 г. от 111 руски миноноски построени 1878 г., на 46 са поставени морски миномети, на 43 неподвижни торпедни апарати и на 14 въртящи се торпедни апарати„Предшественники Торпедоносцев“ журнал „Моделист-Конструктор“ № 12 1985 г.
Източници Афонин Н. Н., гл.ред. Миноноски российского флота . Изд-во: Гангут. ISBN 5-85875-016-8 Справочник по флоту на 1903 г. Миноноски (1.01.1856 – 31 януари 1892) Архив фотографий Строительство малых минных судов в России и других странах Носители „Электрических скатов“ Предшественники торпедоносцев Миноноска (минный катер) „Чесма“ (Фото) Миноноска „Канарейка“ (Фото)
Категория:Видове военни кораби Категория:Миноносци