Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.ДВ. Указ № 466 от 23 юни 1882 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 67 от 24 юни 1882 г. на княз Александър I Батенберг. Управлява до 7 септември 1883 г., след което е наследено от второто правителство на Драган Цанков.

Политика Кабинетът поддържа Режима на пълномощията – това е основната характеристика на вътрешната му политика. Едновременно с това правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на българо-руските отношения в политически и икономически аспект. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие.

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпа на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в изборите за III обикновено народно събрание – 10 декември 1882 г. В хода на работата му са приети редица закони – „Законът за териториално-административното деление“, „Законът за чиновниците“, „Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данък“ и прочее.

Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор – строежа на отсечката Цариброд – Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, Руските генерали настояват за предимство на „Дунавската железница“, за осигуряване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбарс да търсят сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуснат правителството, а генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като управляващи министерствата са назначени либерали.

Соболев и Каулбарс се превръщат във врагове и основна опасност за княза. За да стабилизира позициите си, княз Александър I Батенберг отново търси помощта на руския император с искането ген. Казимир Ернрот да се завърне в България и отново да поеме властта, но получава отказ. Вместо това в София е командирован руският дипломат Александър Йонин, който подкрепя кабинета. Позицията на княза се влошава и от започналата дипломатическа атака срещу България. Турция и Гърция повдигат въпроса за вакъфските имоти (собствеността върху турските чифлици), направени са опити да се закрие Екзархията. Австро-Унгария и Германия са против инициативата на княза за балканско сближаване. Тежкото международно положение и засиленото движение за възстановяване на Търновската конституция принуждават монарха да възстанови конституцията на 6 септември 1883 г. и да разпусне кабинета.

Съставяне Кабинетът, оглавен от Леонид Соболев, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на министерството на вътрешните работи.

Кабинет Сформира се от следните 6 министри:

1: – създадено е с Указ № 463 от 23 юни 1882 г.

Промени в кабинета от 17 септември 1882

от 14 януари 1883

от 3 март 1883

от 6 март 1883

от 4 април 1883

от 23 юни 1883

Събития 22 август 1882 – С указ на княз Александър Батенберг е въведен нов избирателен закон, ограничаващ народовластието с двустепенна система, имуществен и образователен ценз. октомври 1882 – Българо-турските дипломатически отношения са възстановени напълно с руско посредничество след близо двугодишно прекъсване заради недопускането на завръщащите се в Княжеството турски бежанци. 10 декември 1882 – Започва работа Третото обикновено народно събрание, доминирано от консерваторите. 13 януари 1883 – Народното събрание утвърждава устав, който трябва да превърне Българска народна банка в акционерно дружество. 3 март 1883 – По повод на заточаването на софийския митрополит Мелетий се стига до разрив между Соболев и министрите консерватори Стоилов, Начович и Греков. Консерваторите излизат от управлението. 28 април 1883 – След двугодишни преговори е сключена железопътна конвенция с Австро-Унгария. България поема задължението да построи за своя сметка последната връзка от железния път между Виена и Цариград по линията Вакарел – Цариброд в срок до 1886 година. 16 юни 1883 – Подписана е дълговата конвенция с Русия.Енциклопедия „България“. Том 4. София, Издателство на БАН, 1984. с. 704 14 и 21 август 1883 – Либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в Третото ОНС.

Литература

Бележки

Категория:Правителства на България (1878 – 1918) Категория:Консервативна партия Категория:Русофилство