Иван Константинов Попов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, взводен командир в 49-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), офицер от Щаба на войската, командир на 1-ви корпус и офицер от Пехотната инспекция през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Иван Попов е роден на 2 юли 1896 година в пазарджишкото село Сестримо. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в 49-и пехотен полк, за която служба „за отличия и заслуги през втория период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 класДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 97 – 98 и „за отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 класДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 51 – 52. Ранен е тежко в битката при Яребична на 30 май 1918 година. Пленен и прекарва времето докрая на войната в плен в Гърция. Успява да избяга от лагера през септември 1919 година.

След войната на 18 ноември 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-а пионерна дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан, a ot 1926 г. служи в 8-а жандармерийска дружина. От 1925 до 1926 година учи във Франция, а през 1928 година завършва Свободния университет в София (сега УНСС). От 1928 г. е към Щаба на армията, а през 1929 г. е помощник-началник на Хасковското военно окръжиеМинистерска заповед (МЗ) № 182 от 1929 г.. През 1930 г. е назначен на служба във Военната акадмияМЗ № 64 от 1930 г. Завършва академията през 1932 г. и през същата година е назначен за командир на специална батарея в 3-ти армейски артилерийски полкМЗ № 224 от 1932 г.. През 1933 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен за командир на отделение от 4-ти артилерийски полкМЗ № 92 от 1933 г..

През 1933 г. майор Попов е назначен за завеждащ подофицерския отдел в Пехотната школаМЗ № 254 от 1933 г., от следващата година е началник на секция в Щаба на армиятаМЗ № 287 от 1934 г., от 1935 г. е командир на отделение от 2-ри дивизионен артилерийски полкМЗ № 88 от 1935 г., а по-късно същата година е назначен за инспектор на класовете във Военната академияМЗ № 186 от 1935 г. От 1936 г. е помощник-командир на 4-ти армейски артилерийски полк, командирован в Германия.МЗ № 146 от 1936 г. На 6 май същата година е произведен в чин подполковник. През 1936 – 1937 година завършва генералщабната академия в Берлин.

В началото на 1938 г. подполковник Иван Попов е назначен за временен началник на Оперативното отделение в Щаба на войскатаМЗ № 91 от 1938 г., а от 1940 г. е началник на Военната академияМЗ № 98 от 1940 г. През 1940 година е част от делегацията, участваща във връщането на Южна Добруджа в рамките на България. На 6 май същата година е произведен в чин полковник.

По време на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) от 1941 г. полковник Попов служи първоначално към Щаба на войската, а от 1944 г. е помощник-началник на Щаба на войската. На 6 май 1944 е произведен в чин генерал-майор. На 14 септември 1944 година с МЗ № 123 е назначен за командир на 1-ви корпус до 23 септември същата година. По-късно служи към Пехотната инспекция. На 15 декември 1944 година е уволнен.

От 1946 година е началник на Военноисторическия отдел при щаба на войската. През август 1946 е арестуван и подложен на мъчения под ръководството на Петър Вранчев, губи разсъдъка си. На 21 май 1947 година е осъден по процеса срещу организацията „Неутрален офицер“ на 15 години затвор като неин ръководител. На 25 август 1956 е освободен от затвора. Умира на 24 август 1982 година. През 1990 година е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е повишен в звание „генерал-лейтенант“. Пише книга, озаглавена „Дейността на българското главно командване през Втората световна война“Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 119.

Генерал-лейтенант Иван Попов е женен и има 2 деца.

Военни звания Подпоручик (5 октомври 1916) Поручик (18 ноември 1919) Капитан (30 януари 1923) Майор (1933) Подполковник (6 май 1936) Полковник (6 май 1940) Генерал-майор (6 май 1944) Генерал-лейтенант (1992)

Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1921) Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)

Образование Военното на Негово Величество училище (до 1916) Военна академия (до 1932)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Родени в област Пазарджик Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив