Производството на компютри е исторически дял на електронната промишленост в България, развил се бурно през 1970 – 1980-те години, но бързо залязъл през 1990-те след прехода към пазарна икономика.
Развитието му в рамките на плановата икономика е пример за извършването на целенасочени капиталовложения и развитие на нов промишлен сектор от страна на държавата, за голямата роля на СИВ в осигуряването на пазари и за насърчавана от страна на държавата политика на копиране.
Терминология По исторически причини в източници от периода, както и в по-късни мемоари се използват специализирани термини, които в днешно време са еволюирали. Например „електронно-изчислителна машина“ (ЕИМ) вместо компютър, запаметяващи устройства (ЗУ) на магнитен диск (ЗУМД) вместо твърд диск и т.н. В официалните документи отрасълът се нарича „производство на изчислителна техника“, като включва не само компютрите, но и всички техни възли, градивни елементи, периферни устройства, както и други апарати като калкулатори и пишещи машини, наричани общо „организационна техника“.
История Началото на българската електронна изчислителна техника се свързва с първия Изчислителен център при Института по математика на БАН (ИМ с ИЦ), основан през пролетта на 1961 г. и създадения там първи български компютър Витоша. От центъра израства Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ), където се ражда първият български електронен калкулатор „ЕЛКА 6521“ и през 1965 г. завод „Електроника“ в София започва серийното му производство. От 1967 г., в новосъздадения Завод за изчислителна техника на базата на внедрен японски лиценз започва серийно производство на ЗИТ-151 – първата ЕИМ от т.нар. второ поколение – изградена изцяло от полупроводникови електронни компоненти. При внедряването вносните елементи са заменени с български, произведени в Завода за полупроводници – Ботевград. ЗИТ-151 е основната машина в Териториалните информационно-изчислителни центрове (ТИИЦ) за обработка на информация за научни и стопански нужди. Произведени и монтирани в ТИИЦ са 20 броя машини, което е крачка в автоматизацията на администрацията и инженерната дейност, с което България изпреварва много от останалите държави от СИВ. Успехът с производството на Елка и ЗИТ-151 са предпоставки за последвалата българска специализация в производството на компютри и периферия в рамките на СИВ.
Специализация в СИВ До 1969 г. в страните от СИВ се произвеждат около 30 различни модела компютри, несъвместими помежду си хардуерно и софтуерно, а наборът от периферни устройства към тях е силно ограничен. Затова през 1969 г. е сключено „Споразумение за сътрудничество в областта на разработките, производството и приложението на ЕИТ“, с което се създават хардуерно и софтуерно съвместими компютри (т.нар. Единна система от електронноизчислителни машини (ЕС ЕИМ или „РЯД“)), по подобие на компютрите от 360-а и 370-а серия на IBM. Друга единна серия е СМ, миникомпютри, съвместими с компютри на DEC. Според споразумението България получава специализация за производство на 4 изделия: централни процесори за ЕИМ „Р-20“, запаметяващи устройства (ЗУ) на магнитен диск (ЗУМД), на магнитна лента (ЗУМЛ) и сменяеми пакети магнитни дискове за ЗУМДПо онова време компютърните системи имат само външни устройства и най-много са дисковите и лентовите. Всички типове централни процесори, независимо от производителността им, ползват едни и същи периферни устройства и специализацията означава, че България произвежда и изнася голям брой изделия във всички страни от СИВ. Създава се Междуправителствена комисия (МПК) по електронно-изчислителна техника начело с Михаил Раковский – заместник-председател на ГОСПЛАН на СССР, а България е представена от Иван Попов. В комисията участват СССР, България, ГДР, Полша, Унгария и Чехословакия, по-късно се присъединяват Куба и Румъния. Цели се широко коопериране в производството на пасивни и активни градивни елементи и на периферни устройства, така че да се постигне пълна техническа, информационна и програмна съвместимост.
При големите машини България участва в разработката на ЕС 1020 съвместно с НИИЭВМ (Научно-исследовательский институт электронных вычислительных машин) Минск – ЕИМ от трето поколение, функционално съвместима с IBM 360/30, изградена с интегрални схеми (ИС) с ниска степен на интеграция. В ЗИТ се внедрява за производство централен процесор ЕС 2020, както и управляващи възли (контролери) за периферните устройства (външни ЗУМД ЕС 5052 с капацитет 7,25 MB производство на ЗЗУ – Ст. Загора и външни ЗУМЛ ЕС 5612, производство на ЗЗУ – Пловдив). По-късно се внедрява ЕС 1022 с разширени възможности и се разработва и внедрява ЕС 1035, с 14 пъти по-висока производителност от ЕС 1020. Разработен е и матричен процесор ЕС 2335, който осигурява високоскоростна обработка на данни. Работейки като периферен процесор към ЕС 1035, той дава възможност за намаляване на времето за решаване на задачите от 10 до 100 пъти. Към тази машина е възможно да се включи хардуер и софтуер от подсистемата „ЕСТЕЛ“ за дистанционна обработка на данни, осигуряваща връзка по телефонна или телеграфна линия и разширяваща възможността за ползване на компютъра. Възможностите на ЕС 1035 се разширяват и от новите външни твърди дискове на ДЗУ с голям обем на паметта, кратко време за достъп и висока скорост на предаване на данните: ЕС 5067 – 02 с 2х100 MB и ЕС 5067 (200 MB).
Други български изделия са подсистеми за ЗУМД (управление плюс 6 бр. ЗУ – 7 MB или 29 MB) и подсистеми за ЗУМЛ (управляващ блок плюс 6 бр. периферни ЗУ), предназначени за компютрите от системата ЕС, произвеждани в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).
През 1987 г. ЕС 1037 е първата българска машина от 4 поколение с производителност на процесора 2 милиона операции в секунда (2 мегафлопа). Същата година влиза в редовно производство ИЗОТ 1014 Е (ЕС 2709), български суперкомпютър със средна производителност 1,2 милиона операции в секунда (1,2 мегафлопа), според Стоян Марков значително изпреварил съветските машини.
Персонални компютри От края на 70-те години до края на 80-те години на ХХ век по цял свят се развиват информационните технологии и необходимият за тях хардуер и софтуер. Началото на разработването на български микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели ИМКО (Индивидуален Микро Компютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 г. само в 3 броя. През 1982 г. ИМКО-2 е внедрен в завода в град Правец. Там машината е преименувана на „Правец 82“ и става основа за навлезлите по-късно 8-битови български персонални компютри, произвеждани серийно. През април 1983 г. е утвърдено производството на първите 500 броя Правец 82. През 1984 г. започва и производството на компютрите от серията Правец 16. През септември 1985 Приборостроителен завод – Правец е преобразуван в Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника, състоящ се от три завода и БРВ. Изгражда се производствената база, а в сътрудничество с ИТКР се разработват нови системи, включително роботизирани. Към края на 1986 г. вече има двойно повече произведена продукция на годишна база и предприятието влиза в състава на СО „Микропроцесорни системи“. Към края на 1987 г. производствената база в Правец се състои от Завод за печатни платки, Завод за микрокомпютри и системи, Завод за механична комплектация и софтуерна къща. Новосъздаденият Институт по микропроцесорна техника разработва нови системи. Създадена е и сервизна мрежа из цялата страна.
Елементна база Докато първият компютър Витоша работи с електронни лампи, бурният напредък в микроелектрониката през 60 – 70 години преобразява елементната база и електронните елементи вече се монтират върху печатни платки. В самото начало отделните компоненти се свързват с проводници (т.нар. обемен монтаж с дискретни елементи). С напредъка на микроелектрониката размерът на индивидуалните градивни елементи намалява, намаляват се работните напрежения и разсейваните мощности и се преминава към повърхностен монтаж първоначално върху едностранно фолиран гетинакс или текстолит, а по-късно върху двойно фолиран гетинакс и към многослойни платки със значително повишени монтажни и контактни възможности.
Българската микроелектроника се развива основно в Завода за полупроводници в Ботевград, където се произвеждат дискретни полупроводникови елементи, отначало германиеви, а по-късно силициеви транзистори. Усвоява се производството и на интегрални схеми. Въпреки тази частична осигуреност с градивни елементи, не са развити важни производства и за тях се разчита главно на внос от другите социалистически страни или от Запад. Освен това липсват основни суровини и материали, продукти на химическата и металургичната промишленост, които също се налага да се внасят.
В средата на 1980-те електронната промишленост на Източния блок започва да изостава. Не всички компоненти на използваните от България микропроцесорни фамилии имат източен аналог, появяват се цели фамилии без аналог, появяват се първите програмируеми матрици (PAL) и гъстотата на логическите елементи се увеличава. С появата на печатните платки с повърхностен монтаж се оказва, че изискването за не повече от 4% западни елементи става невъзможно за постигане. Все повече градивни елементи се купуват от западни фирми, но този вид стоки са под ембарго. Това прави производството нередовно и увеличава разходите. Подобно е положението с дискове, флопи устройства, принтери, монитори. Затова през 1986 г. се решава персоналните компютри да се произвеждат само в Правец и валутните разходи за производство на компютри да се съсредоточат там.
Модели Първият български компютър е Витоша, разработен в края на 1961 г. и въведен в експлоатация в началото на 1962 г. Изпълнението е с електронни лампи.
От 1967 до 1971 г. се произвежда ЗИТ-151 – мейнфрейм компютър по лиценз от Facom 230 – 30 на Fujitsu. Изпълнен е с полупроводникови електронни елементи, голяма част от които български.
В периода след 1971 г. се произвеждат ЕС ЕИМ от първо поколение, съвместна българо-съветска разработка: ЕС 1020 и подобрен вариант ЕС 1020Б, ЕС 1030, ЕС 1040, както и от второ поколение: ЕС 1035 с подобрен вариант ЕС 1035Б, ЕС 1037. През 1971 г. ЕС 1020 е демонстрирана на панаира в ПловдивСистемата ЕС 1020 съдържа централен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с телетип ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, печатащо устройство ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запаметяващо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на магнитни дискове ЕС 5552, запаметяващо устройство на магнитни дискове ЕС 5052. През 70-те и 80-те години на XX век България произвежда компютри от единната серия: ЕС 1020, ЕС 1022, ЕС 1035, ЕС 1037, ЕС 2709 (ИЗОТ 1014), както и голям брой периферни устройства. Сред българските разработки са и миникомпютрите CM 1426 (ИЗОТ 1054C), CM 1706 (ИЗОТ 1055С), CM 1504 (ИЗОТ 1056С).
В периода 1979 – 1980 г. се преминава към производство на компютърни системи (наричани тогава проблемно ориентирани комплекси – ПОК). Такива са например ПОК геология (ЕС 1035Б и специализиран матричен процесор ЕС 2335); ПОК база за управление на големи складови комплекси (ЕСТЕЛ 4 и ЕС 1035Б); ПОК ИНФОРГ за справочна информация и регистрираща дейност (СМ 4) и редица други.
През 1980 г. в ИТКР е създаден ИМКО-1, първият български персонален компютър. Следва ИМКО-2, който се превръща в Правец-82 и през 1983 г. започва серийното производство на 8-битовите компютри от серията Правец. Тези модели следват компютърната архитектура на Apple.