Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е специалността История и археология в Софийския „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен сътрудник в Националния археологически институт с музей при БАН. Била е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Многогодишен ръководител на разкопките в историко-археологическия резерват „Сборяново“ и светилището на Дионис на връх Острец край гр. Велинград.
Гергова е автор на множество книги и над 200 научни статии. Член е на престижни национални и международни организации, бивш член на управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС България.ИКОМОС България - Управителен съвет
Биография Образование Диана Гергова завършва „История със специалност археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1971 г. От 1972 до 1977 г. е докторант към Археологически институт с музей при БАН. Защитава дисертация на тема „Тракийските накити в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI век пр. Хр.)“ и е удостоена с научната степен кандидат на историческите науки. До 1978 г. работи като специалист-археолог в районния исторически музей в гр.Благоевград. От 1978 до 1986 г. е научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН], а от 1987 г. е старши научен сътрудник в Секция „Тракийска археология“ при същата институция, като през тези години специализира „Тракийската култура в Източна Европа и Кавказ“ в СССР (през 1982 – 83 г.). През 1989 г. специализира „Погребални практики“ в Британска академия (Великобритания), а специализира „Геоархеология“ (Италия, ЧНР, през 1992 г.); „Гробнична живопис. Траки и келти“ (Франция, СНР, Париж, 1997 г.); „Японска културна асоциация – Сравнителни изследвания в областта на вярванията и погребалните практики“ (Япония, 1999 – 2000 г.) и „Архитектура на древни гробници“ в Немски археологически институт (през 2001 г.).
Сферата на научните интереси на проф. Гергова включва: тракийска археология, Бронзова и Желязна епоха, етногенетични процеси, тракийската култура в евразийски контекст, археология на култа, миграции, археометрия и опазване на културното наследство.
Организационен опит В Археологически институт с музей при БАН проф. Гергова е заемала следните длъжности:
2008 – 2010 г. – и. д. Научен секретар на НАИМ – БАН 1988 – 1990 г. – Завеждащ секция Тракийска археология при НАИМ – БАН 1987 – 1989 г. – Секретар на Координационния съвет на АИМ и НИПК. 1985 – 1987 г. – Научен секретар на АИМ – БАН
Гледни точки Според проф. Гергова „... постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен…“. Тя подчертава, че такова твърдение е недопустимо, защото след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания и на тракологията (в началото на 1970-те г.) са разкрити много посветителски надписи, а религиозната система на древните траките е била една от най-добре развитите в древността. Научно е доказано, че тракийският жречески клан Тракиди e управлява легендарното прорицалище в Делфи, a писмеността е била част от културата и поведението и на тракийското племе Беси – като най-висш духовен елит. Гергова е на мнение, че древните траки и елини са писали с еднакви знаци и въпреки че не са открити писмени произведения и книжнина, свързвана с тракийската култура, това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът, според проф. Гергова е: „... как четем и усещаме запазените послания…“.
В началото на 2015 г. проф. Гергова излиза със становище относно възстановяване „двореца на първите Асеневци“ на Трапезица, в което се изказва категорично против „...възстановяването на археологически паметници, при липсата на достатъчно факти за техния оригинален вид, и е в пълно противоречие с принципите и етиката на опазването и на научната реставрация в световен мащаб, регламентирани както в международни документи, ратифицирани от България, така и в националното ни законодателство.“. Според проф. Гергова инициатива за възстановяване на двореца на Асеневци на Трапезица „противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство, както и на националния ни интерес да съхраним автентичния дух на историята си и да социализираме най-ярките си паметници от всички епохи.“
Научна дейност Разкопки:
Селищната могила с.Дядово. Българо-японски проект (НАИМ-Токайски университет), от 1985 (като зам.-ръководител), след 1988 г. (като ръководител)
Гетски религиозен и политически център в Национален исторически резерват „Сборяново“ (в сътрудничество с Университет Кембридж (Великобритания), Лаборатория по археология – ЦНРС (Франция), Университета в Кемерово (Русия), Университет Женева и Университет Лозана (Швейцария) (археологическа карта, тракийското светилище „Камен рид“, тракийското светилище в двора на Демир баба теке, елинистическият могилен некропол, средновековен ансамбъл с раннохристиянски параклис в м. „Града на доверието“) – от 1983 (ръководител и координатор).
Проучвания на Ахтопол – 1998 – 1999, 2008 – 2011 (ръководител)
Тракийско светилище в м. Св. Илия, м. Клептуза, гр.Велинград – 2011 (ръководител)
Тракийско светилище на Дионис на връх Острец, Велинград-2009-2010 (ръководител)
Спасителни проучвания в гр.Стрелча в района на Жаба могила – 2010(ръководител)
Спасителни разкопки при гр.Карнобат, обект 36, ЛОТ 4, Автомагистрала Тракия – 2008 – 2009
Тракийски некропол при с.Любча, Община Доспат – 2007 (ръководител)
Проучвания на тракийско скално светилище при с.Стрелково, област Силистра – 2005 (ръководител)
Спасителни разкопки на надгробна могила при гр.Поморие -2003 (ръководител)
Проучвания в Кабиле и на селищната могила Ясъ тепе – 1978 – 1979
Теренни проучвания и сондажи по долината на р.Струма – българо-полски проучвания (като заместник ръководител) 1978 – 1982
Тракийски некропол при с.Кочан и с.Сатовча, Западни Родопи – 1974 – 1981
Проучвания на селището от ранната Желязна епоха при с.Пшеничево, област Стара Загора – 1974 – 1975 (ръководител)sborianovo.com – Раздел Екип/Биографии – Диана Гергова
Библиография Избрана библиография Книги:
Fruh-und altereisenzeiliche Fibeln in Bulgarien. – Prahistorische Bronzefunde, Abt XIV, Band 7, 1987, Verlag C.H.Beck, München. Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия (Engl. Summary). София, 1996, Aгато. Sboryanovo – The Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller. Sofia, 84 р., 2004. Sboryanovo – The Sacred Land of the Getae. In Japanese. Tokyo. 2011. Transl. by Y. Kimbara. Венедикова К., Д. Гергова, Б. Илиев. Демир баба – Железният баща. 195 c., София, 2006. Гергова, Д., Е. Теодоров. Прабългарски и тракийски следи. Изд. „Изток-Запад“, 124 c., 2006. Гергова, Д., К. Венедикова. Демир баба теке. Българският Ерусалим. Агато, 112 c., 2007.
Научни статии:
ХХ Национална археологическа конференция /антична археология/. – Археология, 1975, № 4. Археологически проучвания в землището на с. Кочан, Благоевградски окръг. – Родопи 1975, № 4. /в съавторство с Цв. Ангелова/. Gergova, D., М. Domaradzki. Kultura tracka w I tys. prszed n.e. – Z otchlani wiekow, 1976. Развитие на фибулата в Тракия през старожелязната епоха. – Векове, 1977, № 1. Проблеми на развитието на накитите в Северозападна Тракия. – Трациа Антиква, 3, 1978. J. Bouzek. Graeco-Macedonian Bronzes. Prague, 1974. – Eirene, 1979 /рец./. Тракийската древност в Западните Родопи. – Родопи, 1980, № 3. Тракийският некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – В: Родопите в миналото и днес. ОТД КИН, 1980. Трако-скитски взаимоотношения през І хил. пр.н.е. – Археология, 1980, № 3. Велков В., Д. Гергова и др. Разкопки в Кабиле. – АОР, 1980, 69 с. Contribution to the Problem of Thraco-Caucasian Relations in the Early Iron Age. – In: Pulpudeva, 3, 1980, 269 – 304. Genesis and Development of the Metal Ornaments in the Thracian Lands during the Early Iron Age. /11th-6th c. B. C./ – Studia Praehistorica, 3, 1980, 97 – 112. Some remarks on the Origin and Development of the Double-Looped Fibulae. – In: Actes du IIème Congrès International de Thracologie. Bucuresti, 1980, Т. І, 199 – 202. Гергова Д., Ив. Панайотов. Всесъюзна конференция „Проблеми на скито-сибирското културно-историческо единство“. – Археология, 1981, № 3. В. Велков, Д. Гергова, М. Домарадски и др. Разкопки в Кабиле. – АОР, 1981, 50. Разкопки на тракийския некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – АОР, 1981, с. 26. Женският тракийски накит и облекло през ранножелязната епоха. – В: Сб. България 1300. Институции и държавна традиция /ІІІ конгрес на БИД/. София, 1982, 63 – 70. Гергова Д., Ил. Илиев. Към въпроса за поселищното развитие в района на Кабиле и Югоизточна Тракия през ІІ-І хил. Пр.н.е. – В:Поселищен живот в Тракия. Първи национален симпозиум. Ямбол, 1982, 11 – 23. Произход, характер и датировка на съкровището от Бързица /б. Шеремет/, Варненски окръг. Археология, 1982, № 3 – 4, 1 – 16. Разкопки на тракийския некропол при Кочан и Сатовча, Благоевградски окръг. – АОР 1982, Михайловград, с. 33 /в съавторство с Ил. Кулов/. Велков В., М. Домарадски, Д. Гергова, Ил. Илиев. Разкопки в Кабиле и неговата околност. – АОР, 1982, Михайловград, 26 – 27. М. Чичикова, Гергова Д. Разкопки на тракийското селище при с. Пшеничево, Старозагорско. – АОР, 1982, Михайловград, с. 29. Wczesny okres rozwoju kultury trackiej w dolinie Srodkowej Strumy I Gornej Mesty. – Acta Universitatis Wratislaviensis, N 598, 1983, 155 – 160. В. Велков, Д. Гергова, М. Домарадски. Разкопки в Кабиле. – АОР, Плевен 1983, 46. Ал. Александров, Гергова Д. Разкопки на тракийската крепост Камен рид при с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, 1983, 45 – 46 /в съавторство с /. Разкопки на тракийското селище при с. Пшеничево, Старозагорско. – АОР, Плевен 1983, с. 38. Тракийски светилища и селища по долината на р. Струма. – АОР, 1983, Плевен, с. 35. Разкопки на тракийската крепост Камен рид при с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, Смолян, 1984, 45 – 46. Разкопки на Камен рид край с. М. Поровец, Разградски окръг. – АОР, Сливен, 1985, 78– 80. Гергова, Д., Лам Ми Зунг. Тракийската крепост в м. Марена при с. Марикостиново, Благоевградски окръг. – АОР, Сливен, 1985, 86 – 87. Постижения и проблеми в проучването на ранножелязната епоха в Тракия. –Археология, 1986, № 2. Гергова, Д., Ал. Гоцев, Д. Вълчева. Проучвания на обекта Камен рид край с. Малък Поровец, Разградски окръг. – АОР, 1986, В. Търново, 46 – 47. За сакралния характер на находката от Рогозен. – Археология, 1987, № 3, 3 – 13. Гергова Д., Д. Вълчева, Ж. Михайлова, Ал. Александров. Проучвания в Сборяново край Исперих. – АОР, 1987, 52 – 54. Гергова, Д., Д. Вълчева. Разкопки в м. Камен рид край с. М. Поровец, Разградски окръг. – АОР, Разград, 1987,70 – 72. Катинчаров, Р., Д. Гергова, с кол. Разкопки на сеилщната могила при с. Дядово, Сливенски окръг. – АОР, 1987, с. 65. Съкровищата от Тракия и хиперборейския мит. – В: Българските земи в древността. България през средновековието. Доклади на Втория международен конгрес по българистика. Т. 6, 1987, 53 – 74. The Thracian-Caucasian Relations and the Thracian Tribe Trerae. – In: Die Urnenfelderkulturen Mitteleuropas. Symposium Liblice 21 – 25.10.1985. Praha, 1987, 409 – 420. Гергова, Д. с кол. Теренни обхождания и сондажи за археологическата карта на Сборяново, Исперихска община. – АОР, 1988. Тракийският обект в м. „Камен рид“ край с. Малък Поровец-разкопки, резултати, проблеми. – Terra Antiqua Balcanica, ІІІ, 1988, 165 – 172. De begraven schat. – In: De Thrakische Konigsschat. Amsterdam, 1988, 36 – 40. Die Bedeuting der Schatzfunde in der Thrakischen Welt. – In: Der Thrakischen Silberschatz aus Rogozen, Bulgarien. Katalog. Bonn-Mainz-Freiburg-Munchen-Hamburg, 1988, 51 – 58. Las ofrendas sacradas de los tracios. – In: Tesoros de las tierras Bulgaras. Pabellon Mudejar, 1988, 19 – 22.