Светлана Александровна Алексиевич (; ) е беларуска писателка и разследваща журналистка.
През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.Blissett, Chelly. Author Svetlana Aleksievich nominated for 2014 Nobel Prize . Yekaterinburg News. 28 януари 2014. Посетен на 28 януари 2014. Svetlana Alexievich wins Nobel Literature prize, BBC News, 8 октомври 2015.
Биография Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск.Кратка биография на Светлана Алексиевич , от Кто есть кто в Республике Беларусь.
Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,Биография на Светлана Алексиевич на сайта на фондация „Ланан“. тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.Биография на Светлана Алексиевич на сайта на ПЕН център Германия. Обширна биография на Светлана Алексиевич на сайта на Наградата за мир на немските книгопродавци.
Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.Светлана Алексиевич, razkazite.eu
Библиография У войны не женское лицо, Минск: Мастацкая литература, 1985. Последние свидетели: сто недетских колыбельных, Москва: Молодая гвардия, 1985. Цинковые мальчики, Москва: Молодая гвардия, 1991. Зачарованные смертью (Беларус: 1993, Русия: 1994) Чернобыльская молитва, Москва: Остожье, 1997. ISBN 5-86095-088-8 Время секонд хэнд, Москва: Время, 2013. ISBN 978-5-9691-1129-5
Признание и награди 2020 – Почетен доктор на Университета „Витовт Велики“ в Каунас (Литва) 2020 – Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ (заедно с други личности„На их стороне правда“. Премию Сахарова за 2020 год получила белорусская оппозиция) 2019 – Медал „100 лет БНР“ (Рада на Беларуската народна република) – „за особени заслуги в белоруската литература“ 2018 – Награда „Анна Политковская“ – „за смелые выступления против несправедливости, насилия и экстремизма в ситуации продолжающихся в регионах „забытых“ вооруженных конфликтов“ 2015 – Нобелова награда за литератураПресрилийз на Нобеловата награда за литература за 2015 г., Nobelprize.org, 8 октомври 2015. 2014 – Офицерски кръст на ордена на изкуствата и литературата (Франция) 2014 – Награда на читателските симпатии според резултатите от читателското гласуване за наградата „Большая книга“ (Русия) за книгата „Время секонд хэнд“ 2013 – Награда „Медиси“ за есеистика (Франция) за книгата „Время секонд хэнд“2013 / Lauréats , блог на наградата „Медиси“. 2013 – Награда за мир на немските книгоразпространителиАлена Солнцева, Голос красного человека , stengazeta.net, 21.10.2013. 2011 – Награда „Ришард Капушчински“ за литературен репортаж (Полша) за книгите „У войны не женское лицо“ и „Время секонд хэнд“Nagroda im. Kapuścińskiego 2015: po raz pierwszy podwójna. Laureatami Swietłana Aleksijewicz i Michał Olszewski, Wyborcza.pl, 14 maja 2015.Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka — Nagroda im. Ryszarda Kapuścińskiego — Ryszard Kapuściński , Kulturalna Warszawa. 2011 – Angelus Central European Literary Award (Полша) за книгата „У войны не женское лицо“ 2007 – Oxfam Novib/PEN Award for Freedom of Expression 2005 – National Book Critics Circle Award (САЩ) 2002 – Награда „Сандро Онофри“ за репортаж (Италия) 2001 – Награда „Ерих Мария Ремарк“ за мир 2000 – Награда „Роберт Гайзендорф“ за радиопиеса 1999 – Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“ (Австрия) 1999 – Награда „Temoin du monde“ (Франция) 1998 – Награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство 1998 – Награда на фондация „Фридрих Еберт“ за политическа книга 1997 – Награда „Андрей Синявски“ на редакцията на вестник „Новая газета“ (Русия) – „За творческо поведение и благородство в литературата“ 1997 – Награда „Триумф“ (Русия) 1997 – Награда на списание „Дружба народов“ (Русия) 1996 – Награда „Курт Тухолски“ на шведския ПЕН клуб – „За мъжество и достойнство в литературата“ 1987 – Награда на вестник „Литературная газета“ (СССР) 1986 – Държавна награда на Ленинския Комсомол (СССР) за книгата „У войны не женское лицо“ 1985 – Литературна награда „Константин Федин“ на Съюза на писателите на СССР 1984 – Награда на списание „Октябрь“ (СССР) 1984 – Литературна награда „Николай Островски“ на Съюза на писателите на СССРСергей Чупринин: Русская литература сегодня: Зарубежье. М.: Время, 2008 г. ISBN 978-5-9691-0292-7
Източници
Външни препратки Интервю на Диана Иванова със Светлана Алексиевич в Бон, 8 април 2014 г., в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015 „Археоложката на комунизма“, Дойче веле, 14.10.2013 г. „Светлана Алексиевич и „краят на червения човек“ (Откъс от книгата „Време секънд хенд: Краят на червения човек“, подготвена за печат от издателство „Парадокс“), превод Живка Иванова, „Капитал“, 8 октомври 2015 г. „Самотният човешки глас“ (Откъс от книгата „Чернобилска молитва“) , превод Лилия Петрова, razkazite.eu „Чернобил – знакът, който не разбираме“ (интервю за вестник „Зюддойче Цайтунг“) , Либерален преглед, 26 април 2010 г. „Литературният Нобел 2015“, блок във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.: Диана Иванова, „Революцията и смисълът“ Мария Ширяева, „Нобелова проба на антинационалност“ Нева Мичева, „Светлана Алексиевич: пулсът в преломната точка“ Васил Димитров, „Чернобилска молитва“: Книга на месец май 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ Пълният текст на книги на Светлана Алексиевич в pdf на личния ѝ сайт: „У войны не женское лицо“ „Последние свидетели (сто недетских рассказов)“ „Цинковые мальчики“ „Чернобыльская молитва (хроника будущего)“
Категория:Беларуски общественици Категория:Беларуски журналисти Категория:Съветски журналисти Категория:Беларуски писатели Категория:Съветски писателки Категория:Есеистки Категория:Нобелови лауреатки Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Сахаров“ Категория:Носители на награда „Медиси“ Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Пацифисти Категория:Родени в Ивано-Франкивск