Петър Георгиев Пенев е български офицер, генерал-майор, командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1938) и на 1-ва бърза дивизия (1939), инспектор на конницата (1942).
Биография Петър Пенев е роден на на 11 септември 1892 година в Пазарджик. През 1913 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 8-и конен полк, като адютант в щаба на жандармерията, а през 1927 г. е назначен за командир на подвижна група от 7-а пехотна рилска дивизия. На 6 май 1928 е произведен в чин подполковник.Руменин, с. 43
През 1930 г. подполковник Пенев е назначен за старши адютант на 3-та военноинспекционна областМинистерска заповед (МЗ) № 64 и 87 от 1930 г.. По-късно същата година е назначен за преподавател във Военното училищеМЗ № 183 от 1930 г., от 1931 г. началник на секция в Щаба на армиятаМЗ № 47 от 1931 г., през следващата година поема командването на 1-ви конен полкМЗ № 83 от 1932 г., a по-късно същата година е назначен за завеждащ учебната част на ШРБЕКМЗ № 224 от 1932 г. През 1933 г. е назначен за старши адютант на 4-та пехотна преславска дивизияМЗ № 197 от 1933 г. и по-късно същата година отново е назначен към Военното училищеМЗ № 292 от 1933 г. През 1934 г. е назначен за инспектор във Военното училищеМЗ № 70 от 1934 г., а по-късно същата година става началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизияМЗ № 122 от 1934 г. На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник.
През 1938 г. полковник Пенев е назначен за командир на 7-а пехотна рилска дивизияМЗ № 44 от 1938 г., след което от 1939 г. командва 1-ва бърза дивизияМЗ № 82 от 1939 г., на 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор и през 1942 г. е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност – инспектор на кавалерията.
До 10 септември 1942 е командир на четиринадесета пехотна вардарска дивизия. Уволнен е през 1944 година.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111 През 1945 г. е осъден е от IV състав на народния съд.ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 105, л. 405 През 1964 г. се опитва да получи амнистия, но тя му е отказана.
Военни звания Подпоручик (1913) Поручик (2 август 1915) Капитан (1918) Майор (6 май 1924) Подполковник (6 май 1928) Полковник (6 май 1935) Генерал-майор (3 октомври 1940)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Пазарджик