Подводницата е вид специализиран плавателен съд, който може да се потопява и да извършва подводна работа за продължителен период от време. Подводниците са наричани и подводни лодки, вероятно под руско или немско влияние (думата в тези езици е съответно подводная лодка и Unterseeboot). В по-тесен смисъл подводници се наричат морските съдове със самостоятелно задвижване и голям екипаж, за да се отличат от неавтономните подводни апарати (миниподводници, батискафите и други подобни). Військово-політичний енциклопедичний словник. — під. ред. Грищука А. В. У 2 т. — К.: Вид. дім «Румб», 2008. ISBN 978-966-2273-01-4 Т. 2. стр. 151Военный энциклопедический словарь. Министерство обороны СССР. Институт военной истории. — М.: Военное издательство, 1983, стр. 564.

Подводниците имат корпус с капковидна или пурообразна форма от метална сплав с обшивка и гумено покритие. Задвижват се от електродвигател, захранван от ядрена или дизел-електрическа анаеробна електроцентрала.

Водещи държави в технологиите, производството и употребата на подводниците са Русия, САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Индия и Китай.

Подводниците са основното въоръжение на Военноморския флот на въоръжените сили на много страни. Към 2000 г. подводниците са в експлоатация от флотите на 40 държави, а 6 държави имат ядрени подводници (САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай и Индия). Най-важното тяхно свойство от тактическа гледна точка е възможността им да се скриват от погледа и в много случаи да са трудни за откриване. Построяването им е свързано с два паралелни стремежа: преимущество при война по море и проучването на морската бездна. С желанието да притежава все по-ефикасни и неуязвими оръжия, човекът много скоро започва да усъвършенства техниката на подводниците. Днес подводниците с ядрени ракети са сред най-разрушителните оръжия. Вторият стремеж засяга науката, и по-специално изследването на морското дъно. Тези дълбочини, за които в средата на 20 век все още се смята, че в тях има живот, днес разкриват своите тайни. Развитието на подводниците, били те военни или не, е в неразривна връзка с напредъка на технологиите и на материалите.

История В древността и средновековието

Желанието на човека да се потопи за по-дълго и на по-дълбоко, както и да лети е старо, колкото съществуването на човешкия род. Ето защо хората винаги са се стремели да създават съоръжения и инструменти, които да направят тези желания действителност. От древни времена в това отношение са работите на Аристотел, който описва през 260 г. пр.н.е. подводен уред с формата на звънец (водолазен звънец), под който може да се настани гмуркач, тъй като остава въздушно пространство. Дори за Александър Велики се говори, че прави опити за гмуркане в Средиземно море с такъв водолазен звънец. Подробни описания са направени и в 7 – 8 век, но са примесени с митове и народни мъдрости. Един ранен технически чертеж на подводница идва от Гидо да Вигевано към края на 13 век.

Идеята за боево предназначение на подводен плавателен съд е на Леонардо да Винчи. По-късно обаче той унищожава този свой проект, тъй като се опасява от последствията на една евентуална подводна война. През 1538 година трима гърци правят в река Тахо при Толедо демонстрация пред император Карл V на устройство, с което се потапят и изплуват без да се намокрят и да изгасят пренасяния от тях огън. През 1578 година англичанинът Уилям Боурн описва гренландска подводница от тюленови кожи с тръба-шнорхел, която воюва в Черно море, но неговите идеи остават на хартия. По същество това е принципът на баласта, винаги използван оттогава при това просто изобретение.

Първият действащ образец на подводница е създаден през 1620 година за краля на Англия Джеймс I от холандския инженер, учен и изобретател Корнелий Дребел (1572 – 1633). Неговият проект е успешно изпитан в Темза. Той построява първата подводница, като използва принципите на Боурн. Тя се спуска на дълбочина от няколко метра под повърхността на реката, тласкана от дванадесет гребци, чиито гребла се подават през плътно прилепващи клапи от намаслена кожа. Два подобрени варианти са изпробвани в Темза между 1620 и 1624 година.

Между 1690 и 1692 г. френският физик Денис Папен проектира и построява две подводници. Той дава подробно описание на работата си в книга, наречена „recueil de diverses pièces“ (1695). Първият дизайн (от 1690 г.) е здрава и тежка квадратна метална кутия, оборудвана с ефективна помпа. След като корпусът е във водата и тежестите са натоварени на борда, отворът е запечатан и е време за помпване на въздух, за да се повиши вътрешното налягане. Когато барометърът показва, че налягането на въздуха вътре е достатъчно високо, дупките на пода могат да се отворят, за да позволят приема на необходимото количество вода. Първата машина е разрушена от злополука, преди да е тествана във вода. Вторият проект е осъществен през 1692 година. Корпусът има овална форма, което го прави естествено устойчив на натиск отвън; въздухът влиза и излиза свободно в корпуса благодарение на центробежна въздушна помпа.

До 1727 г. 14 вида подводници са патентовани в Англия. През 1749 г. списанието Джентълмен описва предложението, направено от Джовани Борели през 1680 г. за лодка с кози кожи в корпуса, като всяка е свързана с отвор. Лодката се потапя чрез наливане на вода в козите кожи и изплува на повърхността като излива водата от кожите. Това изглежда е първият подход към съвременния резервоар с баласт.

Едва през 17 век обаче, английският физик и астроном Едмънд Халей осъществява идеята на водолазния звънец, носещ неговото име. Това е дървен цилиндър с диаметър 2 метра, облицован с олово и снабден със стъклен илюминатор. Гмуркачите са седнали на платформа с крака във водата. Четирима души реализират това историческо потапяне за час и половина на дълбочина между 16 и 18 m.

Първите военни подводници

Много скоро далновидни хора прозират големите възможности на подводниците за нуждите на военното дело. Може да се каже, че военното им използване започва през 1775 г. когато американецът Дейвид Бушнел създава ръчно управлявано, с формата на шишарка устройство, предназначено за един човек. Нарича го „Морска костенурка“. През 1776 г. „Морската костенурка“, управлявана от сержант Ерза Лий, се опитва да се насочи към британски кораб в пристанището на Ню Йорк, за да го потопи с помощта на бомба с часовников механизъм. Вместо това обаче е отнесен от течението защото единствената двигателна сила е манивела, задвижвана ръчно от вътрешната страна на малкия съд. Все пак това е първата подводница с независимо управление и първата, която използва витло за задвижване.

През 1800 г. Франция построява подводница, задвижвана с човешка сила, проектирана от американеца Робърт Фултън, „Наутилус“. Французите в крайна сметка се отказват от експеримента през 1804 г., както и британците, когато по-късно те се опитват да направят подводница по дизайна на Фултън.

Американската гражданска война

Подводницата „Хънли“, собственост на силите на Американската конфедерация, постига първа победа по време на Гражданската война в САЩ, като през февруари 1864 г. потопява кораба „Хаусътоник“ на силите на Съединението. „Хънли“ е подобна на „Морската костенурка“, придвижва се с ръчната тяга на екипаж от 8 души, който задвижва витлото с помощта на манивела. Макар да е първата, която успява за първи път да торпилира и потопи вражески кораб, екипажът ѝ не успява да я освободи от корпуса на „Хаусътоник“ и така отива на дъното заедно с него.

След по-малко от 20 години вече действат първите моторни подводници. Най-напред те са оборудвани с парен двигател, скоро след това и с дизелов мотор за движение по повърхността. При потапяне акумулатори поемат щафетата, за да осигурят придвижването. Въоръжени с торпеда със собствена система за придвижване, тези машини са страшно оръжие през Първата световна война.

Краят на XIX и началото на XX век През 1870 г. френският писател Жул Верн публикува научнофантастичната книга, превърнала се в класика „Двадесет хиляди левги под водата“, която се отнася до приключенията на изобретателя на Nautilus, подводница, по-напреднала технически от всички други по това време. След международния ѝ успех, историята насърчава изобретатели от цял ​​свят към постигане на такова превозно средство в реалност.

През 1879 г. правителството на Перу по време на Тихоокеанската война поръчва и построява напълно функционираща подводница Торо Submarino. Първото масово производство на подводници е задвижван от човешка сила плавателен съд, проектиран от полския изобретател Стефан Дрзевики. Петдесет единици са били построени през 1881 г. за руското правителство. През 1884 г. Дрзевики построява първата електрическата подводница.

През 1887 година военноморските сили на САЩ обявяват отворен търг за най-добър проект на торпедна подводница, като за целта се отпускат 2 милиона долара за построяването ѝ. Изискванията са парната машина да е с мощност от 1000 конски сили. Дизайнът на Холанд печели, но подводницата не е финансирана поради разногласия и несъответствия в договора. На следващата година на нов търг Холанд печели отново, но новият секретар на военния флот пренасочва парите към друг проект. Все пак първата серия механично задвижвани подводници, пуснати в експлоатация от военноморските сили на Великобритания, Япония, Русия и Съединените щати е построена от същия ирландски дизайнер Джон Филип Холанд през 1900 г. Няколко от тях са задържани в руските императорски и японските военноморски сили по време на Руско-японската война през 1904 – 1905 г.

Руско-японската война

Императорската японска флота започва своята подводна служба с пет подводници тип Холанд VII, закупени от Electric Boat Company през 1904 г. Петте плавателни съда са доставени в отделни пратки, които пристигат в Япония на 14 юни 1904 г. След повторен монтаж петте подводници Холанд са готови за бойни операции през август 1905 г., но Руско-японската война приближава към своя край на тази дата и така тези подводници не участват във военните действия по време на тази война.

Холанд напуска Electric Boat Company, недоволен от отношението към него и създава своя собствена компания „John P. Holland’s Submarine Boat Company“. Той успява да продаде плановете на две от по-големите и подобрени подводници, за да бъдат построени в Япония – едната достига скорост от 16 възела под вода, около два пъти повече от петте предишни модела на Холанд с които Япония разполага. Към изобретението на Холанд има интерес по цял свят, но се оказва, че правата над неговите модели се държат от Electric Boat Company.

Първата световна война

В навечерието на Първата световна война използването на подводници за военни цели е все още в зората си. Много страни считат тяхната употреба за неетична и те не се вписват в структурата на флота. Предпочитат се бойните кораби, които имат древна история. По това време нито една държава или нация не притежава способността и техническите средства за засичане и намиране на подводници и след това за тяхното унищожаване.

Военните подводници за първи път имат значително влияние по време на Първата световна война, като например подводниците на Германия, които участват във военни действия в първата атлантическа битка, и са отговорни за потъването на Лузитания, който е бил потопен в резултат на нерегулирана и неограничена употреба на подводници и често се цитира сред причините за влизането на САЩ във войната. Убити са 1198 души, включително жени и деца.

В самото начало на войната Германия има само 20 подводници, но леснодостъпни и готови за битка, включващи дизеловите от клас U-19 с диапазон 5000 мили и скорост осем възела, които работят ефективно около целия британски бряг. За сравнение Кралският военноморски флот има общо 74 подводници, но със смесена ефективност.