Сиджизмондо I д’Есте (; * 31 август 1433, Ферара, Херцогство Ферара; † 1 април 1507, Рим, Папска държава) от рода Есте е господар на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант във войската на Херцогство Ферара,Sigismondo d'Este, GeneaNet генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.

Произход Той е вторият син на Николо III д’Есте (* 1384, † 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на третата му съпруга Ричарда да Салуцо († 1474). Негови дядо и баба по бащина линия са Алберто V д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Изота Албарезани, а по майчина – Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо, и Маргарита дьо Пиерпон. Има един брат: Ерколе I (*1431; † 1505) 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо, съпруг на Елеонора Арагонска

Има и един полубрат и две полусестри от брака на баща си, сред които Джинерва, господарка на Римини, и Лучия, господарка на Лудзара, Сабионета и Гондзага. Има и седем полубратя и четири полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография През 1434 г. е кръстен и посветен в рицарство от Сигизмунд Люксембургски. Израства с брат си Ерколе I в двора на Алфонсо V Арагонски, крал на Неапол. Връщайки се във Ферара, той има Гулиелмо Капело за свой учител.

През 1463 г. е назначен за губернатор на Реджо от Борсо д’Есте.

През декември 1470 г. се бие срещу граф Гуидо Пеполи, виновен, че е ограбил земите му, и като отмъщение прави същото с тези на графа.

След смъртта на херцог Борсо д'Есте неговият наследник Ерколе I д’Есте препотвърждава брат си Сидзизмондо като наместник в Реджо със задачата да контролира нейните граници.

Сиджизмондо, когато брат му отсъства, поема задачата да управлява Херцогство Ферара. Между 1467 и 1488 г. участва в няколко конфликта, ръководейки войските на Ферара; от 1488 г. изпълнява само представителни задачи.

В края на януари 1490 г. графът на Скандиано и капитан на Реджо Матео Мария Боярдо съгласно разпоредбите, получени от херцог Ерколе I д’Есте] предоставя на Сиджизмондо юрисдикция над територията на Сан Мартино ин Рио. Няколко дни по-късно капитанът на Модена, Николо Ариосто, баща на Лудовико Ариосто. С подобни разпоредби, получени също от херцога на Ферара, налага на Сидзизмондо юрисдикциите на Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя.

На 11 май 1501 г. и впоследствие през 1505 г. херцог Ерколе I д'Есте препотвърждава своето господство и пълна юрисдикция над териториите, предоставени през 1490 г.

Наследниците на рода Есте от Сан Мартино доминират в огромното владение, с възходи и падения, до 1752 г.

Умира на 1 април 1507 г. във Ферара на 73 г.

Брак и потомство ∞ за Пицокара, от която има три дъщери:Sigismondo d'Este - Arbre généalogique Franck Jacques - GeneaNet Лукреция д'Есте († 20 януари 1544), ∞ за Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса и сеньор на Карара († 1519), от когото има четири дъщери, сред които Ричарда Маласпина и Тадеа МаласпинаLucrezia d'Este, GeneaNet; Бианка д'Есте († сл. съпруга си), ∞ 1495 за Америго Сансеверино, маркиз на Бордолано и граф на Пандино († ок. 1510); Диана д'Есте († 30 декември 1555), ∞ 1497 за Угучоне II Контрари († 10 май 1516), граф на Виньола.

От Чечилия Ракези има един извънбрачен син: Ерколе д’Есте (* ок. 1470, † 1523, Кастелерано), господар на Сан Мартино, Кампогалиано и Кастеларано; ∞ за Анджела Сфорца (* 1479, Милано, † ок. 1528), дъщеря на Карло Сфорца, граф на Маджента и господар на Кастеджо, и Бианка Симонета, господарка на Галиате, от която има две деца, сред които Сиджизмондо II д'Есте († 1579), негов наследник.Ercole d'Este, GeneaNet

Източници

Ugo Caleffini, Croniche 1471-1494, Deputazione Provinciale Ferrarese di Storia Patria. Serie Monumenti - Volume XVIII, Ferrara, 2006 Luciano Chiappini , Gli Estensi: mille anni di storia, Corbo, Ferrara, 2001 Clinio Cottafavi, San Martino in Rio. Ricerche storiche (dal 1050 al 1859), Reggio Emilia, 1885 Claudio Donati, Una famiglia lombarda tra XVI e XVIII secolo: Gli Este di San Martino e i loro feudi, in Fregni Euride (a cura di), Archivi territori poteri in area estense (secc. XVI-XVIII), Bulzoni, Roma, 1997 Ludovico Antonio Muratori, Delle antichità estensi ed italiane, vol. 2, Arnaldo Forni, Sala Bolognese, 1984 Fabio Pederzoli, San Martino in Rio. Il feudo dei "veri" estensi, in Quaderni del Ducato, Le piccole capitali delle terre estensi, Terra e Identità, Modena, 2020 Fabio Pederzoli, Una dinastia estense tra il Milanesado e il Ducato di Savoia. Este di San Martino. Al servizio di Sua Maestà Cattolica. Collana "I Quaderni del Ducato", Terra e Identità, Modena, 2024 Mauro Severi, La rocca cuore di San Martino, in Ugo Bellocchi (a cura di), San Martino in Rio. Vicende e protagonisti, Comune di San Martino in Rio, Tecnostampa, Reggio Emilia, 1984 Mauro Severi, La Collegiata e la facciata del Piermarini, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2017 Mauro Severi, Una capitale estense. San Martino e la sua rocca. Storia e restauri, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2022 Giuseppe Trenti , Angelo Spaggiari, Gli stemmi estensi ed austro-estensi: profilo storico, Aedes Muratoriana, Modena, 1985

Бележки

Категория:Дом Есте Категория:Италианска аристокрация