Рабула или Провизионадо () първоначално (в Бразилската империя и в ранния републикански период на Бразилия, т.е. през 19 в. и първата половина на 20 в.) е непрофесионален юрист (лице без завършено юридическо образование), практикуващ с разрешение от властите занятието на адвокат в дела, разглеждани на първа инстанция.
Използването на услугите, на тези легализирани, макар и неуки адвокати е почти единствената възможност за правна помощ в страната дълго време, поради нейната и на отделните й области изолираност и трудния достъп на населението до образование. Някои от тях имат забележителни постижения, включително и в други сфери на дейност - сред тях:
Луис Гама (1830 – 1882) – бивш бразилски роб, писател, журналист, рабула и аболюционист, който успява да извоюва свободата на повече от 500 роби в Бразилия. Еваристо де Мораеш (1871 – 1939) – бразилски криминалист, адвокат и историк. Козме де Фераиш (1875 – 1972) – бразилски политик, известен като „ Адвокат на бедните “. Флоро Бартоломеу да Коста (1876 – 1926) - лекар, политик и въстанически водач Бенто Епаминонд (1847 – 1904) - известен като „ Адвокатът на робите “. Антонио Конселейро (1830 – 1897) - мистик и бунтовник, лидер на утопична общност, известна като "село Канудос".
Институтът на рабулата е премахнат след редица законодателните промени, направени през 60-те и 70-те години на 20 в., когато притежаването на висше юридическо образование става ценз за упражняване на адвокатска професия. Оттогава под същото название започва да се разбира адвокат - шарлатанин, който познавайки слабо правната материя, но използва по изкусен начин сложността на фактологическия състав на делата, за да протака и затруднява съдебния процес и да поставя в неудобна ситуация отсрещната страна.
Категория:Бразилско право Категория:Юридически професии