Морските паяци (Pycnogonida) са клас животни от тип Членестоноги (Arthropoda). Описани са над 1350 вида животни, разпространени из моретата на цялата Земя. В Черно море са установени 4 вида.

Повечето морски паяци са относително дребни с разкрач около 1 cm, но някои дълбоководни видове достигат 70 cm разкрач. Със своите дълги (най-често осем чифта) крака, морските паяци наподобяват паяците, но не са нито Паяци (Araneae), нито Паякообразни (Arachinda), а са техни древни членестоноги роднини, възникнали още преди Паякообразните.

Устройство

Тялото на морските паяци е силно редуцирано и няма ясно обособени дялове (тагми). Затова част от вътрешните органи преминават в краката. Тялото обикновено се разглежда, като съставено от три дяла – глава (цефалон), гърди (торакс) и много малко коремче (абдомен). Главата има един чифт ходилни крака, а гърдите – три чифта (двойки). Тези два дяла понякога се разглеждат като един – главогръд (цефалоторакс) с общо 4 чифта крака. Родовете Pentanymphon, Pentapycnon и Decolopoda се отличават със своите 5 чифта крака, а родовете Sexanymphon и Dodecolopoda имат 6 чифта.

Гърдите се състоят от 3 сегмента, всеки с по една двойка ходилни крака. Краката са разположени странично, върху издатини на сегментите наречени педестали. Коремчето е най-малкият дял и завършва с анус. Ходилните крака на главовия (1 чифт) и гръдния дял (3 чифта) са устроени еднакво. В посока от основата до върха се състоят от: 3 кокси, бедро (фемур), 2 пищяла (тибии), стъпало (тарзус) и проподус завършващ с нокътче.

Освен 1 чифт ходилни крака, главовият дял има насочено напред хоботче, завършващо с уста, хелифори, палпи и яйценосни крака (овигери). Отгоре, по средата, има и очна туберкула с 4 прости очи. При различните групи морски паяци, могат да липсват хелифорите, палпите, овигерите или очите. Хелифорите са хомоложни на хелицерите при паякообразните. Могат да имат щипки, които да използват при хранене. Палпите имат сетивна функция.

При някои видове, овигери имат само мъжките; при други присъстват и при женските, но са по-малки; има и видове с изобщо липсващи овигери и при двата пола. Овигерите се използват от мъжките за носене на яйцата до тяхното излюпване. Често изпълняват и допълнителни функции при ухажване и чифтосване, почистване на тялото и манипулиране на храната.

Таксономия Членестоногите се разделят на два основни филогенетични клона – Chelicerata и Mandibulata, които се обособяват още преди геологическия период Камбрий – вероятно през Едиакария. Pycnogonida е базален клон в Chelicerata и съответно е сестринска група на всички останали хелицерати (понякога наричани Euchelicerata). Основният морфологичен белег обединяващ хелицератите са хелицерите и техните хомолози, произхождащи от видоизменени придатъци на първичния втори сегмент на членестоногите. Хелифорите на Pycnogonida се смятат за хомоложни на хелицерите при другите групи.

Всички съвременни представители на клас Pycnogonida попадат в разред Pantopoda. Останалите разреди включват само фосилни видове. Най-често използваната традиционна класификация е тази на американския морски биолог Джоел Хеджпет/Joel Hedgpeth (1982), който разделя разреда на 8+2 семейства. Тази класификация се основава предимно на структурата на придатъците и е следната: Клас Pycnogonida – Морски паяци Разред Pantopoda Семейство Ammotheidae Семейство Callipallenidae Семейство Colossendeidae Семейство Endeididae Семейство Nymphonidae Семейство Phoxichilidiidae Семейство Pycnogonidae Семейство Tanystylidae Няколко рода с по-особена морфология и неясен афинитет, обикновено се отделят в самостоятелни семейства: Семейство Austrodecidae (родове Austrodecus и Pantopipetta) Семейство Rhynchothoracidae (род Rhynchothorax) Новата вълна от филогенетични изследвания внася множество промени в систематиката и много от таксоните в нея са с все още неизяснена позиция (incertae sedis). Текущия вид (вероятно около 2021 г.) на съвременната класификация може да се види на сайта World Register of Marine Species, която е разработвана от работната група PycnoBase.

Източници