Нели Блай (, 5 май 1864, Бърел Тауншип, ПенсилванияKroeger 1994 казва (с. 529), че въпреки че годината на раждане 1867 е изведена от възрастта, за която Блай твърди, че е на върха на популярността си, кръщелното ѝ потвърждава 1864 г. – 27 януари 1922, Ню Йорк) е псевдоним на Елизабет Джейн Кохран (Elizabeth Jane Cochran), по мъж Елизабет Кохран Сийман (Elizabeth Cochrane Seaman) – американска журналистка, писателка, бизнес магнат, изобретателка и благотворителна деятелка. Тя е пионер в полето си и създава нов вид разследваща журналистика – журналистика под прикритие. Освен това тя става световно известна със световния си рекорд за околосветско пътешествие за 72 дни от 14 ноември 1889 до 25 януари 1890 г., подражавайки на измисления герой на Жул Верн Филиас Фог, и с преструването си на умствено болна, за да разследва психиатрично заведение отвътре.Bernard, Diane (July 28, 2019). "She went undercover to expose an insane asylum's horrors. Now Nellie Bly is getting her due. The Washington Post.
Едва 16-годишна, Елизабет написва опровержение към редактора на вестник „Питсбърг Диспач“, който има женомразка колонка, озаглавена „За какво са добри момичетата“. Нейните доводи впечатляват редактора и той ѝ предлага работа във вестника. По това време е характерно за жените авторки във вестници да се представят с псевдоними и Елизабет започва да пише под името Нели Блай, заето от едноименната песен на Стивън Фостър.
Биография Произход и младежки години Елизабет Джейн Кохран е родена в село Кохранс Милс, днес част от Бърел Тауншип в окръг Армстронг, Пенсилвания, на 5 май 1864 г.Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, с. 3 Тя е 13-то от 15-те деца на Майкъл Кохран (ок. 1810 – 1870). Баща ѝ започва като работник и мелничар, преди да купи местната мелница и по-голямата част от земята около семейната му ферма. По-късно става търговец, пощенски началник и съдебен сътрудник в Конхранс Милс (кръстен на негово име). Жени се два пъти. Има 10 деца от първата си съпруга Катрин Мърфи и още пет деца, включително Елизабет, от втората си съпруга Мери Джейн Кенеди. Преждевременната му смърт, когато Елизабет е само на шест години, прави финансовото състояние на семейството несигурно. Ситуацията не се подобрява, когато майка ѝ се омъжва повторно за мъж алкохолик и насилник. Самата Елизабет, още тийнейджърка, свидетелства срещу него по време на бракоразводното дело, заведено от майка ѝ.
Като младо момиче Елизабет често е наричана „Пинк“ („Розовка“), защото майка ѝ я облича само в розово. Когато става тийнейджърка, тя иска да се представи като по-изискана и зарязва прякора си, и сменя фамилията си на „Кохран“.Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, с. 25.
През 1879 г. се записва в Индиана Нормал Скул (сега Университет „Индиана“ на Пенсилвания) за един семестър, за да учи за учителка, но е принудена да напусне поради липсата на средства. През 1880 г. майка ѝ премества семейството в Алъгейни Сити, който по-късно е анексиран от Питсбърг. Елизабет търси безуспешно работа.
Работа за вестник „Питсбърг Диспач“
През 1885 г. в колонка във вестник „Питсбърг Диспач“, озаглавена „За какво са добри момичетата“, се посочва, че момичетата са предназначени основно за раждане на деца и домакинска работа. Това кара Елизабет да напише отговор под псевдонима „Самотното момиче сираче“ (Lonely Orphan Girl). Редакторът Джордж Мадън е впечатлен от нейната страст и пуска обява с молба към авторката да се идентифицира. Когато Кохран се представя на редактора, той ѝ предлага възможността да напише материал за вестника, отново под псевдонима „Самотно момиче сираче“. Първата ѝ статия за вестника, озаглавена „The Girl Puzzle“ („Момичешката загадка“), твърди, че не всички жени биха се омъжили и че това, което е необходимо, са по-добри работни места за жените. Втората ѝ статия "Mad Marriages" („Луди бракове“) е за това как разводът засяга жените. В него Блай се застъпва за реформа на законите за развода. Статията е публикувана под псевдонима „Нели Блай“, а не „Самотно момиче сираче“, тъй като по онова време е обичайно журналистките да използват псевдоними, за да прикрият пола си, така че читателите да не ги дискредитират. Редакторът избира „Нели Блай“ по афро-американската главна героиня на популярната песен „Нели Блай“ на Стивън Фостър. Кохран първоначално възнамерява нейният псевдоним да бъде Nelly Bly, но редакторът ѝ написва Nellie по погрешка и грешката остава.Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press., с. 43-44 Мадън отново е впечатлен и ѝ предлага работа на пълен работен ден.
Като журналистка Блай съсредоточава ранната си работа за вестника върху живота на работещите жени, като написва поредица от разследващи статии за работничките във фабрики. Тя скоро се запалва по разследващата журналистика. През 1884 г. е един от малкото журналисти, които интервюират Белва Ан Локууд –̟ първата жена кандидат-президент на САЩ. Въпреки това вестникът скоро получава оплаквания от собствениците на фабрики относно нейното писане и тя е пренасочена към женските страници, за да отразява модата, обществото и градинарството – обичайната роля за журналистка, от което обаче тя е недоволна. 21-годишната Блай е решена „да направи нещо, което никое момиче не е правило преди“.
През 1886 г., уморена от натиска на индустриалците, които не искат тя да се занимава с профсъюзни и трудови въпроси, тя се мести в Мексико като чуждестранна кореспондентка. Прекарва почти половин година в репортажи за живота и обичаите на мексиканския народ. Нейните материали по-късно са публикувани под формата на книга като „Шест месеца в Мексико“ (Six Months in Mexico). В един репортаж тя протестира срещу лишаването от свобода на местен журналист за критика на мексиканското правителство, тогава диктатура при Порфирио Диас.Bly, Nellie (1889). "Chapter XXVI" . Six Months in Mexico. New York: American Publishers Corporation Когато мексиканските власти научават за това, я заплашва с арест, което я кара да избяга от страната. Безопасно у дома, тя обвинява Диас, че е тираничен цар, който потиска мексиканския народ и контролира пресата.
Работа за Пулицър
Натоварена да прави отново репортажи за театър и изкуство, Блай напуска в. „Питсбърг Диспач“ през 1887 г. и се мести в Ню Йорк. Получава отказ след отказ, тъй като редакторите на новинарски вестници нямат намерение да наемат жена. Без пукната пара след четири месеца, тя си проправя път в офисите на вестника на Джоузеф Пулицър „Ню Йорк Уърлд“. Пулицър ѝ дава задача под прикритие, заради която Блай се съгласява да се преструва на луда, за да разследва съобщенията за бруталност и небрежност в Женската лудница на о-в Блекуел – днешния о-в Рузвелт,Gregory, Alice (May 14, 2014). "Nellie Bly's Lessons in Writing What You Want To". The New Yorker. Посетен на 15 декември 2024 разположен североизточно от Манхатън. За нея не е лесно да влезе тамː първо тя решава да се настани в пансиона „Временни домове за жени“. Остава будна цяла нощ, за да си придаде ококорения вид на обезпокоена жена, и започва да отправя обвинения, че другите пансионери са луди. Отказва да си легне и в крайна сметка изплашва толкова много останалите гости, че полицията е извикана да я отведе до близката сграда на съда. Веднъж прегледана от полицай, съдия и лекар, Блай е отведена в болницата Белвю за няколко дни, а след оценка е изпратена с лодка до остров Блекуел.
Блай става пряка свидетелка на ужасните условия на лечение на пациентите. След 10 дни тя е изписана благодарение на намесата на нейния вестник, а нейното разследване публично описва заведението като по-скоро място за задържане, отколкото за лечение. Тя го нарича „хуманен капан за мишки... Лесно е да влезете, но веднъж там е невъзможно да излезете“. Храната е лоша, а студените бани, лошата хигиена и малтретирането са правило. Освен това заедно с пациентите, действително страдащи от психиатрични патологии, са интернирани и бедни емигрантки и здрави жени, отхвърлени от семействата си. Когато разследването, общоизвестно с името на книгата, която се основава на него – „Десет дена в лудницата“ (Ten Days in a Mad-House), е публикувано във вестника, то предизвиква голям отзвук, дотолкова че са взети мерки и субсидии са увеличени, за да се подобрят условията на пациентите. Тази особена форма на журналистика под прикритие, насочена към влизане в иначе недостъпни среди, започва да се разпространява и благодарение на Блай, която по този начин се превръща в еталонен модел за много заинтересовани от журналистическата кариера. Блай оказва значително влияние върху американската култура и хвърля светлина върху преживяванията на маргинализираните жени отвъд границите на лудницата, когато поставя началото на ерата на разследващите журналистки (т. нар. stunt girls – „каскадьорки“).
През 1893 г. Блай използва статута на знаменитост, получен след книгата ѝ за лудницата, за да насрочи ексклузивно интервю с предполагаемата луда серийна убийца Лизи Холидей.
Биографът ѝ Брук Крьогер твърди:
Впоследствие Блай се занимава, наред с други неща, с експлоатацията на работниците, нежеланите деца, условията на труд на камериерките и живота, воден в благотворителна институция.
Около света за 72 дни
През 1888 г. Блай има идеята да реализира това, което френският писател Жул Верн си е представял в една от най-известните си книги „Около света за 80 дни“. Тя убеждава Пулицър, не без затруднения, да ѝ помогне да направи пътуването за по-малко от 80 дни. Година по-късно, в 9:40 ч. сутринта на 14 ноември 1889 г. и с двудневно предизвестиеRuddick, Nicholas (1999). "Nellie Bly, Jules Verne, and the World on the Threshold of the American Age". Canadian Review of American Studies, 29 (1), p. 4. тя се качва на борда на парахода Аугуста ВикторияKroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, p. 146. в Хоубоукън, Ню Джърси, и започва своето пътуване от 40 070 км. За да поддържа интереса към историята вестник „Ню Йорк Уърлд“ организира конкурс, в който читателите са помолени да отгатнат времето на пристигане на Блай с точност до секундата, като Голямата награда се състои първо в пътуване до Европа и по-късно в харчене на пари за пътуването.Ruddick, Nicholas (1999). „Nellie Bly, Jules Verne, and the World on the Threshold of the American Age“. Canadian Review of American Studies. 29 (1): 1–12, p. 5.Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, p. 150.
По време на околосветското си пътуване Блай отива в Европа, Япония, Китай, Хонконг и Цейлон. Докато е във Франция, тя спира в Амиен, където живее Жул Верн. Срещата с известния писател е уредена от Робер Шерар, парижки кореспондент на в. „Ню Йорк Уърлд“. Блай пристига в Амиен на 22 ноември в 16:00 ч. и е посрещната от Верн, придружен от съпругата му Онорин и от самия Шерар, който изпълнява ролята на преводач. Верн намира Блай за „млада, хубава и слаба като клечка“. Той я приема в кабинета си, където тя го интервюира (интервюто е публикувано по-късно, докато Блай е в Азия), след което заминава за Кале, където в последния момент взима влака за Италия с дестинация Бриндизи.Daniel Compère, Jean-Michel Margot, Entretiens avec Jules Verne. 1873-1905, Slatkine, 1998,с. 31-72
На 25 януари 1890 г. в 15:51 ч. Блай пристига в Ню Йорк, завършила околосветската обиколка за 72 дни, 6 часа, 11 минути и 14 секунди, пътувайки с кораб, влак и на гърба на магаре. Тогава това е абсолютен рекорд за времето, надминат няколко месеца по-късно от Джордж Франсис Трейн."George Francis Train, One of the Few Sane Men in a Mad, Mad World". New England Historical Society, March 2015. Нейният дневник „Около света за 72 дни“Nellie Bly’s Book: Around the World in Seventy-two Days (Around the World in Seventy-two Days) има голям успех сред обществеността: тя става известна по целия свят. Блай е и първата жена, обиколила света сама, и става модел за еманципация на жените.
Авторка на романи