Тодор Тодорович Хрулев е български възрожденец, писател и преводач, просветител и борец за независимост на българската Църква от гръцката. Презимето му се среща и като Тодоров или Теодорович.

Биография Тодор Тодорович Хрулев е роден през 1821 г. в Лясковец. Първоначално учи при Максим Райкович, за кратко работи с баща си като градинар в Белград, Сърбия а после учи в Пловдив. В периода 1840 – 1842 г. е учител в Пирдоп. През 1842 г. пристига в Свищов да учи от Христаки Павлович в „Славяноелинското училище”, по взаимноучителната метода. За да се издържа става училищен прислужник. Павлович бързо оценява педагогическата дарба на младия човек и го прави свой помощник. Благодатната атмосфера помага на Тодор Хрулев да се развие и като вещ книжовник. През 1846 г. Тодор Хрулев става учител в новооткритото Свети Николско училище в Харизанската махала в Свищов и учителства там до 1863 г. Сътрудничи на „Цариградски вестник“ (1849) и списание „Български книжици“ (1858). Превежда, съставя и пише редица учебници и помагала за началните и взаимните български училища. Тодор Хрулев издава 22 книги: буквари, катехизиси, географии, граматика, педагогически книжки и преведени от сръбски, църковнославянски и руски език, с поучително съдържание, включително един от първите учебници по математика на български език. Цяла Северна България учи по неговите учебници и книжки. Г. А. Кърджиев пише: „Тия учебници бяха чудо от 1858 г. книжки, които ний зубрехме с голяма охота и с радост, защото бяха писани с хубав език и разправяха за достъпни, интересни и мили работи…”

Най-значимото си книжовно дело бележитият свищовски просветител извършва през 1856 г., когато преработва „Кириакодромион" или Неделникът на Софроний Врачански, издаден през 1806 г, но написан на трудно разбираем, стариннен език. Популярността на „Софронието” започва след второто му издание в Нови Сад през 1856 г. - преработено от Тодор Хрулев на чист, говорим, народен български език. След творческата преработка на Хрулев „Софронието” става изключително популярна сред народа и до Освобождението претърпява още две издания, а след това още пет и отприщва творческите сили на цяла плеяда от възторжени възрожденски писатели, издатели и печатари.

Тодор Хрулев взима активно участие в разгарящия се църковен въпрос като радетел за духовна свобода на българите и срещу опитите на гръцките духовници да погърчат българското население и гърчеенето на някои от по-заможните и интелигентни българи. Той застава и срещу униатството, водено от свищовлията Драган Цанков. По този въпрос води оживена кореспонденция с Георги Раковски, разпространява книгите му същевременно сътрудничи и във вестниците му.

Тодор Хрулев оглавява борбата на свищовлии против гръцкия търновски владика Григорий. Когато през 1863 г. владиката освещава църквата в село Караисен, хората на крайдунавския град се вдигат на бунт, воден от Хрулев и освещаването на храма се осуетява. Заради това, както и други негови прояви срещу гърцизма, Григорий го наклеветява пред османската власт. Хрулев е арестуван и затворен за кратко време в русенския затвор, но свищовските първенци се застъпват за него и го оправдават. Проф. Лъчезар Георгиев пише "Но личността на Тодор Хрулев предстаялява голяма пречка за интересите на гръцкото духовенство, на османското правителство, и на униатите спрямо политиката провеждана от тях спрямо българското население в Дунавския вилает. Гърците желаят в зародиш да удавят надигащата се вълна на просвещение и книжовност, а османските власти подготвят гибелната за българската народност просветна реформа, според която турският език трябва да стане език на всички поданици на империята, турският език трябва да бъде задължителен в учебните заведения и книжнината да се издава изцяло на турски език. На пътя на тези домогвания застават личности като Т. Хрулев. Те трябвало да бъдат навреме остранени."

През същата година лясковчанинът Павел Калянджи изпраща от Русия, чрез Хрулев, два сандъка с книги и учебници за българските учители. Пратката е задържана и в нея турската власт открива книги от Раковски и го овбинява в революционна дейност. След дълъг престой в Русенския затвор, чакайки помилване заради застъпничеството на свищовските първенци, той е осъден през 1864 г. на заточение в Диарбекир. От пътя и тежките условия в затвора здравето му се разклаща и се разболява.

Умира на 30 януари 1865 г. в Диарбекир. Погребан е в двора на Арменската църква „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ в Диарбекир. Предполага се, че е отровен от гърци.

Памет Името на просветителя Тодор Хрулев носят улици в Пловдив, Варна, Лясковец и Свищов.

Произведения

„Буквар или Началное учение, с разни и полезни наставлениями за человеческий живот“ (1850) Българската възрожденска книга в библиотеките „Венец азбучний“ (1855) (събран от сръбски и съчинен на български от Т.Хрулев) „Катихизис с много нужни и полезни понятия и доказателства“ (1855) (събран от сръбски и съчинен на български от Т.Хрулев) „Кратко детинско наставление“ (1857) „Кратка аритметика“ (1858) „Образец на българското чистописание“ (1858) „Кратък молитвеник“ (1858) „Кратък катихизис“ (1858) (превел от сръбски) „Кратка священа история“ (1858) (превел от сръбски) „Ижица Доситея Обрадовича“ (1858 / 1864 / 1868) (превел от сръбски) „Чудеса на святого Николая Мирликийскаго чудотворца“ (1858) (превел от църковно-славянски) „Свиток или молитва към пресветая Богородица“ (1858) (превел от църковно-славянски) „Кратка география“ (1858 /1861) „Българска граматика“ (1859) "Сокращений катехизис за началните ученици, които са свършили букваря" (1860) (превел от руски) „Самоучител за турский язик“ (1861) Мъдри наставления за децата“ (1861) (превел от руски) „Кратка география или землеописание“ (1862) „Канон молебний на Святаго Мученика Мина“ (1863) „Първи знания“ (1863) „Кратко землеописание“ (1863) „Детинско душесловие или разговор за познанието на душата“ (1863) „Краткий речник за чуждестранните речи, които ся нахождат в българский язык“, Браила, 1863, 26 с.

Източници

Категория:Български възрожденци Категория:Писатели през Българското възраждане Категория:Български преводачи Категория:Родени в Лясковец Категория:Починали в Диарбекир Категория:Затворници в Диарбекир