Немският мислител Карл Маркс — основател и теоретик на марксизма, има нееднозначно отношение към религията, разглеждайки я, от една страна, като „душата на бездушни условия“, а от друга страна, като „опиум за народа“. В марксизма религията се разглежда като полезна единствено за управляващите класи, тъй като дава на работниците фалшива надежда в продължение на хилядолетия. Същевременно Маркс вижда религията като форма на протест от страна на работническата класа срещу лошите икономически условия.
В марксистко-ленинското тълкуване на марксистката теория, разработено от руския революционер Владимир Илич Ленин, за религията се смята, че забавя човешкото развитие. Затова редица марксистко-лениниски правителства от XX век, например Съветският съюз след Ленин и Китайската народна република, въвеждат държавен атеизъм. Въпреки това съществуват религиозни комунистически групи, а християнският комунизъм е бил важен в ранното развитие на комунизма.
Вижте също Анархизъм и религия Антирелигия Християнски атеизъм Червен терор Религия в Съветския съюз
Категория:Комунизъм Категория:Религия и политика