Пагано дела Торе (; † 6 януари 1241) от знатния род Дела Торе (или Ториани) е италиански благородник, граф на Валсасина в Ломбардия от 1216 г.Pagano della Torre, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, подест на Бреша ̈(1227) и на Бергамо (1229, 1235). Привърженик е на гвелфите, които подкрепят папата.
Произход Той е син на Якопо дела Торе († 1247) и внук на Мартино дела Торе „Гиганта“. Има двама братя: Якопо и Антимано.
Биография Пагано започва политическата си кариера през 1226 г., когато по време на формирането на Втората ломбардска лига е назначен за подест на Бреша (1227 г.).
През 1229 г. е назначен за подест на Бергамо от кардинал Гофредо ди Сан Марко, който решава да го назначи да възстанови реда сред благородническите фамилии, включително тази на Колеони. Битките обаче се засилват и съюзниците на Колеони и Ривола в съюз със Суарди принуждават Пагано да избяга от града.
Известността на Пагано дела Торе нарасна значително толкова много, че той подписва, заедно с много други милански благороднически семейства, договор за съюз със сина на императора, Хайнрих VII от Германия.
През 1235 г. той отново става подест на Бреша и на следващата година, за да успокои сблъсъка между Хаинрих и императора, папа Григорий IX решава да задържи посланиците на градовете от лигата във Витербо и сред тях Пагано е представителят на Милано. Понеже не постигат целта, те са изгонени от Папската курия. В този момент избухва война, която е спечелена на 27 ноември 1237 г. от императорските войски в битката при Кортенуова. По време на някои от сблъсъците Пагано се притичва на помощ на миланците и събира в Понтида останките от разпръснатата армия и я възстаовява във владенията си във Валсасина. По този повод той лекува ранените и ги отвежда обратно в Милано, като по този начин получава такава благодарност от града, че през 1240 г. е назначен за старейшина на градската управа – Креденца на Св. Амвросий. През този период Пагано увеличава подготовката на поземления регистър, в който трябва да бъдат включени всички собственици на земя, миряни и духовници. По този начин той успява да намали данъците, облекчавайки напрежението в града. Той също така е много опитен във външната политика, тъй като успява да сключи съюзи с републиките Генуа и Венеция.
Умира на 6 януари 1241 г. и цялото миланско население придружава тялото му до гробището на Абатство Киаравале, където са погребани и родителите му и където по-късно почиват и други членове на семейството му. Гробът е обикновен и е покрит с малък камък. Гробището по-късно е опустошено, а надгробните плочи са счупени и разпръснати след закриването на манастира от Наполеон през 1798 г. Надгробният камък е монтиран отново на стената на бившото гробище от граф Таксис, потомък на Дела Торе, в началото на 20 век.
Брак и потомство Жени се за неизвестна нам жена, от която има 10 сина: Ермано дела Торе Наполеоне 'Напо' дела Торе († 1278), вероятно ∞ за Маргарита Дел Балцо (Маргьорит дьо Бо), от която има трима сина и две дъщери, сред които Корадо 'Моска' дела Торе Франческо дела Торе (* 1210/1220, † 21 януари 1277, убит в битката при Дезио), има един син Канева дела Торе Раймондо дела Торе († 1299), епископ на Комо (1262 – 1273) и патриарх на Аквилея (1273 – 1299) Паганино дела Торе († 1266 Верчели, убит) Авоне дела Торе Мартино дела Торе Филипо дела Торе Раймондо дела Торе († 23 февруари 1299), епископ на Комо (1262 – 1273) и патриарх на Аквилея (1273 – 1299).
Вижте също Дела Торе Висконти Сеньория Милано Списък на владетелите на Милано
Източници Giuliana L. Fantoni, DELLA TORRE, Pagano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989. Della Torre
Категория:Италианска аристокрация Категория:Владетели на Милано Категория:Миланци Категория:Дела Торе