Синсинати () са серия бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Проектът е строен по програмата за развитие на флота от 1888 г. Всичко от серията са построени 2 единици: „Синсинати“ (, C-7Буквите показват принадлежността на кораба към съответен клас: ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.) и „Рейли“ (, C-8).
Конструкция Крайцерите на типа „Синсинати“ са последните американски крайцери, имащи ветрилно стъкмяване. То е ограничено по площ и окончателно свалено към 1899 г.
Въоръжение
В носовата част на крайцерите първоначално има 152 mm оръдие Mark 7, с дължина на ствола 40 калибра. Преценено е, че в предния сектор е необходимо да има тежко оръдие. Масата на установката е 11 535 kg, стреля със снаряди тежащи 47,7 kg, с начална скорост 655 m/s. Скорострелността съставлява 1,5 изстрела в минута. Далечината на стрелба е до 16 460 m, боекомплекта е 150 снаряда6"/40 Mark 7.
Основната огнева мощ на крайцерите са 127 mm оръдия Mark 3 със ствол 40 калибра. Установката тежи 6440 kg, масата на снаряда е 22,7 kg. При начална скорост на снаряда от 701 m/s, далекобойността е 14 630 m. Техническата скорострелност съставлява 12 изстрела в минута, боекомплектът е 100 снаряда на оръдие5"/40 Mark 2. Крайцерите имат по 10 такива оръдия, две от които са в кърмата, останалите по бордовете, в спонсони.
Останалата артилерия е представена от слаби оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута1-pdr (37 mm).
История на службата „Синсинати“ е заложен на 29 януари 1890 г. на New York Navy Yard (корабостроителница на ВМС) в Ню Йорк, спуснат е на вода на 10 ноември 1892 г., а влиза в строй на 16 юни 1894 г. Изваден от списъците на флота на 20 април 1919 г., а на 4 август 1921 г. е продаден за скрап.
„Рейли“ е заложен на 19 декември 1889 г. на Norfolk Naval Shipyard (корабостроителница на ВМС) в Норфолк, спуснат е на вода на 31 март 1892 г., а влиза в строй на 17 април 1894 г. Изваден от списъците на флота на 21 април 1919 г., а на 5 август 1921 г. е продаден за скрап.
Оценка на проекта Макар крайцерите на типа „Синсинати“, като цяло, да са нелошо попълнение за „Новия флот“, тяхната конструкция се оценява като не много удачна. Мощните машини са поместени в прекалено тесни за тях корпуси, вентилацията на машинно-котелните отделения се оказва неудовлетворителна и при работа на пълна мощност температурата в тях достига 93° по Целзий, което прави работата на машинния персонал крайно трудна и не позволява да се развие пълната им скорост.
Коментари
Източници
Литература
Външни препратки CINCINNATI protected cruisers (1894) Cruiser Photo Gallery Index at NavSource Naval History