Хари С. Труман () е 34-тият вицепрезидент на САЩ (1945) и 33-тият президент на САЩ (1945 – 1953), и встъпва в длъжност след смъртта на Франклин Д. Рузвелт.

Управлението на Труман е изпълнено със значими събития – използването на атомната бомба, краят на Втората световна война, започването на Студената война (Доктрина „Труман“), Планът Маршал за възстановяване на Европа, десегрегацията на въоръжените сили, създаването на ООН, вторият период на „Червената заплаха“ и Корейската война. Труман е народен и непретенциозен президент, популяризирал фразите „пулът спира тук“ (), свързана с покера и означаваща „дотук с прехвърлянето на отговорност“, както и „Ако не издържаш на топлината, не стой в кухнята“. Той надхвърля ниските очаквания, които мнозина са имали към него в началото на мандата и си създава репутация на силен и способен лидер. Издава заповед за ядрената бомбардировка над Хирошима, заради което получава прозвището „Атомният“.

Произход и младежки години (1884 – 1922) Роден е на 8 май 1884 г. в Ламар, Мисури, САЩ, най-възрастният син в семейството на Джон Андерсън Труман и Марта Елън Йънг Труман. Когато е на 6 години, родителите му се местят в Индипендънс, Мисури, където Труман прекарва голяма част от младините си. След като завършва училище през 1901 г., Труман работи на серия от духовнически длъжности, преди да реши да стане фермер през 1906 г., дейност, с която се занимава в следващите десет години. Той е последният президент, който не е завършил колеж, въпреки че изучава две години право в Канзас.

С началото на американското участие в Първата световна война Труман се включва в Националната гвардия, назначен е за офицер и командва полк във Франция, който се представя много добре пред противниковия огън. По-късно е повишен в чин лейтенант и винаги се гордее със своето военно минало.

След войната се връща в Индипендънс и се жени за дългогодишната си любов Бес Уолъс на 28 юни 1919 г., с която има една дъщеря. Със свой приятел от военните години Труман открива магазин за облекла, който през първите години е много успешен, но през 1922 г. банкрутира. Той обвинява за това икономическата политика на републиканците и е фактор, който допринася за това да стане демократ. Труман работи години след това, за да изплати дълговете си.

Политическа кариера (1922 – 1945) През 1922 г. с помощта на политическата машина на демократическата партия в Канзас, ръководена от Том Пендергаст, Труман е избран за съдия в районния съд на Джаксън Каунти, Мисури – административна, а не юридическа позиция. Въпреки че губи при опита си за спечелването на втори мандат през 1924 г., той си връща длъжността през 1926 и е избран отново през 1930 г. Труман изпълнява задълженията си прилежно и си спечелва одобрението след прокарването на няколко политически проекта.

През 1924 г. е увещан от своя приятел Едгар Хинди да даде десет долара за членство в Ку-клукс-клан с аргумента, че това е „добра политическа стъпка“. В резултат на сложните политически събития Труман окончателно се превръща в противник на клана. Ненавистта на клана към него нараства още повече по време на управлението му като президент, което е белязано с първото значително подобряване на отношението на федералното правителство към гражданските права, достигнали най-ниската си точка при Удроу Уилсън. Другият парадокс е, че Труман е отразявал понякога в дневника си негативни чувства към евреите, но е имал за търговски партньор евреин и е основната движеща сила за създаването на държавата Израел.

През изборите от 1934 г. политическата машина на Пендергаст го избира да се кандидатира за свободното сенатско място на Мисури и той прави това като поддръжник на Новия курс на Франклин Рузвелт (известен като ФДР). Веднъж избран, той подкрепя президента по повечето въпроси, става популярен член на Сената и дори веднъж е избран за „най-добре облечения сенатор“. Най-важното е, че успява да преодолее обвързването си с политическата машина на Пендергаст.

Макар че винаги е проявявал интерес към външната политика, Труман печели национална популярност през втория си мандат като сенатор със създаването на комисии, които разкриват изключително големи злоупотреби, корупция и безсмислени харчове в армията. Поддръжката му за разумни и спестяващи средства мерки за армията му печели широко уважение и го прави добър избор за кандидат за вицепрезидент на САЩ през изборите на 1944 г., а смъртта на Рузвелт на 12 април 1945 г. го поставя в президентския кабинет.

Популярна история разказва, че когато Труман е извикан на 12 април в Белия дом, първата дама Елеонор Рузвелт му съобщава за смъртта на ФДР. Той я пита дали има нещо, което може да направи за нея, на което Елинор отговаря: „Има ли нещо, което аз мога да направя за вас? Пред вас сега ще има само проблеми“.

Президентство (1945 – 1953) Когато Труман влиза в офиса, първоначално е зает преди всичко с въпроси от външната политика: конференцията на Съюзниците в Потсдам, слагаща края на войната в Европа; след това през август с решението за използването на атомната бомба над Хирошима и Нагасаки в Япония. Труман е един от малкото президенти, които изкарват почти цял мандат без вицепрезидент, чак през втория му мандат 1949 – 1953 г. този пост е зает.

Осъзнавайки, че интересите на Съветския съюз не съвпадат с тези на Америка при липсата на общ враг, администрацията на Труман предприема изключително твърда политика срещу руснаците. Това, че Труман ще предприеме антируски курс, е било ясно още преди края на Втората световна война. На 23 юни 1941 г., ден след като Нацистка Германия напада Съветския съюз, Труман, който тогава е сенатор, казва:

Въпреки всичко Труман е последовател на интернационализма на Удроу Уилсън и първоначално подкрепя силно създаването на ООН и включва бившата първа дама Елинор Рузвелт в делегацията за първото Общо събрание на ООН, като така задоволява желанието на обществото за мир след дългите години война. Въпреки че някои хора не вярват в уменията на Труман относно външната политика, той успява да спечели широка подкрепа за Плана Маршал, който е предложен на страните от Източна Европа и Съветския съюз, а след това получава и поддръжката за Доктрината Труман, която има за цел сдържането на Съветите в Европа. За да получи финансиране от Конгреса, Труман използва идеологическия аргумент, че комунистите не трябва да получават от фондовете, макар че едва ли е вярвал в това, понеже предлага Плана Маршал и на Съветите, а посланикът на САЩ Джордж Кенън пише дълго послание от Москва, познато като „Дългата телеграма“, в която обяснява как руската политика няма нищо общо с експанзията на комунизма, а с традиционния страх на руснаците от нападение.

Продължилата много години хегемония на демократите в Конгреса и на президентския пост, умората на избирателите води до спечелване на мнозинство от републиканците в изборите през 1948 г., които успяват да отнемат 55 места в Камарата на представителите и няколко в Сената. Труман се бори през 1947 и 1948 г. да предотврати каквото и да било намаление на данъците. Малко свиване на данъчните ставки е направено, въпреки неговото вето през 1950 г., но това е за кратък период, с избухването на Корейската война данъците са повишени отново.

Като подготовка за наближаващите избори през 1948 г. Труман дава ясно да се разбере, че е демократ от традицията на Новият курс и се застъпва за всеобща здравна застраховка. Макар и да е очаквано от всички, че той ще загуби, Труман води яростна кампания и успява да нанесе едно от най-неочакваните поражения на фаворита Томас Дюи и така печели свой собствен мандат.

Малко след встъпването в длъжност на Труман той представя програмата си за управление, получила името „Честна сделка“, пред Конгреса, но тя не е приета радушно и само един от предложените важни закони влиза в сила. Няколко месеца по-късно вниманието на нацията е приковано отново от външната политика с „падането на Китай“ в ръцете на комунистите на Мао Дзъдун. Това събитие е с огромно значение, защото според някои дава доказателство за невъзможността на демократите да се справят с реалностите на Студената война. Година след срива на националистически Китай, Алгер Хис е обвинен, че е комунистически агент, избухва война между Северна и Южна Корея и сенаторът Джоузеф Макарти публично обвинява Държавния департамент, че е изпълнен с комунисти. Делото на Хис сериозно наврежда на Белия дом и инициативите на сенатор Макарти първоначално печелят широка подкрепа. Събитията в страната изглеждат незначителни в сравнение с действията на Дъглас Макартър, които пленяват въображението на нацията. След намесата на Китай в конфликта през ранния ноември на 1950 г., Макартър настоява пред президента за пренасянето на конфликта на китайска територия, с което Труман не се съгласява. Генералът публично оповестява своите виждания, което води и до освобождаването му от поста.

През юни 1950 г. Труман дава нареждане на 7-и флот на САЩ, находящ се в пролива Формоза, да направи всичко възможно да се предотврати конфликт между Република Корея и Народнодемократична Република Корея. Труман прави следното изявление:

Разправията между Труман и Макартър е изключително непопулярно събитие, което сериозно уврежда вярата на американските граждани в него. Спадът на популярността му става още по-дълбок, когато се вижда, че военните действия в Корея са попаднали в безизходица. Осъзнавайки, че шансовете му за нов мандат са изчезнали, след като губи първичните избори от Естес Кефор, Труман изтегля кандидатурата си за изборите през 1952 г. След тяхното провеждане той обявява на 7 януари 1953 г. създаването на водородната бомба.

За разлика от другите президенти, Труман живее много малко в Белия дом. Анализът на сградата в началото на мандата му показва, че тя е застрашена от срутване, отчасти заради проблеми със стените и основите, вследствие от изгарянето на сградата от британците по време на войната от 1812 г. Белият дом систематично е разрушаван и изграждан наново – проект, който добавя „Балконът на Труман“ към извитата галерия от колони. Труман е преместен в Белър Хаус наблизо, която се превръща в неговия „Бял дом“. На 1 ноември 1950 г. пуерториканските националисти Гризелио Торесола и Оскар Колазо правият опит за покушение срещу президента. В отговор Труман позволява провеждането на свободно допитване в Пуерто Рико, което да покаже желанието на хората за характера на отношенията на държавата им със САЩ.

Израел Труман, който е поддръжник на ционисткото движение още от 1939 г., е основна фигура в създаването на еврейска държава в Палестина. През 1946 г. англо-американския комитет за проучване препоръчва постепенното създаване на две държави в Палестина, в които да няма нито арабска, нито еврейска доминация. Оказва се, че има твърде малко обществена подкрепа за изграждането на две държави. Великобритания е под натиск за бързо изтегляне от Палестина поради въоръжените атаки на ционистките групи. По искане на британците специален комитет към ООН препоръчва незабавно разделяне на Палестина на две държави, предложение, което Труман подкрепя и което е одобрено от Общото събрание на ООН през 1947 г. Британците обявяват, че те ще напуснат тези територии до 15 май 1948 г. и Съветът на арабската лига придвижва войски към границите на Палестина. Има значително несъгласие между Труман и Държавния департамент за това как да се третира ситуацията, а междувременно напрежението между САЩ и СССР нараства. Накрая Труман, сред много противоречия, вкъщи и чужбина, признава Израел за държава, 11 минути след като тя се е провъзгласила за такава.

Граждански права