Сума () е бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от едноименния тип. Главен кораб на серията. Първият японски крайцер, построен по японски проект, в японска корабостроителница с японски материалиНенахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – С. 272. Взема участие в Руско-японската война и Първата световна война.

Крайцерът носи името си в чест на живописни пясъчни плажове, днес разположени в градската англомерация на КобеFrade T. Jane. The Imperial Japanese navy. – P. 400.

Конструкция Крайцерът „Сума“ е построен от Морски Арсенал в Йокосука в течение на четири години (от 1892 до 1896 г.). В хода на изпитанията става ясно, че корабът е претоварен с лоша мореходност и недостатъчна устойчивост.

Корпус Корпусът на крайцера е стоманен, с двойно дъно, под бронираната палуба разделен от водонепроницаеми преградиВоенные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. – СПб.: Типография Эдуарда Гоппе, 1899 – 1205 с..

Артилерийско въоръжение

Главният калибър на крайцера са две 152 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 40 калибра. Максималната далечина на стрелба е до 9100 m, максималната скорострелност 5 – 7 изстрела в минута. Едно оръдие е монтирано на полубака, другото – на полуютаBritian 6"/40 (15.2 cm) QF Marks I, II and III.

Артилерията на средния калибър са шест 120 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 40 калибра. Максималната далечина на стрелба е до 9000 m, максимална скорострелност до 12 изстрела в минута. Всичките шест оръдия са в спонсони на горната палубаBritain 4.7"/40 (12 cm) QF Marks I to VI, Italy 120 mm (4.7") Models 1889 and 1891, and Japan 4.

Десет Historical Dictionary of the Russo-Japanese War. – The Scarecrow Press, Inc. Lanham, Maryland, Toronto, Oxford. 2006 – P.2947 mm скорострелни оръдия „Хочкис“ са монтирани: четири на горната палуба (по две на борд), две на полуюта, две кърмовия мостик по две оръдия в носа и кърмата на кораба. Максималната далечина на стрелбата им е до 6000 m, максималната скорострелност до 20 изстрела в минутаBritish Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) (1.85"/40 (47 mm)) QF Marks I and II.

На марсовете на мачтите на крайцера са поставени по две четиристволни 1-но дюймови (25,4 mm) картечници „Норденфелд“1 inch 4-barrel Nordenfelt Mk III Machine-Gun. Към началото на Руско-японската война те са заменени на четири 7,62-mm картечници „Максим“.

Минно въоръжение На „Сума“ има поставени два 356 mm бордови надводни торпедни апаратаВ много руски източници калибърът на ТА на крайцерите тип „Сума“ е посочен като 381 mm (например в Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. (вып. 2. Японский флот). – М.: Издательство: Аскольдъ, 1993 – 51 с. ISBN 5-86579-001-3), в чуждите източници се посочва калибър 450 mm, но към момента на влизане на крайцера в строй 450-mm ТА няма в японския флот (например: Japan Torpedoes Pre-World War II)]

Брониране Жизненоважните механизми, котлите, машините и погребите за боезапаса са защитени от карапасна (черупковидна) бронирана палуба с дебелина 25 mm, а по скосовете – 50 mm. 152 mm оръдия са прикрити от 115 mm щитове. Дебелината на бронята на бойната рубка на крайцера е 102 mm. Цялата броня е тип Харви.

Силова установка Две парни машини с тройно разширение с вертикални цилиндри. Диаметърът на цилиндрите е: за високото налягане – 0,82 m; средно – 1,24 m и ниско – 0,72 m, ход на буталата 0,72 m. Мощността на машинините е 8384 к.с.

Парата се изработва от осем цилиндрични котела, разположени в две котелни отделения, разделени с водонепроницаема преграда, по четири във всяко.

Нормалният запас въглища е 200 t, за 4000 мили при десет възела ход, пълният – 600 t.

История на службата 1898 г., по време на испано-американската война, „Сума“ като стационар се намира в Манила, за подсигуряване на възможна защита на японските граждани, живеещи във Филипините.

Към началото на 1900 г. „Сума“ действа в състава на постоянната ескадра в китайски води Белов А. А. Броненосцы Японии. – С. 110.

През юли 1900 година, в хода на потушаването на въстанието на ихетуаните „Сума“, в състава на отряд кораби на Алианса на осемте държави, участва в превземането на Тиендзин.

Руско-японска война Преди началото на Руско-японската война крайцерът „Сума“ влиза в състава на 6-ти боен отряд на 3-та ескадра на Съединения флот, специално сформиран за наблюдение на Корейския пролив и действия против Владивостокския отряд крайцери. От 6 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, пристъпва към стражева служба, базиран в залива Такешики (на остров Цушима)Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 10.

На 18 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, по заповед на началника на Морския генерален щаб адмирал Ито, пристига в Шанхай за принуждаване към разоръжение или унищожаване на канонерската лодка „Манджур“Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 14. На 26 февруари 6-ти боен отряд се насочва към Корейския пролив, а крайцера крайцера „Акицушима“ е оставен в Шанхай за наблюдение над руския кораб Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 15.

На 1 май крайцерът, в състава на своя отряд, е задействан за конвоиране на транспортите, превозващи 2-ра японска армияРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 174. От 5 май до 22 май прикрива стоварването на войските на 1-ви отряд на 2-ра армия, а неговите лодки превозват войниците от транспортите на брегаРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 364. На 23 май крайцера, в състава на своя отряд, се присъединява към Съединения флот, блокиращ Порт Артур Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 370.

На 15 май 1904 г. „Сума“, в състава на своя отряд, спасява екипажа на броненосеца „Яшима“, който заедно с броненосеца „Хацусе“ се натъкват на мините, поставени до Порт Артур, от минния заградител „Амур“. От потъващия кораб на „Сума“ е пренесен портретът на императораРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 194.

На 7 юни „Сума“, в състава на своя отряд, съвместно с канонерските лодки „Уджи“, „Акаси“ и 10-и отряд миноносци, навлизат в Бохайския (Печилийския) залив за оказване на поддръжка на частите на 2-ра японска армия от моретоРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 400. В първата половина на деня „Сума“, „Акаши“ и „Изуми“ обстрелват подразделенията на руските войски и железопътната линияРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 401. На 8 юни „Сума“ влиза в устието на река Ляохъ за проверка на преминаващите параходи. На 11 юни 6-и отряд се насочва от Бохайския залив към главните сили на японския флотРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 402.

На 23 юни „Сума“ в състава на своя отряд участва в безрезултатната среща на Съединения флот с корабите на руската ескадра, излезли от Порт АртурРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 205.

На 26 юли крайцерът участва в престрелка с руските кораби „Баян“, „Асколд“ и „Новик“ в залива ЛунвантанРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 233.

В хода на боя в Жълто море на „Сума“, в самото начало на сражението, има повреда на машините и крайцерът получава заповед до отстраняването ѝ да се движи зад строя на своя отрядРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 245.

В края на сражението „Сума“ получава заповед да се присъедини към 5-ти отряд („Хашидате“, „Мацушима“ и „Чин-Иен“), намиращ се 10 мили северно. В резултат, когато по-голямата част на руската ескадра се обръща към Порт Артур, „Сума“ се оказва отрязан от 5-ти отрядРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 250. Виждайки невъзможността да догони 5-ти отряд, командирът на „Сума“ взема решение да се разгърне и насочи към 6-ти боен отряд. В това време руските крайцери „Асколд“ и „Новик“ излизат от строя в южно направление и развивайки максимална скорост, се насочват извън блокадата. Известно време „Сума“ един води бой с тях, но, независимо от пристигналото подкрепление на кораби на 6-ти отряд, не успява да предотврати преминаването на руските кораби. Сведения за бойни повреди на крайцера „Сума“ няма.

След края на боя „Сума“ се насочва за ремонт към островите ЕлиотРусско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 251. След ремонта, до падането на Порт Артур, крайцерът „Сума“ участва в блокадата на крепостта.

От 6 до 12 февруари 1905 г. „Сума“ конвоира парахода, прехвърлящ подразделения на флота във Вонсан, за създаването на брегови батареиРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 139.

От 14 февруари до 6 март 1905 г. „Сума“ конвоира транспортни съдове, прехвърлящи части на 2-ра резервна дивизия в северна КореяРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 141.

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение крайцерът „Сума“ действа начело на 6-ти боен отряд под флага на контраадмирал Того Масамити. утрото на 27 май, след откриването на руската ескадра, „Сума“ и „Чиода“ с два отряда миноносци първи излизат от стоянката на флота в заливе Одзаки на остров Цушима. По заповед на вицеадмирала Ситиро Катаока 6-ти боен отряд заема положение пред курса на руската ескадра, за да води наблюдение над неяРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 201. Около 11:55 „Сума“ и „Чиода“ са открити вляво на траверса от руската ескадраКрестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 161. След началото на боя на главните сили 6-ти отряд получава заповед от вицеадмирал Катаока да атакува откритите южно транспорти, но тези кораби се оказват японски спомагателни крайцери. След това от 6-ти отряд са открити болничните кораби „Орёл“ и „Кострома“. Контраадмирал М. Того насочва към тях спомагателните крайцери „Садо мару“ и „Маншу мару“, а сам се насочва към мястото на боя на главните силиРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 236. Около 15:20 6-ти отряд се присъединява към 4-ти боен отряд и встъпва в бой с руските крайцериКрестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 188. Около 16:00 – 16:20 от огъня на крайцерите на 6-ти отряд е потопен буксирният параход „Русь“, изоставен от екипажа си след стълкновение с транспорта „Анадырь“ Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 189. След това в течение на около 30 минути крайцерите на 6-ти отряд водят огън по руските крайцери „Олег“, „Аврора“, „Владимир Мономах“, „Дмитрий Донской“, а също така и по броненосците. За да нападне ариергарда на руската ескадра, 6-ти отряд обръща на юг, където открива тежко повредения броненосец „Князь Суворов“ и плаващата ремонтна работилница (транспорт) „Камчатка“, който няма ход. От 4000 – 6000 m 6-ти отряд открива огън по „Камчатка“, а след това, с новодошлите кораби на 4-ти и 5-и бойни отряди от 1200 – 4000 m, и по „Князь Суворов“Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 238. „Камчатка“ е потопена около 18:30Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 190, „Княз Суворов“ потъва около 19:30Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – С. 186. По време на боя „Сума“ получава незначителни повреди, три матроса от екипажа му са ранениРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 239.

Сутринта на 28 май крайцерите на 6-ти отряд откриват плаващите в посока Владивосток руски кораби под командването на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, и незабавно съобщават за това на своето командванеРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 283. След предаването в плен на болшинството от руските кораби, 6-ти отряд се опитва да преследва крайцера „Изумруд“, но не успява да го догони и се връща обратноРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 284.

На 19 юни 6-ти боен отряд влиза в състава на Северната ескадра, предназначена за подсигуряване на провежданата операция по превземането на СахалинРусско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 348.