ЛамдреDavidson R. (2005). Tibetan Renaissance, 53 е медитативна система, използвана в тибетския будизъм и смятана за най-висшето учение на школата Сакя. Името Ламдре се обяснява като „Пътя и неговият плод“ или „Пътят, който включва своя резултат“.Powers, J. (1995). Introduction to Tibetan Buddhism, 525.
Според традицията учението е получено от индийския йогин и махасидха Вирупа от неговия тантричен буда – аспект или идам Найратмия. В резултат на практикуването на тези инструкции както се твърди Вирупа достигнал просветлениеStearns, C. (2001). Luminous Lives, 9.
Ламдре достига Тибет чрез индийския учен (пандит) Гаядхара, който работил с тибетския преводач (лоцава) Дрокми Сакя Йеше (993 – 1077?) върху преводите на будистките тантри. Дрокми Лоцава прекарва значително време в Непал, изучавайки както ученията на Махаяна, така и на Ваджраяна. При завръщането си в Тибет той вече е завършен будистки учен и майстор на медитацията. Той бил получил пълната приемственост на Ламдре и я предал на своите ученици. Davidson R. (2005). Tibetan Renaissance
Учникът на Дрокми Лоцава Чо бар става учител на Сачен Кунга Нингпо, смятан за един от основателите на школата Сакя. След осемнадесет години практика той съставя коренния текст на приемствеността и я преподава на двамата си синове Лопон Сонам Цемо и Джецун Дракпа Гялцен, които на свой ред стават реализирани майстори и включват Ламдре като главната измежду практиките на школатаDavidson R. (2005). Tibetan Renaissance.
Източници
Категория:Будистка философия Категория:Тибетски будизъм