Константин Илиев Константинов е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа „Кръв“ (1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Биография Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година специализира юридически науки в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.
Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1908 година начеващият писател започва да публикува стихове и хумористична проза. Сътрудничи с вестник „Българан“, списание „Златорог“ „Наш живот“, „Листопад“. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Превежда от френски език Екзюпери, Зола, Флобер, Ролан, както и стихове на Балмонт и Хайне. Превежда руска класика, а през 1922 година във „Вестник за жената“ печата едни от първите лирични преводи на Анна Ахматова, съпътствани с критически анализ. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 19 юни 2026 г.
През 1933 година издава романа си „Кръв“, чийто сюжет, макар целенасочено да не следва хода на конкретните събития, е вдъхновен от терористичната дейност на Българската комунистическа партия в средата на 20-те години, най-вече от организирания от нея Атентат в църквата „Света Неделя“.
В периода август – септември 1944 г. е директор на Радио София, като часове след Деветосептемврийския преврат е заменен от комунистическия функционер Орлин Василев.
В годините 1945 – 1947 година завежда секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, председател е за година (1945 – 1946) на Съюза на българските писатели. През 1946 година е преиздаден романът „Кръв“, което предизвиква гнева на висшата комунистическа функционерка Цола Драгойчева, изглежда заради отстъпничеството на героинята Вяра Добрева (неин прототип е самата Цола Драгойчева) – тя обявява Константинов за клеветник на комунистите и двуличен и незначителен писател. В резултат на това авторът е отстранен от официалните си постове и е принуден дълго време да се издържа само с преводи.
От 1946 година оглавява Института за преводна литература. В периода 1959 – 1966 година създава една от най-четените си творби – мемоарната книга „Път през годините“.
Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem.
Умира на 3 януари 1970 г. в София.
През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.
Творчество
Сборници с разкази „Към близкия“ (1920) „Любов“ (1925) „По земята“ (1930), (1938) „Трета класа“ (1936) „Ден по ден“ (1938) „Седем часът заранта“ (1940) „Птица над пожарищата“ (1946)
Романи „Кръв“ (1933), (1946), (1991) „Сърцето в картонената кутия“ (1933) в съавторство със Светослав Минков
Пътеписи „Нашата земя хубава“ (1940)
Мемоари „Път през годините. Т. 1 – 3“ (1959 – 1966) „Път през годините. Неиздадени спомени“ (С.: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011) ISBN 978-954-523-120-9
Детска литература „Приказки за тебе“ (1924), (1933), (1959), (1972) „Приказки на щурчето“ (1927), (1945) „Босата команда“ (1929) „Отбор юнаци“ (1933) „Ехо-о-о“ (1938), (1946) „Приключенията на котарака Мър-Мър“ (1945) „Златната къщичка“ (1947) „Малкият коминочистач“ „Мечката“
Други Освен в изброените жанрове, Константин Константинов пише още очерци и есета.
Преводаческа дейност Константинов владее френски и руски език. Някои от произведенията, които превежда, са: стихове от Анна Ахматова „Вечери в селцето край Диканка“ от Николай Гогол (1948)COBISS+ „Капитанската дъщеря“ от Александър Пушкин (1954) „Тил Уленшпигел“ от Шарл де Костер (1955) „Война и мир“ от Лев Толстой „Събрани произведения“ от А. П. Чехов „Първа любов“ от Иван Тургенев „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер „Избрани произведения“ от Антоан дьо Сент Екзюпери „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери
Източници
Душкова, М. Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници. Монография. Русе, Артцентрик, 2018, ISBN 978-619-90559-2-2 Душкова, М. Semper Idem: Поетика на късните разкази. Монография. Русе, Лени-Ан, 2012. ISBN 978-954-8190-96-1 Душкова, М. „Константин Константинов – хроника на непримиримостта (1944 – 1970)“. Сборник НРБ-литературата: история, понятия, подходи. Съст. Пламен Дойнов. Кн. 5. София, Изд. „Кралица Маб“, изд. „Силуети“, деп. Нова българистика, 2012, стр. 390 – 416, ISBN 978-954-533-121-3. Също: в LiterNet.bg.
Външни препратки Библиотека с творби на Константин Константинов в „Литературен клуб“
Искра Ценкова, „Забравените самотници“, сп. „Тема“, бр. 17 (236), 1 май 2006 Списък на вредна литература , 1957, свитък II. Марин Георгиев, „През прозореца със счупено стъкло“, Портал за култура, изкуство и общество, 12 септември 2022
Категория:Български писатели Категория:Български автори на разкази Категория:Български детски писатели Категория:Български мемоаристи Категория:Български пътеписци Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Български преводачи на рускоезична литература Категория:Български юристи Категория:Починали в София Категория:Родени в Сливен Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив