Историята на Стара Загора обхваща близо 8 хилядолетия, като най-ранните находки са от епохата на неолита.

Имена През епохите градът е носил много имена, но най-често се споменават 8 от тях: Берое, Августа Траяна (; ), Иринополис (), Боруй, Верея, Загр-и Атик (), Ески Загра (), Железник и Стара Загора. В ранната античност преди около 2500 години е основан Берое, но истински икономически и културен разцвет настъпва по времето на Римската империя, когато Августа Траяна е един от центровете на римската провинция Тракия. През периода на късната античност градът отново е Берое, но остава духовен център и средище на ранното християнство, седалище на епископия. През 812 г. влиза в границите на България и е наречен Боруй. През 1372 г. е завладян от турците и остава под османска власт като Ески Загра до Освобождението. Тук избухва Старозагорското въстание от 1875 г. и се води решителна битка от Руско-турската война, в която българското опълчение получава бойното си кръщение в защита на Самарското знаме. След победата на турците българското население е избито, а градът опожарен. След Освобождението Стара Загора е част от Източна Румелия и започва възстановяването ѝ по европейски модел.

Неолитна епоха Най-ранните следи от цивилизация в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-о хилядолетие пр. Хр.„Виж Стара Загора преди 8000 години“ Тогава, почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките ѝ околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.

През 1968 г. в града са открити Неолитни жилища от средата на 6-то хилядолетие пр.н.е., които са най-запазените и с най-богатия фонд в Европа и са превърнати в музей."Музей Неолитни Жилища, Регионален Исторически Музей-Стара Загора

Селищна система

Установена е голяма гъстота на заселванията през неолита и халколита, над 120 праисторически селища и 5 праисторически селищни могили, като една от тях да е и най-голямата в Европа. До „квартал Колю Ганчев“ в Стара Загора се намира Берекетската могила, която е най-голямата селищна могила в Европа с височина 17,50 m с диаметър при основата над 300 m. Животът тук започва в края на 7-о хилядолетие пр. Хр. и продължава до 12 век сл. Хр. В тази могила е открито и златно бижу, датирано от времето на най-древното злато в света – това от прочутия Варненски халколитен некропол.Музей Неолитни жилища Азмашката могила край града е първата цялостно проучена селищна могила в Европа. В нея е открита най-ранната мраморна статуетка в Европа, както и уникален съд-календар с 365 шахматни светли и тъмни квадратчета. В могилата край Старозагорските минерални бани за първи път се откриват площади, където са се извършвали ритуали, както и огромни, широки 10 m, ритуални стълбища, изградени от камъни с тегло около 100 kg. Високите 12 m каменни стълбища водят нагоре към храм на над 7000 години. В този древен храм е открит умален модел на самия храм, както и големи съдове с изобразени митологични сцени с крилати Божества. Открит е и 38-сантиметров богато украсен и боядисан съд, на който от едната страна е изобразено мъжкото тяло, а от другата – женското. Откъдето и да се погледне фигурата, се вижда човешко лице, а погледнато отгоре се оформя кръст.Гл. ас. Петър КАЛЧЕВ, ВРИД на РИМ – Стара Загора, на 60 години: От Стара Загора тръгва европейската цивилизация

Край Стара Загора е открито и ритуално съоръжение на близо 8000 години. Находки за изследвания са изпратени в най-добрата такава лаборатория в Европа – Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети. Там е потвърдена възрастта – близо 8000 години.

Метални рудници При мащабни проучвания на близо 20 m дълбочина на българските учени през 70-те години край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр.„Халколитни медни рудници“, Регионален исторически музей – Стара Загора Тези най-древни в Европа метални рудници са на близо 7600 години. Металните рудници край града са обслужвали огромен ареал от Древния свят. През 2014 археолозите от Регионален исторически музей (Стара Загора) откриват първата фабрика за производство на мед в Европа, на възраст над 7000 години.„Откриха фабрика за мед на траките“ В помощ на нашите учени в проучванията на тези находки се включват и експерти от Института по археометалургични изследвания към University College London. Медта, добивана в тези рудници, е определяна като „първият метал, до който човекът от Европа се докосва.“

Античност

В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое. През 46 година Берое е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Градът се превръща във втори по големина икономически, административен и културен център в провинцията. Известният римски историк Амиан Марцелин пише: „Големите градове Филипопол и Августа Траяна, които в древността се наричали Евмолпиада и Берое, красят провинция Тракия“.

Градът има самостоятелно общинско управление, градски съвет и Народно Събрание и се ползва със специален статут.Известия на Историческото Дружество въ София, книга XI-XII, Къмъ Историята на Августа Траяна, Д.П.Димитров, Придворна Печатница-София, 1932 По специална заповед именно в този град се заселват ветераните от войните, водени от Римската империя. По времето на император Марк Аврелий (161 – 180) в града са построени прави улици, десетки жилищни и обществени сгради, градски стени, ограждащи площ около 50 ha и подсилени с около 40 кули, от които са проучени 11, водоснабдяване, канализация, театрална сграда, храмове, пазари, одеон, терми, форум. Построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или събранията, където са се решавали важните за града дела. В града е съществувал гимназион, а спортните събития са се провеждали на стадион. В града се развиват изкуствата и музиката, за което свидетелстват намерените образци на бронзовата и каменната пластика, ювелирното изкуство, грънчарството, стъклени предмети, статуи и надписи за Орфей.

В Августа Траяна се появяват огромни имения с разкошни вили, например добре проучената тракийска вила „Чаталка“, принадлежала на тракийски аристократи.

През 3 – 4 век Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите, но в началото на 4 век е наново укрепена.

Късна античност През периода на късната античност (ІV-VІ в.) градът отново носи името Берое. Времената са свързани с преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол, ускореното християнизиране на местното население, готските нашествия в края на IV в. и опустошителните набези на хуните в средата на V в.

При разкопки през 2012 година е открита значима находка без аналог в света – бронзов секстарий от 5 век с надпис, свидетелстващ, че е направен за император Зенон. Съдът служи за измерване на брашно и течности. Надписът е на латински език и гласи: „Нашият господар Зенон – вечен Август. Тази точна мярка е изработена от сиятелния мъж Себастиян, който е префект на притория и бивш консулар“. Подобни съдове са изключителна рядкост. Те са били изпращани само в определени градове, където е имало мащабна търговска дейност, за да може да се извършва контрол. Изровени са още и две съкровища и мраморен свещник с глинена лампа, който също до момента няма аналог по нашите земи. По времето на император Зенон Берое е търговски център – освен секстарий са открити още и 2 еталонни мерки за монети. Всичко това говори, че в района на разкопките са се намирали и държавните учреждения, които са контролирали монетното обръщение и търговията със стоки.

През късната античност в Берое настъпва едно ново духовно развитие, свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Пръв въвежда християнството тук апостол Карп – един от 70-те апостола на Иисус Христос и ученик на апостол Павел. При разкопки са открити много раннохристиянски църкви, епископски гробници, базилики, раннохристиянски манастирски комплекс, както и архиепископски дворец с тронна зала. Източно от стените на града има мартириум, прераснал в гробищна църква. В един от гробовете, изписан със стенописи в тъмночервено, се чете надпис с псалм от Стария завет: „Да бъде това вечното мое място за почивка. Тук искам да живея, както съм си го пожелал. Господи помилуй. Бог е с нас.“

Берое е седалище на епископия, прераснала в архиепископия. Епископът на Берое Демофил взема участие в Църковния събор в Сердика. През 355 г. римският папа Либерий е заточен в Берое, а Демофил заминава за Константинопол, където достига най-висок ранг – патриарх на Византийската империя."Prison, Punishment and Penance in Late Antiquity, 2013, Julia Hillner„Беройски епископ става патриарх на Източната империя“

През 6 век градът се споменава като Берое в календар на готите под датата 19 ноември, свързана с известните 40 жени-мъченички. В края на века градът е отново разрушен, но след това възстановен и носи името Верея.

Средновековие Областта Загора За пръв път областта Загоре (Загора) се споменава в известията на Георги Амартол, повторени от Лъв Граматик, Георгий Кедрин и Симеон Метафраст, където се описва помощта, която българската войска на Тервел оказва на император Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. между Византийската империя и България се сключва мирен договор, според който на България се отстъпва областта Загоре. Три години по-късно, според други източници, Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край Анхиало. Според по-късните известия на Теофан Изповедник през 716 г. между новия император Теодосий III Адрамит и Тервел е сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва и още една част от Тракия, на запад от Загора, до „Милеона в Тракия“. През 717 г. Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30-хилядна арабска армия, обсаждаща Константинопол. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.

От Берое на Иринопол През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя, а лично византийската императрица Ирина посещава града заедно със сина си Константин VI и голяма свита придворни. Императрица Ирина отпуска средства и отново възстановява града. Нарича го и на свое име-Иринопол, Градът на Ирина. През 2005 година при разкопки в града е открит надпис от 784 година, изложен в Регионален исторически музей (Стара Загора), който гласи: Възобновиха тази крепост Господарите на Вселената Константин и Ирина, Премъдри и Всеславни императори. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град.

Богатият аристократичен летописец Теофан Изповедник описва посещението на императрицата в Берое така:„През тази година, през месец януари, индик седми, споменатият Ставракий се завърнал от земята на склавите и на хиподрума отпразнувал с триумф победата си. А през месец май от същия седми индик императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Берое. Тя заповядала да застроят този град и го преименувала Иринопол“.

Трайно присъединяване към България