Храмът на божествения Траян () е римски храм построен през 2 век в непосредствена близост до форума на Траян.

Местоположение Мястото, където се е издигал храмът, не е определено с голяма точност, а най-общо за негово местоположение се сочи пространството на северозапад от Траяновата колона. Дълго време се е предполагало, че разположеният в непосредствена близост до нея дворец Валентини е построен, поне частично, над останките от храма и със строителен материал от него. Съобразно авторитетната хипотеза на италианския археолог и архитект Итало Джизмонди масивната сграда е била разположена в свое собствено площадно място оградено от стени, на една ос с колоната, и е представлявала част от първоначалния проект за Форума на Траян. Проведени през 90-те години на 20 век разкопки в сутерена на двореца откриват доказателства единствено за наличието на инсули с много по плитки основи от тези необходими на един подобен храм.Opper, стр. 8 – 11 Тези разкрития дават повод да се изгради друга хипотеза, според която дворът на дворецът Валентини в общи линии съответства с местоположението на челата на храма, а самата сграда е била разположена на север под ъгъл спрямо Траяновата колона.Opper, стр. 8 – 11 След проведени нови разкопки от 2007 до 2010 година, там където според Джизмонди се издига една от стените, ограждащи площада на храма, всъщност се е намирал монументален извит портик с три разположени дъговидно от външната му страна големи сгради, които са идентифицирани като реторически училища или библиотеки (част от Атеней построен от Адриан).Opper, стр. 8 – 11 През 2011 година е изказана хипотеза, че част от подиума на храма е открит в центъра на пространството, ограничено в западна посока от портика с трите сгради и жилищните инсули в източна посока. Малкото площадно пространство около него е оградено от стени или колонади с формата на подкова, а ориентацията на сградата е на една ос с колоната.Identificato per la prima volta a Roma il Tempio di Traiano e di Plotina

История Храмът на божествения Траян може да е бил проектиран още от Аполодор Дамаски, но построяването му се свързва с АдрианStamper, стр. 181 – 182, който се зарича да построи храм на своя предшественик. Желанието му Траян да бъде обожествен и удостоен със свой храм е прието от сената през 117 г. Строителството вероятно е част от мащабната строителна програма предприета от новия император в тази част на града, за което свидетелстват множеството тухли с щампи датирани от около 123 – 125 г. Сградата е завършена през 126 или 127 г. като при откриването си тя е посветена освен на Траян и на починалата му съпруга Плотина. Според История на императорите това е единствения храм, на който Адриан е позволил да бъде изписано името му.Stamper, стр. 181 – 182

Архитектура Сведенията за облика на храма са ограничени и предмет на дискусия. От образи изсечени върху монети се прави извода, че сградата е издигната на подиум имащ значителната височина от над четири метра. Сред малкото физически останки на храма се считат запазени стволове от монолитни гранитни колони, един от който се намира в близост до Траяновата колона и има дължина от 14,8 метра. Заедно с капитела и базата си тази колосална колона е имала дължина от 17,7 метра (60 римски фута) и диаметър в долната си част от 1,858 метра.Stamper, стр. 181 – 182 Ордерът на колоните е бил коринтски. Големината на колоните е аналогична с тези от Храмът на Марс Ултор и последния вариант на Храмът на Юпитер Капитолийски. Това дава повод на някои учени да твърдят, че сградата е със сходен на тези други два храма размер като ширината се изчислява на 36 метра.

Традиционно се приема, съобразно данни от изображенията на монети, че Храмът на божествения Траян е бил изпълнен в октастилStamper, стр. 181 – 182Richardson, стр. 178 т.е. с осем колони от лицевата си страна, но вследствие на проучванията от 2011 година и вероятността да е била открита част от подиума се изтъква и хипотезата в действителност да е в хексастилIdentificato per la prima volta a Roma il Tempio di Traiano e di PlotinaOpper, стр. 8 – 11 (с шест колони), което би обосновало относително по-малък размер на сградата. Съобразно тази нова хипотеза храмът е бил изграден по-примера на Храмът на Антонин и Фаустина.Identificato per la prima volta a Roma il Tempio di Traiano e di Plotina Антаблеманът и фронтонът са били богато декорирани с релефни и скулптурни фигурални композиции подобно на същите части от Храмът на Марс Ултор.Stamper, стр. 181 – 182

За вътрешността на сградата е изказана хипотезата, че челата е имала неф ограничено от двете си дълги страни с двуетажни редове от колони като в дъното се е намирала апсида, в която е била разположена култовата статуя на Траян. Върху монети тази статуя изобразява императора гол до кръста и в седнала поза с вдигната дясна ръка (може би държаща скиптър) и лява ръка (може би държаща крилата Виктория) почиваща в скута.Stamper, стр. 181 – 182

Литература Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 1992, ISBN 0-8018-4300-6 Stamper, John W. The Architecture of Roman Temples: The Republic to the Middle Empire, Cambridge University Press, 2015, ISBN 0-521-81068-X Opper, Thorsten. Hadrian: Art, Politics and Economy, British Museum Press, 2013, ISBN

Бележки

Категория:Римска архитектура Категория:Дохристиянски храмове в Рим Категория:Траян Категория:Адриан