Лорèнцо (Лоренцѝно) ди Пиерфранчèско де Мèдичи, наречен също Лоренцàчо (; * 22 март 1514, Флоренция, Флорентинска република; † 26 февруари 1548, Венеция, Венецианска република) е политик, писател и драматург, представител на кадетската линия на Медичите – Пополано (или Требио), убиец на братовчед си – великия херцог на Флоренция Алесандро де Медичи.
Произход Той е син първо дете на Пиерфранческо де Медичи Млади (* 1487, † 1525), банкер и дипломат, и на съпругата му Мария Содерини (* 1494, † 1570).Medici 3, genealogy.euweb.cz. Негови дядо и баба по бащина линия са Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи (от 1494 г. Лоренцо ил Пополано), флорентински аристократ, банкер, дипломат, политик, меценат, и Семирамида Д'Апиано Д'Арагона, флорентинска благородничка, а по майчина – Томазо ди Паолантонио Содерини и Фиамета Строци. Има един брат и две сестри: Лаудомия (* 1516, †1558), съпруга на Аламано Салвиати и на Пиеро Строци, маршал на Франция, господар на Еперне. Джулиано (* ок. 1520, † 1588), прави църковна кариера във Франция благодарение на подкрепата на Катерина де Медичи и е епископ на Безие (1561) и на Алби (1576), архиепископ на Екс (1574), абат на Базилика „Сен Виктор“ в Марсилия (1570). Мадалена (* 1518, † 1583), съпруга на Алмано Салвиати и на Роберто Строци, барон на Колалто.
Биография Ранни години Заради стройния си вид е наричан и известен с умалителното Лоренцино. Губи баща си едва 11-годишен (август 1525 г.) и е отгледан от майка си във вилата на Медичите „Требио“ заедно с по-малкия си брат Джулиано и двете си сестри Лаудомия и Мадалена. Свещеникът Джовани Франческо Дзефи постъпва на служба през 1515 г. като учител на Лоренцино. Дзефи е посредствен учен и не отговаря на живата интелигентност на Лоренцино и е вероятно самият Лоренцино да е осигурил собственото си образование благодарение на дълбокото си влечение към учението.
През декември 1526 г. Лоренцино е отведен във Венеция с брат си Джулиано и с бъдещия велик херцог Козимо I де Медичи, за да избягат от пристигането на ландскнехтите. Тяхното заминаване е съдбовно, защото само година по-късно разграбването на Рим силно отслабва папа Климент VII (Джулио Дзаноби де Медичи) и в резултат на това Медичите са прогонени от Флоренция.L.A. Ferrai, La giovinezza di Lorenzino de' Medici, in 'Giornale Storico della Letteratura Italiana', II, 1883, с. 79-112. Младите Медичи, настанени от семейство Капело, са въведени във венецианската среда, където са в кръга на писатели и художници. Лоренцино прави образователни пътувания до Тревизо с Марко Антонио Гонди, до Падуа и Виченца с Козимо; през август 1529 г. той отива в Болоня с братовчедите си Алесандро де Медичи, син на Климент VII, и Иполито де Медичи, за да присъства на коронацията на Карл V от папата.
През април 1530 г. Лоренцино се мести в Рим, където, благодарение на приятелството на Филипо Строци и защитата на папата, той прекарва почти четири години, през които успява да се посвети на задълбочаване на своето класическо образование. През есента на 1532 г. се завръща с папата в Болоня; но отношенията с Климент VII се влошават, когато папата му отказа пълното изплащане на заем от 6600 скуди, който неговият предшественик Лоренцо е дал на Апостолическата камара. През пролетта на ч г. Лоренцино поврежда берелефите на Арката на Константин в Рим и краде някои статуи от Форума. Само намесата на неговия братовчед кардинал Иполито спасява момчето от гнева на папата, който обещава да екзекутира извършителя на вандализма.« [Иполито] с голямо усилие можа са обуздае гнева му; който се успокои, само когато му показа, че убивайки го, срамът и позорът ще бъдат за Дом Медичи»; B. Varchi, Storie fiorentine, libro XV. Историците се чудят за причините за жеста, виждайки в него, освен желанието да се притежават древни произведения, също и знак за завист към богатствата на братовчеда папаL. A. Ferrai, Lorenzino de' Medici e la Società cortigiana del Cinquecento, Milano, Hoepli, 1891 или опит за подражание на известен акт, извършен от Алкивиад в навечерието на Сицилианската експедиция през 415 пр.н.е.A. Borgognoni, Lorenzo di Pier Francesco de' Medici, в Studi di letteratura storica, Bologna 1891, с. 9 Въпреки това епизодът печели на Лоренцино непочтено изгонване от града и може би прякора Лоренцачо (Лошия Лоренцо).
Отношения с херцог Алесандро де Медичи
Напускайки Рим, младият Медичи бяга във Флоренция, където скоро става спътник в ексцесиите на херцог Алесандро – негов братовчед, който става господар на града през 1530 г. и херцог на Флоренция през 1532 г. Двамата създават много близка връзка, но автентичността на приятелството им често е поставяна под въпрос и връзката им не е без тъмни страни. Според историка Якопо Нарди, приятел на Лоренцино, той бил „много обичан“ от Алесандро, който „го правеше участник във всичките си ... не много честни любовни тайни“.I. Nardi, Istorie della città di Firenze, 2 vol., a cura di A. Gelli, Firenze, Le Monnier, 1858, II, с. 281. В действителност Лоренцо храни все по-вкоренена омраза срещу Алесандро, виновен в неговите очи, че задушава традиционните градски свободи. Тази му вяра, съчетана с възхищението му от тираничните герои на класицизма, като Луций Юний Брут и Марк Юний Брут, подхранва неговото „много силно желание да стане безсмъртен“ и го тласка към бъдещото убийство на братовчед му.B. Varchi, Storia fiorentina, a cura di L. Arbib, Firenze III, 1844, с. 262
През декември 1535 г. той придружава Алесандро в Неапол, където Карл V изразява мнението си относно контраста между делегацията на флорентински изгнаници и самия Алесандро.
Историкът от XVI век на страната на Медичите Шипионе Амирато твърди, че Лоренцино е мразел братовчед си и е започнал да планира убийството му след смъртта на кардинал Иполито, вероятно отровен по заповед на самия херцог, в Итри на 10 август 1535 г.S. Ammirato, Istorie fiorentine, Firenze, Marchini e Becherini, 1826, vol. X, lib. XXXI, с. 228 Други съвременни коментатори и историци смятат, че престъпният проект вече е узрял в съзнанието на младежа преди година, когато омразният понтифекс умира. В „Моя живот“ Бенвенуто Челини разказва, че след като е помолил Лоренцино за обратната страна на медал, на който трябвало да изобрази лицето на Алесандро, младият мъж обещал да го получи възможно най-скоро, също и защото се надявал „да направя нещо, което да накара света да се почуди“.B. Cellini, Vita, scritta da lui medesimo, Firenze, Barbera, 1890, I, cap. XV
През 1536 г. херцогът застава на страната на Лоренцино в контекста на дългогодишен наследствен спор, възникнал между потомците на Пиерфранческо Стари, прадядото на Лоренцино, причинявайки значителни финансови щети на неговия братовчед.
Убийството на херцог Алесандро
Вечерта на 5 срещу 6 януари 1537 г. Лоренцино примамва Алесандро в апартаментите си, като му обещава любовна нощ и го оставя сам с обещанието да се върне скоро с жената, с която преди това се уговорил. Според повечето историци това е Катерина Содерини Джинори, съпруга на Леонардо Джинори, по която Алесандро се е увлякъл, но според Бернардо Сени жената е Лаудомия, сестра на Лоренцино. Междувременно Алесандро заспива и след като разпуска охраната си, е напълно беззащитен, когато Лоренцино се връща заедно със своя слуга Пиеро ди Джованабате, известен като Скороконколо. Двамата го нападат с удари с меч и кама, а свирепият отговор на херцога, който се бие с всички сили, преди да бъде убит, е безполезен.S.Dall'Aglio, L'assassino del duca. Esilio e morte di Lorenzino de' Medici, Firenze, Olschki, 2011, с. 3-14
Представени са много хипотези, за да се обяснят причините за убийството, от лична обида поради ревност или наследствени проблеми до желанието на Лоренцино да направи забележителен жест, който да увековечи славата му. Според републиканските изгнаници против Медичите Лоренцино е бил мотивиран от политически причини и е убил херцога, за да освободи Флоренция от това, което мнозина смятат за тирания и да позволи връщането на Републиката, която е била заменена от Княжеството само няколко години по-рано. Това обяснение се сближава с даденото от самия Лоренцино в прочутата му „Апология“, написана няколко дни след престъплението.
Изгнание След като извършва престъплението Лоренцино взима конете, които предварително е подготвил за бягството, и напусна града заедно със слугата си Пиеро и още един слуга. Той стига до Болоня, където съдията Силвестро Алдобрандини, от републиканска вяра, не вярва на историята му. След това беглецът продължава към Венеция, където е топло посрещнат от много богатия банкер Филипо Строци, лидер на изгнаниците флорентинци, който му обещава да даде синовете си Пиеро и Роберто за съпрузи на сестрите му Лаудомия и Мадалена. Сред многото други изгнаници, които му се радват там, са и известните писатели Якопо Нарди и Бенедето Варки, които определят убиеца като по-велик от Брут, сравнявайки го с известния цезароубиец. И поетът Луиджи Аламани от Франция възхвалява Лоренцино, а скулпторът Якопо Сансовино казва, че иска да му посвети паметник.S.Dall'Aglio, L'assassino del duca, cit., с. 14-22 Пиетро Аретино, от друга страна, отхвърля жеста и неговия автор, заявявайки в писмо до Пиетро Бембо, че не разбира „как може срещу всички чувства на човечеството да бъде издигнат един вулгарен престъпник до четирите небеса“.Ferrai, cit., с. 259
С херцог Алесандро основният клон на Медичите изчезва, въпреки че той оставя след себе си две малки деца – Джулио и Джулия, които обаче са обявени за неспособни да управляват, тъй като са родени извънбрачни от баща, чието родословие вече е несигурно. Така става известен 17-годишен младеж, който представлява второстепенния клон на Медичите от страна на баща си и основния клон от страна на майка си – Козимо I, който е избран за нов херцог на града, и със съгласието на император Карл V. Няколко дни след пристигането си във Венеция Лоренцино решава да се премести в Мирандола като гост на граф Галеото II Пико през януари, набирайки войски, които Строци би трябвало да поведе срещу Флоренция, и планирайки окупацията на Пиза. Междувременно той убеждава семейството си да напусне Вилата в Кафаджоло и да потърси подслон в Болоня при семейство Строци.
Връщайки се за кратко във Венеция, след това Лоренцино отплава на 6 февруари 1537 г. за Константинопол в компанията на османския посланик във Венеция и Джорджо Грити, син на дожа Андреа Грити. Изборът да напусне Италия се дължи отчасти на рисковете да бъде убит и отчасти на дипломатически пост при султан Сюлейман I Великолепни от името на краля на Франция. Няколко месеца по-късно битката при Монтемурло, с победата на войските на Козимо I, бележи края на надеждите на Филипо Строци и на много флорентински изгнаници. Покровителят на Лоренцино е арестуван и умира в затвора през 1538 г. (като самоубиец според официалната версия), след като е бил подложен на мъчения в опит да му се припише невероятна отговорност за тираноубийството.Dall'Aglio, L'assassino del duca, cit., с. 26-28 Лоренцино е обявен за бунтовник във Флоренция и на 24 април е обнародвана прокламация, която установява награда от 4000 златни флорина за „всеки, който го убие“ и отпускане на богата пенсия, и освобождаване от данъци за автора на залавянето му.B. Varchi, Storia fiorentina, a cura di L. Arbib, Firenze III, 1844, с. 307.