Западните Карпати (; ; ; ; ) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Словакия, Полша, Чехия, Унгария и Австрия. Простират се от югозапад (при град Братислава) на североизток и изток на протежение около 400 km и ширина над 200 km до Таличкия проход (), който ги отделя от Източните Карпати. Максимална височина връх Герлаховски щит (2 655 m). (), издигащ се в планината Татри, на територията на Словакия. «Большая Советская Энциклопедия» – Западные Карпаты, т. 9, стр. 343-344
Географска характеристика Планинската система на Западните Карпати представляват изпъкнала на северозапад дъга, дълга около 400 km. На изток граничи с Източните Карпати, на север с Малополските възвишения, на северозапад със Судетите, от която ги отделя седловината Моравски врата, на югозапад с Виенската котловина и на юг със Среднодунавската низина.Vladár, J. 1982: Encyklopédia Slovenska. VI. zväzok T-Ž. Bratislava, Veda, с. 497 Състоят се от няколко хребета и изолирани масиви и се разделят на две основни вериги Външни Западни Карпати на север и по-ниските Вътрешни Западни Карпати на юг.
Външни Западни Карпати Външните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви: Малки Карпати Бели Карпати Визовицка планина Гостинска планина Яворники Западни Бескиди – Моравско-Силезки Бескиди, Словашки Бескиди, Средни Бескиди, Горце, Сондецки Бескиди, Чергов
Вътрешни Западни Карпати Вътрешните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви: Поважки Иновец Трибеч Стражевска планина Втачник Щявницка планина Фатра (Мала Фатра и Голяма Фатра) Оравска Магура Хочка планина Татри (Високи Татри) Спишка Магура Ниски Татри Кремницка планина Словашки Рудни планини Яворе Крупинска планина Левочка планина Сланска планина (Прешовска планина) Словашки карст (Агтелег) Земплен Бюк Хьовьош-Боршоди-Домбшаг Матра Черхат Бержон
Геоложки строеж, релеф полезни изкопаеми Планината е изградена основно от гранити, гнайси и други кристалинни скали, а също варовици и са разделени от дълбоки котловини. За високите части са характерни алпийските форми на релефа и ледникови езера. Южните (Вътрешни) Западни Карпати образуват средновисоки масиви с плоски върхове, изградени освен от кристалинни също и от вулканични породи и варовици (Словашки Рудни планини, Щявницка планина, Бюк, Матра и др.). Разработват се находища на железни, манганови, медни и други руди.
Води Територията на Западните Карпати принадлежи към три водосборни басейна. Целите Вътрешни Западни Карпати и южните и западните склонове на Външните Западни Карпати принадлежат към водосборния басейн на река Дунав. От тях водят началото си реките Вах, Нитра, Хрон, Шайо, Хернад и др. Северните склонове на Външните Западни Карпати се отводняват от реките принадлежащи към водосборния басейн на Висла – Висла, Сола, Скава, Раба, Попрад и др., а северозападните – към водосборния басейн на река Одра – Лубина, Остравице, Олше и др.
Растителност, животински свят Ниските части на склоновете са заети от широколистни и смесени гори (предимно дъбови и букови), северните склонове и средновисоката зона – от смесени и иглолистни гори, а най-високите части – от алпийски пасища. Срещат се мечки, благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, рис и др.
Източници