„Разказът за зографските мъченици“ е житиен текст, който описва подвига и мъченичеството на двадесет и шестте преподобни зографски мъченици († 10 октомври 1275; пам. 10 октомври). Това са двадесет и двама монаси от Зографския манастир „Свети Георги“: игумена Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Сѝмон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений, както и 4 миряни, чиито имена са неизвестни. Мъчениците били изгорени в манастирската кула, поради отказа им да приемат унията, която византийският император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1281) сключил през 1274 г. с Римската църква. Византийският император изпраща указ (πρόσταγμα) до Света гора, в който заявява, че по време на богослужението трябва да бъде споменавано името вече не на константинополския пархиарх, а на римския папа. Това предизвиква негодуванието на светогорските монаси, които се обявяват против съюза между двете църкви. Сведенията за последствията от отказа на атонските иноци не са много, но малкото запазени показват силата, с която те отстоявали православната вяра.

Гръцки разказ за нашествието на латините на Света гора Съгласно един издаден от австрийския учен Йоханес Кодер гръцки текст,Koder, J. Patres Athonenses a Latinophilis occisi sub Michaele VIII (BHG 2333). – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik 18, 1969, 79 – 88 византийският император Михаил VIII Палеолог, след като сключил Лионската уния между Православната и Католическата църква (6 юли 1274 г.), поискал помощ от папата в борбата си срещу българския цар Калоян. На път за Константинопол латините минали през Света гора и убедили монасите от Великата Лавра да приемат католическата вяра. След това отишли в Иверския манастир, където монасите отказали да се съгласят с исканията на католиците. Затова едни монаси били удавени в морето, а други изпратени в Италия и продадени като роби. Латините опустошили манастира и се отправили към Ватопед. Там братята също не приели унията и поради тази причина „латиномъдрените“ убили възрастните и немощни монаси, а младите, които се опитали да се скрият, обесили.

После походът се насочил към Зографския манастир, но преди това игуменът Тома и монасите били предупредени за наближаващата опасност от чудотворната икона на Божията Майка. Игуменът накарал по-малодушните братя да се скрият някъде по планинските пещери. Останалите монаси се укрепили в кулата и влезли в богословски спор с еретиците, изобличавайки техните заблуди. Латините подпалили кулата и погубили затворените там 22 монаси и 4 миряни. От всички само клисарят о. Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. По време на пожара изгорели 193 книги, които се съхранявали в манастира, църковна утвар, както и различни дарове, поднесени от българските царе Симеон, Петър и Йоан Асен II.

Италианският учен Антонио Риго смята, че издаденият от Кодер гръцки текст е написан не по-рано от XV в., дълго време след описваните в него събития.Rigo, A. La Διήγησις sui monaci athoniti martirizzati dai latinofroni (BHG 2333) e le tradizioni athonite successive. – Studi veneziani, 15, 1988, 71 – 106

Среднобългарски „Разказ за зографските мъченици“ Издания Част от текстовете с антилатинска насоченост е и т. нар. „Разказ за зографските мъченици“. Той е запазен в два ръкописни преписа: един от 1606 г., в библиотеката на румънския манастир Драгомирна (№ 1785),Милтенова, А. Непроучен препис на Разказа за Зографските мъченици. – В: Сребърният век: нови открития. С., 2016, 229 – 244 друг от XVII в., в Руската държавна библиотека (Ф.87, № 24/М.1706 , листове 19б – 22-ра). Вторият от тези ръкописи представлява откъс от Стишен пролог (вид богослужебен сборник) за месеците от септември до февруари и съдържа жития и на други светци в „търновска“ редакция, което свидетелства за българския произход на оригинала.Турилов, А. А. Воспоминание отчасти святыя горы Афонския. – В: Православная энциклопедия. T.9. Москва, 2010, 468. Открит е ок. 1845 г. от Виктор Григорович в Шипка – най-вероятно в тамошната църква „Св. св. Константин и Елена“ (впоследствие разрушена през Освободителната война), където пътешественикът намерил немалко ръкописи.

„Разказът за зографските мъченици“ е обнародван за пръв път от руския учен Константин Радченко в края на XIX век.Радченко, К. Ф. Отчет магистрата К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учреждениях Москвы и С. Петербурга в течение сентября и октября 1896 года. – Университетские известия, 4 (апрель), 1898, 49 – 50; 9 (сентябрь), 1898, 116 – 117 По-късно Йордан Иванов, който имал възможност да си набави снимки от ръкописа, преиздава Разказа в книгата си „Български старини из Македония“.Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 437 – 440 Пак той го превежда през 1935 г. на съвременен български език в сборника „Старобългарски разкази“.Иванов, Й. Старобългарски разкази. С., 1935, 49 – 52 През 1964 г. Боню Ангелов издава един направен през ΧΙΧ в. преразказ на текста на простонароден език.Ангелов, Б. Ст. Три исторически разказа. – Известия на Института за история, 14–15, 1964, 476 – 483 Последният новобългарски превод на Разказа е дело на Климентина Иванова, която го снабдява с подробен коментар.Иванова, Кл. Стара българска литература. Т. 4. С., 1986, 283 – 285 (превод), 602 – 604 (коментар). Разказът е превеждан и на английски език.Petkov, K. The Voices of Medieval Bulgaria (Seventh-Fifteenth Century). Leiden-Boston, 2008, 444-446; Stammler, L. Creating Sacred Space by Commemorating Destruction: The Case of the Zographou Monastery. – Scripta & e-Scripta: The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies, 7, 2009, 262 – 264

Проучвания върху текста В Разказа са представени отношенията между зографските монаси и католиците, описват се накратно гибелта на монасите и разрушаването на манастирската кула, изредени са имената на мъчениците. Най-вероятно текстът има по-ранна основа – незапазен църковен поменик, в които са били вписани имената на загиналите.

Различини учени датират Разказа поразному. Неговият пръв изследовател Константин Радченко го отнася към XIV в. и го свързва с османското нашествие на Балканите.Радченко, К. Ф. Цит. соч., 4 (апрель), 49 – 50 Й. Иванов го датира ок. 1303 – 1311 г., когато Света гора била редовно изложена на нападения от страна на каталанските наемници, а и споменът за действията на католиците униати бил все още жив в съзнанието на монасите.Иванов, Й. Български старини…, 437 – 438 Константин Мечев изказва предположение, че Разказът е написан от Григорий Цамблак през последната четвърт на XIV в.Мечев, К. Безименен ли е старобългарският „Разказ за зографските мъченици“. – Литературна мисъл, XII, 1968, № 3, 106 – 113 Климентина Иванова датира текста в края на XIII в. – след 1282 г., когато умира Михаил VIII Палеолог, за чието управление в текста се говори като за вече приключило.Георгиев, Е. Литературата на Втората Българска държава. Литературата на ХІІІ век. С., 1977, 285 – 290 Някои изследователи смятат Разказа за недостоверно предание, повлияно от „монашеския фолклор“ на Света гора и възникнало през XV в.Живоjиновић, М. Света гора и Лионска униjа. – Зборник радова Византолошког института, 18, 1978, 147 – 149; Божилов, И. „Мъчение на зографските монаси“: легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф. Т.2. С., 1996, 175 – 189; Павликянов К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: Свидетелствата на 27 неизвестни документа. София, 2005, 27-28; Буланин, Д. М. Из легенд старого Афона: Лионская уния и Святая гора. – Известия РАН: Серия литературы и языка, 72, 2013, 32 – 44

Авторство Според Й. Иванов автор на текста е неизвестен по име монах от Зографския манастир.Иванов, Й. Български старини…, с. 479. Константин Мечев приписва Разказа на Григорий Цамблак,Мечев, К. Цит. съч., 110 – 113 но Боню Ст. Ангелов отхвърля това предположение с редица доводи.Ангелов, Б. Ст. Три исторически…, 119 Емил Георгиев поддържа мнението на Й. Иванов: според него Разказът е дело на анонимен зографски монах, който бил свидетел на събитията и оцелял или бил един от тези монаси, които се укрили при вестта за латинското нашествие.Георгиев, Е. Цит. съч., 285 Анисава Милтенова също приема – предвид точността на дадените в текста подробности, – че авторът е бил свидетел на събитията.Милтенова, А. „Похвала за зографските мъченици“. – В: Старобългарска литература: енциклопедичен речник, С., 2003, 381

Разпространие Една от най-подробните версии на Разказа се съдържа във втората част на славянската версия на „Разказ за Ксиропотамския манастир“. Среднобългарският оригинал на този разказ е пренесен от Атон в Супрасълския манастир, както свидетелства една приписка от 1546 г. Запазени са два негови източнославянски преписа: единият от втора половина на XVI в. (Санкт Петербург, Библиотека на Руската Академия на науките, Доброхот. № 31, листове 41 – 46), а другият от края на XVI или началото на XVII в. (Киев, Библиотека на Украинската Академия на науките, Михайло-Златоверхски манастир № 47/1656, листове 21б–26а).Вишенский, И. Сочинения. Москва, 1955, 332 – 335

От XVIII в. „Разказът за Ксиропотамския манастир“ получил широко разпространие сред старообредците (най-стар препис от средата на XVIII в.: РГБ. Егор. № 673). Подвигът на Зографските мъченици често е даван като пример за отстояването на вярата. В тази версия на разказа се говори за това как „латиномъдрият“ император не послушал своя патриарх и сключил уния с римския папа. След това се насочили към Атон, походът минал през Великата Лавра, където имали богословски спор с монасите, но тамошните братя признали върховенството на католицизма. След това латините се насочили към манастира Каракал и манастир, назован „Алимпиев“, от където духовниците също приели унията. А монасите от Иверския манастир отказали съпротива на латините, не приели съюза между църквите и затова били издавени в морето. Походът на католиците минал и през Зографския манастир, след това се насочил към Ксиропотам, където братството приело унията. По време на бослужението, когато дяконът произнесъл името на римския папа, станало земетрасение. Храмът се срутил и засипал вероотстъпниците. След като се случило това, останалите живи католици приели православното християнство и станали монаси. Описаните събития са отнесени към есента на 1275 г. (6784 г. от сътворението на света). При споменаването на мъченичеството на Зографските монаси в текста се казва, че българите държали властта, а столицата на Българското царство била Търновград, а франките (фрѫзи) владеели Цариград. Това е анахронизъм, който може да бъде обяснен с влияние от среднобългарската (търновска) традиция.

„Разказът за Ксиропотамския манастир“ може да се датира в 20-те години на XIV в. (не по-късно от 1328 г.), защото в края на текста има молитва за спасение „царя Андроника и иже от сынов сыны его, еже устроил православие и церковь исправи на первенец православия паки, и иже во Св. Горе пожжена и порушана – вся воздвиже и украси“.Вишенский, И. Цит. соч., с. 335. Става дума за византийския император Андроник II Палеолог (1282–1328) и за времето след смъртта на неговия по-голям син-съуправител Михаила IX.Турилов А. А. Малоизвестный источник по истории идеи „Третьего Рима“ у юж. славян (Повесть о Ксиропотамском монастьре). – Римско-Константинопольское наследие на Руси: Идея власти и политическая практика. М., 1995, 137 – 139