Хадживълчеви (Баанови)

Хадживълчеви (още Банови или Баанови) е голям български възрожденски род от Банско с принос в духовния, стопански и културен живот на България.

Вълчеви (1525 – 1650) Михаил (Билю) Баанов произхожда от стар български род с дълбоки корени в миналото. Според генеалогичните проучвания на Светлана Дяконова – Арсен, изследовател и секретар на Българската генеалогична федерация „Родознание“ се предполага, че негови родители са Даде Баанов (роден около 1650 г.) и Цвета Баанова, за които съществуват ограничени сведения. Името на дядото по бащина линия (бащата на Даде Баанов) все още не е известно, но родословната линия продължава с прадядото Бано Николов Вълчев (роден около 1600 г.).

Бано Николов Вълчев е син на Никола Смиле Вълчев (роден около 1575 г.) и Боянка Вълчева, а той от своя страна е син на Смиле Вълчев (роден около 1550 г.) и Пройке (Райка) Вълчева. Смиле Вълчев е роден в разложкото село Добърско, България. Той има двама братя – Спас Вълчев (роден около 1552 г.) и Богдан Поп Вълкан (най-възрастен от тримата). Портрет на строителите Смиле и Спас Вълчеви е разположен на западната стена на южния кораб на църквата Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат в село Добърско. Предполага се че техен баща е поп Вълкан. (роден около 1525 г.)

Баанови (1650 – 1780) Родоначалници на фамилията Баанови са Даде Баанов (роден около 1650 г.) и Цвета Баанова, за които съществуват ограничени сведения. Името БаановиХадживълчевият род е известен в Банско още и като Банов или Баханов род. се свързва с произхода на рода от село Баня, откъдето се предполага че идват и основателите на Банско.

Михаил (Билю) Баанов Михаил (Билю) Баанов е заможен търговец от Банско (роден около 1680 г.), женен за Катерина Баанова (Кундева). Тя е сестра на Серафим Дабробосненски (игумен на Рилския манастир в периода 1753 – 1757) и Йеротей Рилски (проигумен на Рилския манастир). По това време Банско започва да се превръща в оживен търговски център, през който минават кервани с важни суровини на път за Австро-Унгария, Бавария и Саксония. Според повечето проучвания, в семейството се раждат трима сина – Лазар, Вълчо и Петър. През 1745 г. най-малкият син Петър Баанов постъпва в манастира „Хилендар“ и приема духовното име Паисий. По това време Лазар, най-големият от братята, е вече в манастира под името Лаврентий. Самият отец Паисий съобщава в „История славянобългарска“, че той е негов „роден брат от една майка, по-стар от мене“. Средният син Вълчо Баанов (хаджи Вълчо), след като посещава Божи гроб (1731), започва успешна търговска дейност и има кантори в Кавала и Виена. По-късно хаджи Вълчо става ктитор на Хилендарския манастир, а когато брат му се премества в Зографския манастир възобновява източната част от жилищните постройки (Банската махала) и бива изградена църквата Св. Богородица.

Лаврентий Хилендарски Лаврентий Хилендарски е най-възрастният син на Михаил (Билю) БаановПаисий Хилендарски и неговата История славянобългарска. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Катерина Баанова (Кундева), роден около 1702 година в Банско.Може да се приеме, че Паисиевият брат Лаврентий бил родом от Банско, щом той имал бащина къща, която в началото на 1765 г. подарил на Хилендарския манастир. Обаче дали и Паисий бил роден в Банско, остава съмнително. Неговото светско име било Лазар Баанов. Замонашил се в Света гора и там се изучил. По-късно като образован духовник, бил избран за игумен на Хилендарския манастир. По негово внушение брат му хаджи Вълчо става ктитор на Хилендарския и Зографския манастир. Пак под негово влияние Петър става монах под името Паисий.

В своята знаменита „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски изрично посочва: "И написа (исторію) въ Хилендарѣ монастырѣ при игумѣнѣ Лавренти, брата моего едино мати роднаго и старѣйшаго мене: бе имѧ тогда лѣта шестьдесѧть, а мене четыри дѣсятъ". Изразът „брата моего едино мати роднаго“ категорично подчертава, че между двамата съществува кръвна връзка – те са братя, родени от една и съща майка, а не просто духовни братя. Без съмнение той е съдействал на Паисий в работата му върху „История славяноболгарска“. Самият Лаврентий е ревностен таксидиот и духовник, който кръстосва българските земи – поучава, изповядва и води поклонници от Северна България, Тракия и Поморавия.

При проучване архивите на светогорските манастири проф. Йордан ИвановВ статията си „Родът на Отца Паисия“ (в. „Зора“, бр. 5596, София, 20. II. 1938 г, стр. 12) той нахвърля една биографска скица за Паисий. Паисий имал освен Лаврентий и трети брат – хаджи Вълчо от с. Банско, който бил ктитор на Хилендарския манастир (изобразен е в манастирската църквичка "Св. Иван Рилски"). Като хилендарски таксидиот той е водел в Атон гости от София, Пловдив, Златица. След като се преместил в Зограф през 1762 г. Паисий останал там до 12 декември 1791 г., когато се върнал отново в Хилендар и му подарил 500 гроша. До 1777 г. той се споменава като проигумен и таксидиот на Зограф; посетил солунските села във Вардарията и Ловеч, а между 1777 и 1780 г. Ерусалим, като в 1780 г. се подписвал хаджи Паисий. В 1780, 1782, 1783 и 1788 г. той е водил поклонници от Пирот, в 1795 г., като хилендарски таксидиот – от София и Самоков, в 1795 г. – от Банско, в 1797 г. от Котел, в 1798 г. умрял на 76-годишка възраст в Самоков, където бил отишъл за поклонници и бил заровен в гроба на поп Никола. Йорд. Иванов уверява, че тези сведения се посочват в Хилендарската кондика, но дали той лично ги е извлякъл от нея, или друго лице му ги е съобщило, това не е ясно. Данните не са проверени, но са приети с доверие към автора, който се ползва с име на добър изследовател. открива няколко важни бележки в кондиката на Хилендарския манастир, които хвърлят светлина върху рода и местопроизхождението на Лаврентий Хилендарски. Хронологически подредени, тези бележки имат следното съдържание:Проф. Йордан Иванов – Родното място на Отца Паисия се установява. В. „Зора“, бр. 5591, 15.02.1938 г.

На 8 октомври 1756 г. Лаврентий довел от Банско брата си хаджи Вълчо и последният се обрекъл да стане ктитор на Хилендар. През 1759 г. Лаврентий дошъл пак с гости от Банско, между който бил Йован, Хадживълчов син. На 17 януари 1765 г. дошъл проигумен Лаврентий с поклонници от Банско и са дарили манастира с три сребърни кръста и 1153 гроша. В същия ден той обрекъл на Хилендарския манастир своята бащина къща в Банско за хилендарски метох, за вечно да е така.

Хаджи Вълчо

Вълчо БаановПроф. Йордан Иванов изказва предположение, че хаджи Вълчо, за когото става дума, е същият хаджи Вълчо, брат на духовника Лаврентий. Не може обаче с положителност да се установи дали духовникът Лаврентий, споменат през 1756 г., и проигуменът Лаврентий от 1765 г. са едно и също лице. Въпреки това, с висока степен на вероятност може да се приеме, че проигумен Лаврентий и братът на Паисий — Лаврентий, игумен на Хилендар през 1762 г., са идентични. Това допускане се подкрепя от обстоятелството, че игуменската длъжност обикновено се заемала за една година, след което бившият игумен получавал титлата „проигумен“. се занимава с търговия и организира събирането на памук от Беломоркия край – Сярско и Драмско, като го изнася с кервани за Австрия. От Виена докарвал за Европейска Турция манифактурни, железарски и други стоки. От тази търговия той много забогатява. Към 1755 г., когато за последен път се завърнал от Виена, Вълчо със сина си Георги заминал на поклонение в Ерусалим и оттам се връщат като хаджии. Хаджи Вълчо става ктитор на Зографския и Хилендарския манастир. В Хилендарския манастир с негови средства са построени част от килиите, часовниковата кула и е възобновен и изографисан параклисът Св. Иван Рилски. В Зографския манастир възобновява източната част от жилищните постройки (Банската махала) и бива изградена църквата Св. Богородица. Хаджи Вълчо е богат и с широка ръка дарител. Неговият портрет в параклиса Св. Иван Рилски, в горния кат на часовниковата кула, сполучливо характеризира този умен, упорит стопански деец с остър, проницателен поглед. Освен на манастирите в Света гора той прави и други благодеяния с желание да бъде полезен на обществото. В село Дутлия, Сярско, заедно със сина си Георги построяват обширен хан приют за престояване на кираджиите, докато бъдат приготвени товарите с памук. След това на път за Банско се отбиват в Неврокоп, където с техни средства се изгражда каменен сводов мост над Баничарската река.

Известен е запис в Хилендарската кондика от 25 януари 1760 г. който гласи: „Прииде брат наш проигумен кир Паисий от Самоковска епархия и предаде 340 гроша, и вещи, сребро, злато и църковна утвар за 370 гроша. И първи път, в лето 1755, е предал 500 гроша, и от хаджи Вълчо – 500 гроша“. Макар да се отрича връзката на хаджи Вълчо с Паисий Хилендарски и Самоковска епархия, остава въпроса защо дарението на хаджи Вълчо, за когото е известно, че е от Банско (монасите не са счели за нужно да уточняват кой е този човек), е записано от Самоковска епархия. Отговорът се крие в едно писмено свидетелство – автентичен документ, който недвусмислено потвърждава принадлежността на Разложко към Самоковската епархия по времето, когато Паисий Хилендарски създава своята „История славянобългарска“. Документът е от 1744 г. и се съхранява в Самоковския исторически музей. Това е требник от края на XVII век, дописван и подвързан през 1744 г. В него е вписано през същата година – тоест 18 години преди завършването на „История славянобългарска“: „благочестиваго господина митрополита Мелентия самоковский и дупнички и разлошки и прочи“. Този автентичен запис потвърждава, че по средата на XVIII век Разложко административно и църковно принадлежи към Самоковската епархия. Това обяснява защо в Хилендарската кондика дарението на хаджи Вълчо е отбелязано към Самоковската епархия и подкрепя аргумента за родствена връзка между хаджи Вълчо и Паисий Хилендарски.В края на живота си Вълчо Баанов се оттегля в Зограф, замонашава се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския скит Черни вир. Точната година на смъртта му е неизвестна, но се предполага че е около 1770 г. хаджи Вълчо има трима сина: Никола, Георги и Йован. С тях на няколко пъти е ходил в Света гора да навести братята си монаси и да подпомага с парични средства манастирите. Никола и хаджи Георги Хадживълчеви продължават рода, а Йован не е оставил потомство. Паисий Хилендарски, както и Лаврентий като монаси, нямат потомство, а родът е продължен от брат им Хаджи Вълчо.

Паисий Хилендарски

Предполага се, че Паисий ХилендарскиКанонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни е роден около 1722 г. в семейството на Михаил (Билю) Баанов и Катерина Баанова (Кундева). Биографичните сведения за него са оскъдни. В предисловието на „История славянобългарска“ той отбелязва, че е дошъл в Света гора Атонска от Самоковската епархия: „и пришедъша ва Светые гори Афонскые у епархiи Самоковскые въ лѣто 1745“. За негово родно място претендират няколко селища, но впоследствие се утвърждава Банско, поради наличието на сведения, поместени в кондиката на Хилендарския манастир от XVIII в.Регионален исторически музей СофияПредполага се, че светското име на Паисий Хилендарски е Петър, имал е и двама братя – Лазар (Лаврентий) и Вълчо. Единият брат с монашеското име Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият – хаджи Вълчо – заможен търговец и щедър дарител, ктитор на Хилендарския и Зографския манастири.