Александър Ангелов Гиргинов е български политик от Демократическата партия. Той е вътрешен министър в правителствата на Народния блок (1931 – 1934) и един от активните участници на опозицията срещу комунистическото управление след Втората световна война.
Биография Александър Гиргинов е роден в Търново на 11 май (29 април стар стил) 1879 година. Завършва право в Лайпциг, след което e адвокат и активен участник в Демократическата партия, от 1908 година е избиран многократно за народен представител. Заедно с Александър Балабанов и Йосиф Хербст редактира стартиралия в 1908 година вестник „Време“, неофициален правителствен орган.
След Деветоюнския преврат през 1923 година Гиргинов става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор, но впоследствие се дистанцира от него и остава в самостоятелната Демократическа партия. Той е вътрешен министър в кабинетите на Народния блок през 1931 – 1934 година – в петото правителство на Александър Малинов и в първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 е в опозиция и се обявява за запазване на неутралитета на България във Втората световна война.
На 2 септември 1944 година Александър Гиргинов се включва в кабинета на Константин Муравиев, заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд.Присъдата на Народния съд е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. Освободен предсрочно, през лятото на 1945 година участва активно във възстановяването на Демократическата партия.
На 25 октомври 1947 година Александър Гиргинов е изселен от София в Разград, а по-късно в Дулово. Той е взет на агентурна разработка от Държавна сигурност. Той е разработван и следен от ДС под псевдонима „Гошо“, разкриват още архивите документи на репресивния апарат на БКП. Бил е принуждаван да се разписва по три пъти на ден. След като е бил настанен в празна стая без мебели, е принуден да се моли за завивки и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил сина си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си. През 1949 е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация, нещо което той е понесъл безропотно. През 1952 г. е въдворен в концлагера „Белене“ с решение на МВР за срок от 7 години.desebg.com
Александър Гиргинов умира на 1 ноември 1953 година в лагера „Белене“.
Памет На Александър Гиргинов е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().
Библиография 1907 – „Парламентаризъм и поемането на властта“ 1919 – „Отговорностите в навечерието на войната и становището на Демократическата партия“ 1921 – „Държавното устройство на България“ 1922 – „Кабинетът на Малинов-Костурков в 1918 г.“ 1923 – „България пред Великата война“ 1926 – „Народната катастрофа. Войната 1912 – 1913“ 1936 – „Изпитанията във войната 1915 – 1918“
Бележки
Цитирани източници
Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Министри на финансите на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български министри Категория:Родени във Велико Търново Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Лагеристи в Белене Категория:Починали в Белене Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Българи, починали в затвор