Диана () са серия от три бронепалубни крайцери на Руския императорски флот построени в края на 19 и началото на 20 век. Първите серийни стоманени океански бронепалубни крайцери от 1-ви ранг, проектирани и построени в Русия. В руския военен флот се отнасят към категорията „среден крайцер фрегатен ранг“. За разлика от установената традиция на именуването на проектите според името на главния кораб на серията, крайцерите на типа „Диана“ са кръстени по името на втория кораб. Обозначението на типа „Диана“ е частен случай в историята на руското военно корабостроене, когато за обозначение на типа в серията е прието названието на втория кораб – най-лаконичното и звучно име. Главният кораб в серията официално е крайцерът „Палада“, на краищата на неговите комини са нанесени най-тънките отличителни черни окантовки („марки“), а на комините на крайцера „Аврора“ – най-широките. Имената на корабите са в чест на древноримски богини, а крайцерите ги наследяват имената на ветроходни фрегати, влизащи в състава на флота през 19 век. Във флота корабите от този тип са наречени и „богини родно производство“.

Проектиране Външнополитическата обстановка от края на 19 век, принуждава правителството на Руската империя не само да увеличава силите на бреговата отбрана, но и да създава силен океански флот, в частност крайцерски сили. Към началото на 1890-те години изострените противоречия с Великобритания водят до нова надпревара във военноморското въоръжаване. Едновременно с поръчките на кораби на чуждестранни корабостроителници е взето решение за осъществяването на строеж и в руските заводи. По указание на управляващия Морското министерство, адмирал Николай Матвеевич Чихачов, Морският технически комитет (МТК), на 2 март 1894 г., обявява конкурс за най-добър проект за стоманен, бързоходен, бронепалубен океански крайцер – „изтребител на търговци“. В резултат на разглеждане на предложените проекти три са признати за победители, но нито един от тях така и не е реализиран. След стабилизирането на противоречията с Англия, Руската империя се сблъсква с „германска заплаха“: в Балтийско море Императорските военноморски сили нарастват както качествено, така и количествено. Като ответна мярка руската корабостроителна програма е коригирана.

Без да дочака окончателните резултати на конкурса, в рамките на внесените през 1895 г. допълнения в двадесетгодишната корабостроителна програма, са поръчани три „карапасни крайцера“, станали впоследствие крайцерите от типа „Диана“. Главна цел на тези допълнения са „уравновесяване на нашите морски сили с германските и със силите на прилежащите в Балтика второстепенни държави“. Заявката за проектиране и постройка на новите крайцери е от 7 април 1895 г. и е издадена от Главното управление по корабостроене и снабдяване на Морското министерство към Балтийския завод. Тактико-технически характеристики на бъдещите крайцери са съизмерими с фактическите параметри на корабите, създавани от най-силната морска държава – Великобритания; в съответствие с това указание се предполага, че за основа ще бъде взет проекта на един от крайцерите, построени в Англия за последните години. Първоначално като прототип се разглежда крайцерът „Астрея“, който обаче е отхвърлен, тъй като според мнение на инженерите на завода той „сред другите нови крайцери сред различните нации не представлява най-удачния тип“.

За месец специалистите на завода изготвят и представят на МТК три ескизни варианта на крайцери с различна водоизместимост – от 4400 до 5600 тона. След няколко дни е добавен още един разработен вариант с водоизместомост 6000 тона, прототип за който е най-новия английски крайцер „HMS Talbot“. По мнение на историците, инициатор на създаването и главен конструктор на този проект е управляващият завода, старшият корабостроител Саверий Ксавериевич Ратник. „В представения от Балтийския завод проект артилерийското въоръжение се състои от две 203-mm и осем 152-mm оръдия, двадесет и седем 57-mm оръдия. Този вариант, с оглед предписанията на генерал-адмирала великия княз Алексей Александрович да се заменят 203-mm оръдия със 152-mm и служи за основата на последващата разработка“.

В хода на ред обсъждания за новия тип крайцери са съгласувани неговите главни размери, формата на обводите на корпуса, разположението на помещенията и ред други параметри. Нееднократно преразглежданият състав на артилерията на крайцерите към май 1896 г. включва 10 152-mm, 20 75-mm и осем 37-mm оръдия.

През ноември 1896 г. проектът е за последен път преразгледан заради неочаквано открито претоварване от 182 тона. За неговото отстраняване намаляват запаса на въглища и провизии, отказват се от използването на оръдейни щитове и намаляват броя на 152-mm оръдия до осем. Приемането на това решение е обособено от обстоятелството, че към края на 1896 г. „германската заплаха“ преминава на втори план и по-актуално става назряващото противостояние с Великобритания. На хартия проектът превъзхожда всички английски аналози, а автономността на плаване не играе вече голяма роля поради договореността с Франция за използване в случай на конфликт на нейните морски бази.

Описание на конструкцията На 20 април 1896 г. е разгледана и одобрена от Комитета редактираната, според последните разчетни данни, спецификация на крайцера с водоизместимост 6630 т, който има главни размери: дължина по товарната водолиния 123,75 м, ширина с обшивката 16,76 м и газене с кила 6,4 м.

Корпус Корпусът на кораба е построен от мека корабостроителна стомана; състои се от набор, стоманена обшивка, настилка на двойното дъно и има три палуби – горна, батарейна и бронирана (карапасна), а също така полубак и две платформи в краищата – носова и кърмова. В трюма има още две платформи, разположени по една в краищата; трюмът се дели на отделения от 13 прегради. От носа до кърмата има непрекъснат вертикален вътрешен кил, занитен за двуслойния хоризонтален кил. Щевните на крайцерите са отлети от бронз.

Надлъжната здравина на корпуса е осигурена от 135 съставни шпангоута. Към набора изцяло с два реда нитове е закрепена външната стоманена обшивка с дебелина от 11 до 16 mm. Подводната част на корпуса е обшита със 102-mm тикови дъски и над тях – 1-mm медни листове за предотвратяване на налепите по дъното. За намаляване на люлеенето надлъжно по корпуса са поставени бордови килове от 9-mm стоманени листове. Палубите и платформите имат тикова настилка; около оръдията на горната палуба, кнехтите и битенгите има настилка от 89 mm дъбови дъски. Крайцерите имат по две мачти.

Въоръжение

Артилерийско

Артилерийското въоръжение на крайцерите от типа „Диана“, съгласно окончателния вариант на проекта, се състои само от скорострелни оръдия: осем 152-mm патронни оръдия система Кане с дължина на ствола 45 калибра на палубни установки, двадесет и четири 75-mm оръдия Кане с дължина на ствола 50 калибра и осем едностволни 37-mm оръдия Хочкис. Освен това в състава на артилерийското въоръжение влизат и две десантни 63,5-mm оръдия система на Барановски на колесни лафети, предназначени за подсилване на корабния десант. Всички оръдия освен десантните са доставени от Обуховския завод.

Главният калибър на кораба е разположен на палубни установки: на полубака и юта има съответно преследващо и ретирадно оръдия, още шест оръдия по двойки са разположени побордно на спонсони зад полубака, в кърмата и на 45-ия шпангоут. 75-mm оръдия, като противоминен калибър са разположени побордно на горната и батарейната палуби, осигуряващи обстрел по целия хоризонт. 37-mm оръдия са поставени на бойния марс на фокмачтата и на мостиците на кораба.

Боезапасът се намира в трюма под бронираната палуба в четири специално оборудвани погреба. За 152-mm оръдия той е 1414 изстрела, за 75-mm – 6240 изстрела, а в носовия погреб има 3600 снаряда за 37-mm оръдия.

Приборите за управление на артилерийския огън на крайцерите са произведени от Петербургския електромеханически завод „Н. К. Гейслер и К°“ и позволяват регулиране на стрелбата както на отделни оръдия или батереи, така и на кораба като цяло. ТТХ на артилерията на крайцерите от типа „Диана“ Образец 152-mm/45 оръдие Кане75-mm/50 оръдие Кане37-mm оръдие Хочкис Калибър, mm1527537 Дължина на ствола в калибри455022,8 Маса на ствола, kg5815 – 6290879 – 91032,8 Начална скорост на снаряда, m/s792,5823442 Максимална далечина на стрелбата, m10 97078692778 Маса на снаряда, kg41,44,90,5 Скорострелност, изстрела/минута61020

Минно В състава на въоръжението на бъдещите крайцери още на ранния етап от проектирането са включени надводни торпедни апарати. В началото на 1897 г. целесъобразността им е поставена под съмнение, тъй като опитът от японо-китайската война показва риска от взрив на надводните торпедни апарати при попадение по време на артилерийски бой. В проекта на крайцерите от типа „Диана“ са своевременно внесени съответните изменения, и в резултат корабите получават въоръжение, състояще се от три 381-mm торпедни (минни) апарата: един надводен, който е прикрит и може да се изважда, разположен във форщевена на кораба, и два подводни траверсни щитови, поставени на носовата платформа. Насочването на минните апарати се извършва чрез корпуса на кораба с помощта на поставени в бойната рубка прицели.

Боезапасът за торпедните апарати е от осем торпеда. Освен това на крайцерите трябва да има и 35 сферични мини за поставянето им от минен сал или баркаси.

Брониране Брониран пояс не се предвижда за крайцерите на типа „Диана“ по проект и затова всички жизненоважни части на кораба (машините, котелните и румпелното отделения, погребите на артилерийския и минния боезапас, централният боен пост, помещенията на подводните торпедни апарати) са защитени от карапасна (черупковидна) бронирана палуба, съставена от 38-mm плочи в хоризонталната част и постепенно удебеляващи се до 63,5 mm към скосовете на борда и краищата.

Бойната рубка, разположена на втория етаж на носовата надстройка, е обшита със 152-mm бронирани плочи. Кожусите на комините, шахтите на елеваторите и трансмисиите на системите за управление над бронираната палуба са прикрити с 38-mm броня. Единственото прикритие на артилерията са 16-mm стоманени щитове зад оръдията, предназначени за предпазване на оръдейната прислуга от осколки. Впоследствие към тези щитове са добавени и други, П-образни, с по-голяма дебелина – които защитават оръдията и прислугата отпред и отстрани.

Силова установка

Парните котли са система „Белвил“, с работно налягане от 17,2 atm, разположени в три котелни отделения. Осем котела се намират в носовото и кърмовото отделения, а шест – в средното. Свежата пара във всеки от главните механизми преминава през детандер, в който налагането намалява от 17,2 atm в главния паропровод до 12,9 atm на входа в парната машина. Всяка машина има по три цилиндра, с диаметър 800, 1273 и 1900 mm, разчетени за работно налягане от 12,9 atm (високо), 5,5 atm (средно) и 2,2 atm (ниско) съответствено. Въглищата се транспортират в бункери (12 долни и 2 горни), намиращи се в междубордовото пространство при котелните отделения, а също така и в разположените между бронираната и батарейната палуби в района на машинните отделения осем бункера за запасното гориво. В съответствие със спецификацията, въглищата трябва да са достатъчни за изминаването на 4000 морски мили с 10 възелов ход.

Трите трилопастни бронзови гребни винта с диаметър 4,09 m са задвижани от три парни трицилиндрови машини с тройно разширение и сумарна проектна мощност от 11 610 к.с. (3×3870) с честота на въртене на валовете от 135 об./мин. Това тряба да осигури на крайцера скорост малко над 20 възела при налягане на парата от 12,9 atm. Реалната скорост при експлоатация обаче не надвишава 19 възела. Винтовете имат променлива стъпка на въртене.

Също така корабите тип „Диана“ имат парни динамо машина с обща мощност от 336 kW.

Системи и устройства