Балюстрадата (; ) е невисок парапет, чиято ръкохватка се поддържа от струговани стълбчета, наречени балюстри (ед.ч. „балюстър“ или „балюстра“)Архитектурен и археологически речник/Балюстрада и въведени в архитектурата през 17 век в Италия. Предназначена е за предпазване от падане при тераси, стълбища, балкони, ложи, галерии и други елементи от сгради.

Понякога балюстради могат да се видят и на покривите на сгради от Ренесанса. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/Балюстрада Често се ползва за разделяне на общо пространство и оформяне на площи с различни функции, както например във Версай, където позлатена балюстрада отделя кралското легло от останалата част на помещението. Architectural Digest/What is a Balustrade Линията на балюстрадата може да бъде както права, така и извита в някаква форма – обикновено част от окръжност или елипса. Buffalo as an Architectural Museum/Baluster, also called Banister Елементи Всяка балюстрада се състои от четири части – цокъл, опорен стълб, балюстри и ръкохватка.

Цокълът представлява една непрекъсната греда, която носи долните части на балюстрадата и осъществява връзката между нея и пода на помещението, в което е поставена. Ръкохватката служи за подпиране на ръката, както и за фиксиране на балюстрите.

Балюстрите са обработени колонки, поддържащи ръкохватката. В зависимост от предназначението си и пространството, в което са поставени, те могат да бъдат изработени от дърво, камък, цимент, гипс, бронз, чугун и други материали. Почти винаги са струговани и богато профилирани, а формите им могат да бъдат изключително разнообразни. Опорна колона, която се поставя през известно разстояние между балюстрите така, че да предава тежестта на конструкцията към носещата греда (цокъла). Понякога тя е богато декорирана и може да бъде увенчана с някакви скулптурни фигури. Sturgis’Illustrared Dictionary of Architecture and Building/Dover Publications, Inc.//New York/1989/p.199

Балюстри Самата дума балюстър е навлязла в българския език от френското balustre, през италиански balaustro. Речник на чуждите думи в българския език/изд. БАН/1992/стр.122 Според Оксфордския речник в италианския се появява от латинския, навлязла в него от гръцката дума „βαλαύστιον“. Наречена е така заради приликата на издутата част на обработената колонка с полуразтворен цвят на нар. Oxford Dictionaries/Baluster

Терминът балюстра се прилага и за колонката, разделяща прозореца при саксонската архитектура. Балюстрадата в южния трансепт на абатството в град Сейнт Олбанс, Англия, съдържа балюстри, взети от стара саксонска църква. Към тях са добавени нормандски бази и капители, заедно с най-обикновени, също нормандски балюстри. Encyclopedia Britannica/Baluster През 1650 година се появяват балюстри с формата на ваза, която форма остава най-характерна за тях през годините.

В будистката архитектура на Индия често се ползват къси и масивни балюстри. Те са особено характерни за архитектурата на пещерния храм Елора и на храмовете край град Аурангабад в щат Махаращра. История и примери Най-ранната информация за използване на балюстради идва от древни барелефи и стенописи, датирани между 13 и 7 век пр.н.е. В изображенията на древните асирийски дворци могат да се видят балюстради с капители в подобен на йонийския стил, използвани като декорация по прозорците. Интересно е, че поставянето им като парапети прекъсва за доста дълъг период от време. При древногръцката и древноримска архитектура, характерни с многото си нови идеи, балюстрадите напълно са изчезнали. Римляните предпочитат да използват решетъчни мотиви при парапетите си.

Сходни елементи стават популярни отново чак през 15 век, когато започва използването им в строителството на италианските дворци, най-напред във Венеция и Верона. Има данни, че във Флоренция балюстради се появяват дори по-рано – в края на 14 век. Италианските майстори успяват да създадат от балюстрадите силно налагащ се архитектурен елемент от съществено значение за декорацията на тераси, прозорци, покривни парапети и други.

В Храма на небето – построен от 1406 до 1420 г. (по времето на император Юнг Ло) даоистки комплекс от сгради, разположен в южната част на Централен Пекин, има интересна балюстрада. Към красивия мраморен олтар водят 27 стъпала, всеки трети ред от които е декориран с кръгови балюстради. Джозеф Норман Локер/Рассвет астрономии/Центрполиграф/ISBN 978-5-9524-5072-1/стр. 97Готическите балюстради се характеризират с тънки и дълги балюстри, завършващи с остри върхове. Балюстрите по време на френския Ренесанс са съставени обикновено от две издути части, една над друга. Долната е по-дебела и с по-богата декорация, а горната е по-малка и по-тясна. Въвеждането на този вид балюстради във Франция се дължи на ренесансовия архитект от 16 век Филибер Делорм. Забележителен пример за балюстрада краси и замъка на Велес Бланко в испанската област Андалусия. Комплексът е построен през 16 век в италиански ренесансов стил. Галерията на втория етаж, с изглед към вътрешния двор, е обрамчена със сложни мраморни балюстради. През 1904 година частта около терасата е разглобена и продадена на американския банкер Джордж Блументал, който я инсталира в дома си в Манхатън. Днес тя се намира в Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк. Класическата ренесансова балюстрада съдържа широк, монолитен парапет, подкрепен от поредица от по-тесни балюстри, обработени в свободна или традиционна форма. В екстериора се изгражда от камък, а в интериора – най-често от дърво. Encyclopedia Britannica, School and Library Subscribers/Balustrade Един от най-ярките представители на Сицилианския барок е Колегиалната базилика „Св. Себастиян“ в град Ачиреале, национален паметник на културата. Тя има фасада от бял камък, пред която се извива балюстрада, построена през 1756 г., около 60 години след изграждането на сградата. Опорните ѝ колони са украсени с 10 скулптурни фигури на персонажи от Стария завет. АСЕВ, Ассоциация городов, наследников Византии/Ачиреале/Достопримечательности/Коллегияльная базилика Святого Себастьяна

Във Великобритания през 18 век започва изработката на каменни балюстради, а от 1840 година – и на чугунени. В съвременността балюстрадите продължават да се използват с голямо разнообразие от форми и материали, от най-прости дървени, струговани, от ковано желязо и други, както за декоративни, така и за практически цели. В съвременните балюстради опорните колонки често са метални и поставени далеч една от друга, като носещ елемент на хоризонталните ръкохватки и панелите от стъкло или пластмаса.

Галерия

Вижте също

Шенонсо (замък) Веранда Възрожденска архитектура Лоджия „Ланци“ Франсоа Мансар Канелюри Ограда Ниневия Кариатида Йейлски университет

Източници

Категория:Архитектурни елементи