Мèдичи () са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тях произхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513 – 1521), папа Климент VII (1523 – 1534), папа Пий IV (1559 – 1565)Семейството на Пий IV, Медичите от Милано, се смята за клон на Дом Медичи и е признат за такъва от флорентинския папа Климент VII и от Козимо I де Медичи в началото на 16 век. и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547 – 1559) и Мария де Медичи (1600 – 1610).
Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската сеньория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията.
Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век.
Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана.
През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.).
Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция.
Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, и Медичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Общи характеристики Богатството и влиянието на Медичите първоначално произтичат от търговията с текстил, ръководена от гилдията за вълна във Флоренция – Arte della Lana. Подобно на други семейства, управляващи в италианските сеньории, Медичите доминират управлението на своя град, успяват да поставят Флоренция под властта на семейството си и създават среда, в която изкуството и Хуманизмът процъфтяват. Те и други семейства в Италия вдъхновяват Италианския ренесанс, като Висконти и Сфорца в Милано, Есте във Ферара, Борджия в Рим и Гондзага в Мантуа.
Банката на Медичите, от създаването си през 1397 г. до падането ѝ през 1494 г., е една от най-проспериращите и уважавани институции в Европа, а семейство Медичи е смятано за най-богато в Европа за известно време. От тази база те придобиват политическа власт първоначално във Флоренция, а по-късно в по-широка Италия и Европа. Те са сред най-ранните фирми, които използват счетоводната система на Главната книга чрез разработването на системата за двойно счетоводство за проследяване на кредити и дебити.
Семейство Медичи твърди, че е финансирало изобретяването на пианото и операта, финансира изграждането на базиликата Свети Петър и Санта Мария дел Фиоре и е покровител на много представители на изкуствата и науките, като Брунелески, Ботичели, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Макиавели, Галилей и Франческо Реди и др. Те също са главни лица на Контрареформацията, от началото на Реформацията чрез Трентския събор и Френските религиозни войни.
История Произход Семейство Медичи идва от контадо Муджело, намиращо се на около 30 км североизточно от Флоренция. То произхожда от Медико (* ок. 1046, † 1102), кастелан на Потроне (днес част от Скарперия и Сан Пиеро). Някои представители на семейството, всички потомци на Медико ди Потроне, между XIII и XIV век натрупват значително богатство с производството на вълна, което по това време вижда период на нарастване на търсенето в Италия и в чужбина, особено в Кралство Франция и Кралство Испания. В началото на XIV век Медичите вече имат двама Гонфанониери на правосъдието – най-високата длъжност във Флорентинската република, и през цялата първа половина на века са част от олигархията, доминираща над града.
Обикновено източниците и литературната традиция припомнят, че Медичите произхождат от Муджело – област, която днес включва общинските територии на Барберино ди Муджело, Сан Пиеро а Сиве, Скарперия (и двете част от днешна Скарперия и Сан Пиеро), Борго Сан Лоренцо и Викио. Наистина тази информация няма сигурни документални основания, но е най-вероятната, тъй като се основава на факта, че Медичите са били земевладелци в района от XIV век. Всъщност е естествено за търговците от XIII век, които черпят икономическото си богатство в града, да купуват земя в района на провинцията, от която идват. В подкрепа на тази хипотеза са легендите, които процъфтяват преди всичко в епохата на великите херцогства (XVI – XVII век), когато въображението и перото на придворните учени се упражняват да придадат престиж на произхода на родословието, което тогава царува в Тоскана. Според ръкопис от XVII век, който сега се намира в Библиотека Морениана в Палацо Медичи-Рикарди, през Ранното средновековие Медичите са били свързани с Убалдини, тогава много мощни феодали в Муджело, и поне от 1030 г. те са притежавали замъците Кастаньоло и Потроне, разположени близо до днешната Скарперия.
Ръкопис n. 24 на Библиотека Морениана, който предава нещо като куртоазен роман, е озаглавен „Начало и произход на Дом Медичи във Флоренция“ (на итал. Origine e discendenza della casa dei Medici di Firenze). Той е приписван на Козимо Барончели (* 1569, † 1626), камериер на дон Джовани де Медичи, който представя като родоначалник някой си Аверардо де Медичи (често срещано име в семейството между XIII и XIV век) – командващ в армията на император Карл Велики, както и „преосновател“ на Флоренция. Творбата съобщава история, която възнамерява да облагороди произхода на родословието на Медичите и на техния герб, разказвайки как храбрият Аверардо, докато се занимавал с освобождаването на тосканската територия от нашествието на лангобардите, е трябвало да победи гигант на име Муджело, който тероризирал едноименната област в долината Алта Вал ди Сиеве. По време на битката гигантът Муджело забил назъбения си боздуган (или може би топките на бича си) в златния щит на Аверардо: знаците, останали отпечатани върху оръжието на рицаря, подсказали хералдическата емблема на топките или „бизанти“ в герба на Медичите. Така след легендарния подвиг на Аверардо далечните предци на Козимо Стари и Лоренцо Великолепни се преселват в района на Муджело.
Новината, че Медичите са се заселили в Муджело в толкова древни времена (последната четвърт на VIII век), изглежда обаче преразгледана с друго свидетелство. „Книгата на мемоарите на Филиньо де Медичи“ (на итал. Libro di memorie di Filigno de' Medici), написана през 1374 г., всъщност припомня, че Медичите са направили първите значителни покупки на земя в Муджело между 1260 и 1318 г., докато са притежавали недвижимо имущество с определено значение във Флоренция поне още през 1169 г.
Предвид оскъдните налични данни във всеки случай е трудно да се установи дали Медичите в зората на своята история са били много заможни земевладелци, търсещи нови възможности за възход и развитие в града, или пък са били богати граждани които, за да разширят влиянието и властта си, са създали благоприятни съюзи с благороднически семейства и инвестиции в провинцията.
Първи членове на Медичите
Първите сигурни новини за Медичите, макар и оскъдни и откъслечни, датират от XII век.
От Книгата на спомените (Libro delle memorie), написана през XIV век от Филиньо де Медичи, можем да заключим, че неговите предци вече са били жители на Флоренция: през 1169 г., с рода Сизи и други родове те построяват кулата в общността Сан Томазо близо до Стария пазар (днес в района между пл. „Република“ и ул. „Медичи“). Освен това през 1180 г. Медичите и Сизи отиват при епископа на Флоренция Юлий, за да се борят за патронажа над същата църква Сан Томазо (известна също като Сан Фамазо).
Джамбуоно (* ок. 1131 или 1140, † 1192) е смятан за родоначалник на рода.George L. Williams, Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes, Jefferson, NC e Londra, McFarland & Company Inc., 1998, ISBN 0-7864-2071-5. с. 75 От XIII век са първите документални сведения за членовете на семейството, започвайки с акт от 1201 г., в който синът му Киарисимо ди Джамбуоно (* ок. 1167, † 1210) се споменава сред делегатите на Флорентинската република, подписали пакт със сиенците.
През първата половина на XIII век Медичите се разделят на три основни линии на произход, оглавявани съответно от Бонаджунта (клон изчезнал през 1363 г.), Киарисимо и Аверардо.
Бонаджунта, син на Джамбуоно
Бонаджунта († 1226) е документиран през 1216 г. като общински съветник (т.е. влиза в състава на Градския съвет – Синьория) и през 1221 г. като свидетел на акт. Синовете му са Уго (*/† неизв.) и Галгано (*/† неизв.) – кредитори на пфалцграф Гуидо Гуера. В средата на века Уго се жени за Диалта ди Сколайо дела Тоза от благородническата престижна фамилия Дела Тоза, с която линията на Бонаджунта по този начин влиза в брачен съюз. От брака се раждат Сколайо (док. 1269) и Гано (или Галгано) (док. 1269). Между 1267 и 1268 г. Сколайо е сред „старейшините“ на Партията на гвелфите. През 1269 г. двамата братя, все още собственици на кулата Сан Томазо, са компенсирани за щетите, нанесени от гибелините на техните имоти на Стария пазар (Меркато Векио). Синът на Гано, Бонаджунта (док. 1278), споменат през 1278 г., е заедно с Аверардо сред градските съветници на новото правителство на гвелфите. В актовете за мир между гвелфите и гибелините, сключени от кардинал Латино Малабранка Орсини, сред подписалите са гвелфите Сколайо и Бонаджунта.